Икономика с променлива геометрия на разходите

Преди осемдесет години, един от бащите на институционализма – Джон Роджърс Комънс – в  книгата си Institutional Economics различил три основни типа транзакции, всеки със специфични издръжки. Има, рекъл, търговия – тоест хоризонтални транзакции, има и управление – сиреч йерархично – командни транзакции. Накрая, има рациониране, или сложни способи за решения, дето уж се измислят от едната страна, но формално се вземат от другата.

Както е в семейство с оправна Кума Лиса, дето подкокоросва Кумчо Вълчо, че уж сам взема семейниje решения и те винаги са най-правилните. Горкият Вълчо получава мания за величие и дори почва да си вярва, че е коджа акъллия от битов мащаб. Ако трябва да се описват типовете транзакции с геометрични понятия, първият ще е хоризонтала, вторият-вертикала, а третият – диагонал.

Костуема стойност, на хоризонта-свободни флибустери и волни пирати

„Сделковите разходи” от новоговора на пазарниците не са синоним за транзакционни издръжки, а ”сделка” се различава от ”транзакция” , както Австрия от Австралия. Сделката е  само един от типовете транзакционни взаимодействия – хоризонталното. За юриста, сделката изобщо е нещо кристално ясно. Свобода на договарянето, равенство на страните и – пей сърце – пълно римско право. За простия икономист, нищо от живота не е така идилично. На него му е логически некомфортна юридическата „търговия по занятие” заради нейната хоризонтална костуема стойност.

Когато откривате депозит в банка, или купувате мобилен телефон, според закона вие, разбира се, имате равни права с банката и с телефонната компания. Вие обаче не отивате при тях с готов договор, ами го получавате на място. Това „право на първи ход ” – както в шахмата – има фундаментално значение за съпътстващите издръжки, за уловките с дребен шрифт и за всички други кур(т) капани. Когато се зачетете в договора, виждате възможно най-детайлно собствените ви задължения и всички мислими, че и немислими права на банката, или на мобилния оператор. Клиентските ви права са дефинирани пестеливо, колкото да не е без хич. В институционалната теория това се нарича „ контрактна асиметрия” и означава стартово предимство за една от страните. Тя няма нищо общо с книжната равнопоставеност от облигационното право. Ако поискате корекции в договора, с половин уста отговарят – моля, ще преговаряме. И срещу вас се изтъпанчва въоръжен до зъби екипаж от флибустери – професионалисти. А вие нито имате магистърска степен по финанси, нито сте комуникационен корифей, дето знае, колко от „безплатните” екстри всъщност са надплатени. Ерго, вие и банката, или телефонната компания, имате неравна преговорна сила. Като страни сте в различна степен ограничени в рационалното си поведение.

Привидно простата и уж еманципирана сделка неусетно почва да става комплицирана. Изяснява се, че вие – „физическото лице потребител” – имате проблем и той се отразява върху цената и върху качеството. И тук решаващи се оказват разходите за търсене на информация и за водене на преговори, които може да отпусне кривата на собственото ви бюджетно ограничение. Те се трупат негласно към цената на продавача. А знайно е, че всеки потребител, дори и добре да живее, си има болезнено  -бюджетна крива. За потрошените му нерви и време не говорим.

Ако трябва да има сделки, а не монополистичен диктат, ще трябват специални институции, сиреч правила. Например, доктрините за защита на потребителя в нормалните пазари изхождат от принципа, че той изначално има повече права от търговеца. Част от разходите, като тези за възмездяване на загубите, още със самия закон се прехвърлят на продаващата страна. Така става изравняване и реална , а не мнима равнопоставеност в някакъв псевдо – пазар на свободните пирати. Равенство се постига чак след компенсиране на асиметричната костуема стойност, която иначе е стоварена изцяло върху потребителя с пълно римско право и на шавливо казуистично основание.

 Разходи по вертикала, щурм и абордаж

Комънс измислил термина ”група за натиск”, който е темел на лобизма. Затова се сдобил с репутация на „социалист”. Думата ”социалист” в добрата стара Америка имала същата негативна конотация като в англофонската България, дето даже на бакалницата папагалски викаме ”минимаркет”. Де тоя късмет да имахме и някой тъй ”кул” социалист, за какъвто нагрочили Комънс. Но туй е друга „яка” и объркана история за спамене из тийн-зоната на фейсбука. Пълната сдуханост на отношенията между монопол и потребител обаче също е важна тема. И е любопитно да се разгледа втория тип транзакции – вертикалните. Институционалната теория е доказала, че икономиката не вирее като вертикала. Тъй наречената „социалистическа” икономика го показа с бляскавия си крах. Комисарската икономика на ЕС крачи по нейните славни стъпки. Изобщо – щом се изколандри абордажна вертикала, незнайно как се пръкват забранително-високи издръжки и зацапват пейзажа.

Основа на модерната йерархия вече не е робството, а договорът, с който отстъпвате част от правата си на държавата, или на фирма-работодател.

Днес -ако е позволено да го кажем като Андрей Платонов – в степта има много фактори. Има бол права за преотстъпване. Това, че отстъпвате персоналното си време на работодател, съвсем не означава, че той може да прави сапун от вас, или да шие абажур от кожата ви. С други думи – висшето ниво в йерархията е ограничено в разпореждането с делегираните права. Лимитирано е по ред причини, но най- вече защото знае, че може по всяко време да нарушите сключения договор и да изкръшкате. Класика на опортюнистичното поведение във фирмата е ”скатаването”. Явявате се на работа, засядате зад компютъра и вместо да работите, цял ден изучавате сайта ” блондинка си търси ездач”.

Какво може да направи маменият работодател? Ако постави зад гърба ви контролна камера, която на свой ред ще бъде наблюдавана от супервайзор, или ако блокира входа към сайта за блондинско родео, това значи кумулативни масрафи и терминален фалит. Затова вкарва във вертикалната транзакция сделчица. Виква ви и казва: ”Пич, зная че мразиш да идваш на работа в петък. Свърши ми това и това до четвъртък вечер, пък аз ще се направя че не съм видял петъчната ти липса”.

Строгата вертикала начева полека да се „хоризонтира” в духа на интернетска неприсъствена заетост. Същата вълнуваща игра на развален телефон се играе и в държавната йерархия. Само че, ако в невинната детска игра няма користен интерес, в администрацията вони на рушветчийство. Докато е обявен вертикален код ”19/45”, гръмки лозунги като ”дебюрократизация”, „администриране на едно гише” и ”електронно правителство” дрънчат на кухо.

Диагонални издръжки и триъгълни схеми

бъкат в третия вариант на транзакция – рационирането. То май най-трудно може да се опише с примери от родната действителност. Което не значи, че диагоналните разноски не са универсални. Има поне една „общоевропейска” черта между Великобритания, да речем и България – независимата съдебна система. Да допуснем, че съдът ще трябва да взема решение по имуществен спор. Съдът не може обаче да го направи по собствена инициатива, а трябва да бъде почтително”сезиран”. Същото е с бюджетната процедура-парламентът не може да внася проект за бюджет, а само да прави поправки във вече внесен проекто-бюджет от правителството. Сложни посреднически демонстрации и ритуално целуване на ръце с раздаване на слонове.

По-нервните ще ме допълнят – и даване на подкупи. Може да споменат на майка и триъгълната операция с посредничеството на съд, чрез която екс премиерът Костов хариза ”Балкан” на Гад Зееви. Барабар с аеропланите и с кеш – бонус от 65 милиона долара. Както ми споделя настолният другар Бендер, мургавелкото бил ги поднесъл на Зееви на сребърна тепсия. Но Илф и Петров от друга страна донасят, какво самият гражданин Бендер хич не е някакво херувимче с крилца, а чисто и просто „уважава” наказателния кодекс. Накратко: перушина чок, патка йок. Уйдурма като в любимата на народа игра ”тука има – тука нема”.

Хората винаги и навред имат интереси и слава Богу. Работата е, че от съда се очаква максимално да „хоризонтира” тия отношения между човеците, вместо да ги прави кестерме ирационални. Тука само с единия гол мониторинг от Европа не става.

Всеки процес в несъвършения ни земен свят може да бъде организиран по кой да е трите типа транзакции. Това открил Комънс, когато през 40-те години на миналия век анализирал икономиките на комунистическа Русия, фашистка Германия и демократичните САЩ, Англия и Австралия. Едни и същи стопански случки в тези страни ставали по принципно различен начин. Разбираемо е, че на сделката противостои управлението. Икономиката може някъде да се организира като хоризонтален пазар, другаде–като комунарско раздаване на блага. Някъде има ефективност, другаде- щурмова мобилизация на „ народните маси” . Управлението и рационирането също са взаимозаменяеми.

Първите петролни шейхове да речем, трупали богатствата в кесии. Синовете им, дето завършвали кой в Харвард и Кеймбридж, кой в Сорбоната, после организирали държавни бюджети. Бащите на родните капиталисти раздавали на народа вертикални благодеяния чрез Политбюро. Отрочетата си създадоха бюджетни хранилки с триъгълни байпаси за точене на мита и данъци. Бащите-шейхове в пустинна Арабия ползвали вертикална нефтена транзакция. Синовете реорганизирали същия петродоларов процес в диагонално-бюджетни транзакции. За първите петро-шейхове главен в държавата бил пазвантинът на кемера. За техните синове такъв вече станал финансовият министър.

След Комънс политиканските спорове за ”изми” почнали да изглеждат безсмислени. Да си го кажем директно-станали баламосващи. Дън Сяопин, чиято визия последните 30 години води Китай, един ден рекъл: „Не е важно, дали котката е бяла, или е черна. Важното е да лови мишки”. Китай станал хибрид между вертикална монопартийна йерархия и хоризонтална икономика с диагонални вектори. Прагматичният еклектизъм на бърза ръка го направил втора световна икономика.

Излиза, че разликата между един и друг ”изъм” комай е в икономическата геометрия. И единствено на преуспелите е съдено да си избират след файда между ползи и разноски.

Останалите бадева си играем на избиратели, или на купени застъпници пред кандърма – кьошетата на едни и същи кебапчийски котараци.

Валентин Стоянов