Изложба, прелистваща носталгията
Едно много бърза, прекалено бърза, изложба направи по случай 125 години от основаването си ямболската гимназия „Васил Левски”. Експозицията бе в Галерия „Жорж Папазов” едва няколко дни, а в нея имаше интересни картини, пана, акварели, както и фотографии, разлистващи далечни и по-близки страници от историята на училището.
В първата част от изложбата, да я наречем така – част, бяха творби на бивши преподаватели по изобразително изкуство в Гимназията, както и на възпитаници на училището. Някои от тях приключиха с творческите си пориви след абитуриентския бал, други превръщат в съдба, това, което ги е привлякло преди години да станат част от Г „Васил Левски”.
Близнаците Иван и Георги Ямалиеви, са дует, работещ в пърформанса, миналото лято Иван бе в родния град, за да участва в Арт фестивала „Отворени пространства” с инсталацията си „Конгломерация”.
Продължават по пътя на изобразителното изкуство и Силвия Йорданова, която живее и работи в САЩ, Петя Русева, Валентина Гинева, Руслан Русев, Теменуга Бабанова, тя търси пробив в Италия, а вероятно има и други младежи, на които сме загубили следите след великото преселение на народите, дошло след падането на Желязната завеса.
В изложбата имаше творби на бившите преподаватели по изобразително изкуство в гимназията – Йордан Гинев, Милена Димитрова, Радостина Колева, Диана Йорданова, , Александър Александров, Боряна Чапърова, Ина Трифонова, Павлина Терзиева, Дончо Донев. Повечето от тях намериха през годините творческия си почерк, някои, като Милена Димитрова и Йордан Гинев, уви, не са сред живите.
Другата част от изложбата, съставена от документи – най-вече фотографии и факсимилета, разлисти пластове от вече поотдалечили се епохи се от историята на Ямбол или от това, което помнят мнозина от нас – последните двайсетина години на миналия век.
Като оставим настрана твърде спорната датировка, считаща, че Гимназия „Васил Левски” е основа още преди 125 лета, в Галерия „Жорж Папазов” оживяха хора и събития, за които сме чували или виждали, но не сме ги познавали чрез тези фотоси.
Можеше да се надникне през окото на обектива на една репетиция на Вокалната група в гимназията, проведена от големия композитор Борис Карадимчев, напуснал ни наскоро, от 1969 година.
Можеше да се опитаме да познаем някой прадядо или прабаба от Второ отделение на Образцовото училище към Гимназията, далеч преди България да стане република. Ако някой имаше по-остро око, би разпознал учители-легенди в периода 1909-1933 г. или пък да види как през 1984 г. върви залесяване на хълма Боровец.
Нещо, което е правено още в края на 20-те години на миналия век. И днес пак се прави…
За да си припомним, че всяко училище крие внушителни пластове от историята на нашия град. И много носталгия, защото се виждаха и учители, които са ни били и любими, и омразни, но без тях паметта ни щеше да е ампутирана…
Борислав Ненов
