Изложбата “Стефан Караджа – сила, подвиг, спомен” беше открита в РИМ-Ямбол

Изложбата “Стефан Караджа – сила, подвиг, спомен”, посветена на 150 години от смъртта и 178 години от рождението на един от най-значимите воеводи и най-видния участник в национално-освободителното движение от Ямболския край воеводата Стефан Караджа, беше открита днес, 30 май 2018 г.,  в Регионалния исторически музей. На събитието присъстваха зам.-областният управител Волен Дичев, зам.-кметът на Ямбол Илияна Бицова, много граждани.

Изложбата специално се открива в навечерието на 2 юни – Ден на Ботев и падналите за свободата на България, подчерта  директорът на музея Стефан Бакърджиев. В 11 табла е проследен жизненият път на воеводата, като акцентът е поставен върху паметниците и паметните места, издигнати от потомството. Целта е да се пресъздаде духа на епохата,  да бъде привлечено вниманието на публиката към личността на Стефан Караджа и неговата дейност, с което да се бъде засилен интересът към подробности и детайли. Автор на изложбата е Христина Женкова, графичното оформление е на Таня Косева, техническото изпълнение на Валентин Илиев и Славка Петрова.

Много интересна и емоционална лекция за живота и делото на Стефан Караджа, от чиято смърт през месец юли тази година се навършват 150 г., изнесе уредникът на музея Христина Женкова. Стефан Караджа заедно с Хаджи Димитър Асенов от Сливен през 1968 г. заедно с други 125 българи преминават от Влашко в Българско и поемат към Балкана, по пътя на безсмъртието. Двамата са родени в една и съща година – 1840 г., имат само един ден разлика – Караджата е роден на 11 май, хаджията на 10 май. Четата им е най-голямата в българското национално-освободително движение, водят неравни боеве на българска територия и завинаги остават 28-годишни.

Четата разбунва духовете, смущава управляващите, ускорява разрешаването на българския национален въпрос, т.е. признаването на българската нация, за пръв път заявява така категорично на Европа, че българите не искат само права, но и самостоятелно управление. Това се потвърждава от трите програмни документа, които четата носи – Правилник на българското правителство, Прокламация до великите сили и Мемоар до султана. Те целят да привлекат вниманието на Великите сили към положението на българите, а Мемоара до султана за пръв път поставя въпроса за независима държава.

Проявената храброст на четниците взривяват българския робски мир от онова време.

Изложбата на РИМ-Ямбол представя пред ямболската общественост и вътрешната сила на Стефан Караджа, която той наследява от предците си Бимбиловци и Узунниколовци, от които са родителите му Калина Сгурьова и Тодор Търнин. Това е силата да продължиш напред след смъртта на майка си в различните поселения на семейството до установяването в Тулча през 1854 г. Силата да се включиш в българската военна школа, Първата и Втората българска легия. Силата до края да устояваш веруюто, завещано от патриарха на българската революция Раковски  за четите и нашата свобода, но поставено на друго ниво. Силата да убедиш лично около 70 човека да тръгнат след теб там, където  смъртта е сигурен вариант. Силата да не вдигнеш оръжие срещу противника мюсюлманин /агата на с. Саръ яр, който дори след това им дава каруци за по-бързо придвижване/. Силата да приемеш боя, общо 5 битки,  с превъзхождащ по численост враг още от стъпването на българския бряг до края. В битката при Канлъдере воеводата е тежко ранен и заловен.

На 30 юли в русенския затвор на 28 години приключва жизненият път на воеводата Стефан Караджа. Но той, Хаджи Димитър и останалите четници са вече легенда. Ботев ще използва силата на воеводата и в безсмъртната си поезия, където неговият герой все ще търси “духа на Караджата…”