Изложба на Държавен архив-Ямбол и общината – градът в отрязък от стотина години

Изложба Държавен архив паркИзложба за миналото на Ямбол винаги крие и опасности – да не се повтори новата експозиция прекалено много със старата, кое да намери място сред показаното. Кой период да бъде акцентът, и да има ли акцент изложбата, или да е един калейдоскоп на станалото преди  80, 90, 100, а понякога и повече лета, край Тунджа.

Откритата в сряда, 20 май, в градския парк изложба, организирана от Държавен архив-Ямбол и Община Ямбол, е избегнала тези подводни камъни. Тяхната експозиция е озаглавена „Ямбол и неговите граждани – обществено значими каузи”. Звучи малко като заглавие на доклад пред конференция, но таблата, показващи живота на обществеността в града ни преди 90 и повече години, придават известна романтична дори, патина, на изложбата.

1b614be6138d9e80abb03d7a7cd74741Таблата, включващи най-често фотографии, факсимилета от нотариални актове, откъси от много важни и определящи за години напред развитието на хълма „Боровец”, или на Ормана, писма между различни хора и институции, спират вниманието на ямболци.

И на тия, които са превалили есента на живота си, и на другите – тези, които са в разгара на житейското си лято. Има пред таблата понякога и деца, заедно с родителите си, и може би в паметта на малчуганите след време ще изплува някоя снимка. И те ще тръгнат по дългия  и, много често, безкраен,  път на архивните документи, за да опитат да открият още нещо за Историята на Ямбол.

Подобна изложба, имаща надслов „Ямбол и неговите граждани – обществено значими каузи”, логично отделя място и за Минералната баня, за част от нейната предисторията, и за нещо от времето, когато тя вече става реалност. И пищно подхранва надеждите на предците ни, че градът ще привлича курортисти от цяла България .

Някой от позастоялите се граждани попита друг, какво е станало с минералната вода. Не разбрах какво точно му бе отговорено, но все пак усетих неувереност, как и дали може да се обясни какво е станало с тази целебна вода. Защото на отреденото й табло на изложбата, има документи за това грандиозно дело на някогашните ямболци, но не може там да се обясни какво, всъщност, е станало.

Всеки град си има своите мистерии, всеки град си има своите провали. Особено когато е като Ямбол – с дълга и интересна история. Дори когато отрязъкът е само в рамките на стотина години, такъв е диапазонът на изложбата в парка. Ако трябва да сме точни, в оня Ямбол, никой и никога не е наричал или писал за този много красив остров, като за градски парк. Винаги той е наричан Градската градина. Така, както винаги Ормана е наричан Общинската гора. Сега Ормана нито е общинска, нито е и истинска гора…

4 снимки ни пренасят към частица от историята на най-голямата ямболска черква  – „Свети Никола”- от едната ни „гледат” търговците-бакали на професионалния си празник, 12 февруари. Снимали са се точно пред храма – годината е 1940.

Доста по-рано ни пренасят други два фотоса, пак навързани с тази църква – освещаването на „Св.Никола”, след ремонта й през 1926 г. Не е забравен от специалистите от Държавен архив-Ямбол и другият храм, „Свети Георги”. Няколко фотоса има на Църковния хор при тази храм, единственият, в който и до ден днешен има мъже, изпълняващи църковни песнопения.

И още: парченца от миналото на хълма „Боровец”/Кърклар баир/, от Стопанското девическо училище, от Мъжката гимназия, наречена на Иван Райнов, скъперникът-търговец, който решава да си отиде от тоя свят, дарявайки цялото си имущества за постройка на гимназия…

About the Author :

Leave a reply