Изложба „Български архитектурен модернизъм“ акостира в Ямбол

DSC03324Ямбол, 15.03.2018 г.

Изложба, посветена на съвременния български архитектурен модернизъм, бе открита вчера в Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол. Тя е включена в поредицата от изложби, свързани с европейската година на културното наследство. Мястото на изложбата е именно в тази галерия, тъй като профилът й още от нейното създаване е да колекционира декоративно-приложно изкуство, дизайн и индустриален дизайн – урбанистика, припомни при откриването председателят на Групата на ямболските художници Петър Тепсизов. В експозицията са представени 30 постера, илюстриращи българския архитектурен модернизъм. Един от постерите е на Минералната баня в Ямбол – шедьовърът на единствения включен архитект от Ямбол от онова време Александър Куртев, който всъщност е пловдивчанин, станал ямболски зет.

DSC03333Изложбата „Български архитектурен модернизъм“ е пътуваща и е конструирана от двама млади изследователи – Теодор Караколев и Васил Макаринов, специалисти по история на изкуството. В нея са събрани образци от всички кътчета на България с идеята да срещнат различните части на страната – София, Пловдив, Габрово, Русе, Сливен, Ямбол, Бургас, Казанлък, Балчик, Варна, Пазарджик, Хасково и др. Събитието се състои от три части – изложба с постери, презентации за историята на модернизма и какво представлява архитектурния период и третият компонент – обиколка из Ямбол, за да се видят образци на междувоенната модерна архитектура в града. Обиколката се проведе на следващия ден, т.е. днес, от 10 часа. В Ямбол в стила на модернизма са сградата на някогашната Популярна банка – дн. Регионалната библиотека, Съдебната палата, т. нар. „червена къща“ и др. частни домове, строени през 20-40-те години на 20 век. Що се касае до Минералната баня, строена през 1938 г., забележително е, че като контрапункт на модернистичната изразност на интериора, куполът на басейна е директна препратка към ислямската архитектура. Сходно решение с декоративни геометрични триъгълни елементи (при тромпите) и 4 прозореца (в случая – слепи) със заострени сводове може да бъде забелязано при редица джамии и хамами.

DSC03339Пътуваме из страната, ровим в архиви, срещаме се със собственици и хора, които живеят в тези сгради, архивираме – така Васил Макаринов описа проучвателната дейност, която извършва заедно със своя съмишленик. Търсено е разнообразие от типови сгради – представени са жилищни сгради – частни домове и апартаментни сгради, индустриална архитектура, религиозна архитектура, обществени сгради – хали, банки, съдебни палати и др. Изложбата показва, че стилът модернизъм е всеобхватен – може да бъде прилаган за всякакви сгради, в различните градове е със своята специфика. Включена е историята на отделната сграда, животът на обитателите й, през какво е минала сградата във времето. Включени са снимки на сградите в техния съвременен вид с идеята да се наблегне на това, което все още можем да опазим, подчерта той. Факт е, че някои от сградите с отлично поддържани, други много западнали. За съжаление, Минералната баня в Ямбол, макар и емблематична за града ни, изобщо не е от добрите примери.

DSC03336Сградите, построени в стила на модернизма остават малко в страни от обществения интерес, много често те стават жертви на не най-добри намеси. Целта ни е тази архитектура да придобие повече публичност и да бъде разпознавана, защото тя не борави с пищна орнаментика, а по-скоро с други категории – пропорции, съотношение с модерните обеми, материали, които са красиви сами по себе си, каза Теодор Караколев. Целта ни е тази архитектура все повече да бъде разпознавана, но и възприемана като ценност – като важна и неделима част от историята на нашите градове от времето между двете световни войни, допълни той.

Изложбата е резултат от няколкогодишни изследвания в цялата страна на екипа на фейсбук страницата – Васил Макаринов и Теодор Караколев – както и на помощта на архитектите – д-р арх. Любинка Стоилова, арх. Любомир Пейчев, арх. Георги Събев, изкуствоведът – доц. д-р Ружа Маринска), историци и други любители на архитектурата. Финансовата подкрепа е на Централен фонд за стратегическо развитие към Нов Български Университет.

Изложбата вече е представена във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, Културен център Морско казино, Общинска библиотека „Искра“ – Казанлък, Национален политехнически музей, Нов български университет (Галерия Униарт), Къщата на Архитекта и Total Sport Fitness&Squash.

111111Теодор Караколев: От Пловдив съм и от известно време се занимавам с журналистика. Покрай тези ми занимания от архитекти и от хора на изкуството в Пловдив се повдигна един интерес към непознатата архитектура в града. Всеки свързва Пловдив с възрожденската архитектура и римското наследство, но този интерес от млади архитекти ме провокира да започна да гледам по друг начин на архитектурата в Пловдив, а след това и в цялата страна. В един момент, запознавайки се с Васил Макаринов, формирайки фейсбук групата „архитектурен модернизъм“, започнахме проучвания в този период, който е едно огромно непроучено поле. Това за всеки историк на изкуството е подарък. В същото време чисто естетически и според характера ми пасна това – тази архитектура е доста логична, рационална, няма излишни декорации, няма излишни обеми, стаи и пр. – всичко е промислено да бъде удобно, използваемо и в същото време се търси красотата във всичко това, красота в детайлите – в мозайките, в подовете, парапетите, докато други неща са оставени просто да бъдат функционални.

DSC03340 DSC03341 DSC03342 DSC03346 DSC03349 DSC03351 DSC03354 10981743_526036237566130_7314027885979944781_n 12801411_531081573728263_3998401120237265670_n 13000171_551543985015355_7094943329678612562_n 14657495_635391343297285_1255626511879618362_n 18581479_773693322800419_976389300959587299_n 20621084_829151057254645_1920666866886084052_n

 

About the Author :