Изложбата “От/Пътуване” – едно пътешествие във всички посоки, но най-вече към себе си

Изложбата “От/Пътуване” на трите художнички – Албена Щениовска Еглофф, Райна Стоймирова и Елица Матеева – Пакинс беше открита снощи, 9 май 2019 г., в Художествена галерия “Жорж Папазов” в Ямбол. Те бяха представени от Петър Тепсизов, председател на Групата на художниците в Ямбол и уредник в галерията.

Художничките се срещат в академия “Жул Паскин”. Върху изграждането им като творци им повлияват техните учители и ментори: проф. Николай Майсторов, Долорес Дилова, Ива Владимирова, Цанко Панов. Миналата година като ученички на проф. Майсторов участват в изложбата “Учители и ученици” в “Квадрат 500” в столицата. Изложбата  „От/Пътуване“  е  нов техен проект, който предоставя на публиката пресичащи се посоки, далечни хоризонти, пътеките към себе си и към другите. Пътуването е навътре и навън.

“Пътуването и отпътуването е от различни места – от близки, от далечни, от такива, които съществуват в действителност във времето и пространството, от такива, които съществуват в нашето въображение”, сподели за “Делник” Райна Стоймирова.

“Най-вече процесът е важен при това пътуване, преживяването и отношението. Естествено, за мен това е най-вече едно пътуване към себе си”, е гледната точка на Албена Еглофф.

“Събира ни първо заедно студенстване, приятелство и изкуството най-вече. През годините заедно работим, заедно правим проекти, поотделно също, разбира се, но най-важното е, че ето – не се разделяме вече доста години. Пътуването е и встрани, и трите в една посока”, добавя Елица Матеева.

Стилово трите художнички са много различни на пръв поглед –  за Райна са характерни цветовите избухвания и те са нещото, което те приковава веднага. При Албена деликатната умозрителност те кара да се съсредоточиш и да съзерцаваш картините й. Монолитните обеми на Елица те поглъщат. Различие в хармонията или хармония в различията може да бъде намерено – всеки сам да избере.

“Пътят е духовно преживяване, себепознание, понякога религия – но и движение, живот.  Картините са движение. Не просто отрязъци от време, а живот в действие. От/пътуването като възглед за живота, не само географска посока. Със
всичките нива на  задълбочаване по вертикалата и хоризонталата на преживяното и съзнаваното. Един опит за честен поглед  по пътя”, прозвуча в залата. И е така не само в изкуството, но и житейски план – не е толкова важна целта, колкото пътят и онова, което се случва по него.