Изложбата на Стефан Качаков – един замислен „почерк”

IMG_1487aАко намирането на стил, по който веднага да разпознаят платната ти, е белег на майсторство, Стефан Качаков е от тези художници. Дори и при общите изложби, неговите картини трудно могат да бъдат сбъркани. Трудно могат да бъдат и подминати, тъй като имат дълбочина, има подмоли, които те карат да ги видиш по-дълго, а и да се върнеш отново при тях.

Ако го дефинираме само като пейзажист, това ще е нелепо. При Качаков само привидно има единствено и само пейзаж. Или, може и така да се каже, струва ми се, художникът тръгва от далечен спомен за пейзаж, за да навлезе в териториите на объркания, все по-самотен човек, който не намира своите място в писъците на чалгата, а му е неуютно и сред неща, при които няма втори план.

В новата самостоятелна изложба на Качаков, открита преди броени дни в Арт галерия „Стойчев”, авторът е добавил още към познатия ни замислен „почерк”. В неговите платна има още повече междуетажия, многоплановост, която прави напълно несигурни оценките дали изобразеното е река или коса на жена, дали на другото платно виждаме облаци или красива по своята мощ катастрофичност.

Светът, големият свят, този, който е надскочил бита, се е втурнал в палитрата на Стефан Качаков и той е съумял да го улови между рамките на картините си.

В една от тях самотата на днешния индивид е колкото спотаена, толкова и готова да изкрещи, излитайки от единствения светещ прозорец на жилищните комплекси.

Нещо апокалиптично има в творбите на този ямболски художник, който, не зная по какви точно причини, е избутан в периферията и сякаш му е отредена ролята на художествен аутсайдер.

С картините си обаче за Качаков показва, че мястото му е съвсем друго, че той „вижда” чрез четката си и високо, и стъписващо понякога. Стъписващо, защото неговите междуетажия не са за един бегъл поглед. Може би ако тези картини са у дома ви, ще ви тревожат, ще излъчват знаци, от които побиват и тръпки. Но в тях има и много нежност, топлина, която ни припомня, че изкуството не е за да запълни мястото на стената или за да се похвалят някои, че имат еди какво си в колекцията си.

Стефан Качаков с новата си изложба ни изпраща един талантлив, замислен „почерк”. Почерк, който вероятно ще накара всеки, пристъпил прага на Арт галерия „Стойчев”, да се умълчи за известно време, за да потърси къде е той в този все по-луд и все по-самотен свят.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply