Изложбата на Йордан Трифонов – между еклектиката и попаденията

трифонов изложбаНовата самостоятелна изложба на Йордан Трифонов, открита във вторник, 18 октомври, в галерия „Кирил Кръстев”, е вече на вниманието на ценителите на изобразителното изкуство. Авторът рядко излиза на авансцената със собствени изложби, тази е нарекъл на навършването на 61 години, възраст, дявол знае защо, оповестена от една ямболска телевизия като юбилейна.

Трифонов сам определя изложбата си като еклектична. Тя е действително такава, тъй като включва и портрети, и пейзажи, и абстрактни творби, а и материалът, с който е рисувал през годините художникът също е различен – той се е доверявал най-често на маслените бои, но има и платна, направени с пастел.

Изложбата не прави есента на ямболските художници по-силна, картините на Йордан Трифонов не са във високото поле на изобразителното изкуство, но не са за тотално пренебрегване. Има размах в някои от изявите на автора, този размах е най-подчертан  там, където той използва абстрактния изказ – в платна като „От нула до минус безкрайност”, „Другото измерение”, в цикъла „Абстрактна композиция”, който има множество вариации по стените на галерия „Кирил Кръстев”.

Вариациите по една тема, по един мотив, са характерни за много от художниците, не прави изключение и Йордан Трифонов. Вникването в темата носи появата на цикли като този с цигански „фабули”- „Унгарски цигани”, „Циганският художник  и неговата муза”, „Циганският Наполеон”, „Циганският хореограф”.

Цял цикъл е посветен и на мистиката на траките, той е наречен „Тракийско пространство”, тези творби са сред най-интересните в изложбата. В абстрактните си платна Трифонов работи най-често с много светли, „ефирни” багри                , които придават допълнителна мистика на картините му.

Тези светли багри ми припомниха за един друг ямболски художник, а приликата между неговите платна и тези на Йордан Трифонов е обяснима лесно, защото става дума за работите на Ина Трифонова – дъщерята на 61-годишния живописец.

Пейзажът не е силната страна в изложбата, макар да ни отраща към Амстердам, Венеция, Исландия, Константинопол, Ловеч, Пловдив. Сред портретите са много интересни „Жокер” и „Тореадор”, а има и малък еротичен цикъл, но той не е сред сполуките на автора.

Както казах вече, самостоятелната изложба на Йордан Трифонов не е сред художествените попадения на ямболската културна есен. Неравностойни са картините в експозицията, но не само поради еклектичния им характер. Нещата опират до дарба, тя е „нещото”, което кара зрителят пак да надникне и да види „своите” картини.

Борислав Ненов 

About the Author :

Leave a reply