Изборите и след тях

Националните медии не оцениха и почти подминаха изборната ситуация в Ямбол. На първия тур градът ни изобщо липсваше при тях, на втория имаше няколко включвания, от които пак не се разбра уникалността на ямболската ситуация, пък какво остава тя да бъде коментирана. А заслужаваше –  в колко областни градове имаше балотаж без ГЕРБ и значителна преднина на кандидат, зад който на практика не стои никоя партия? Част от съгражданите ни заподозряха в това организиран бойкот, скриване и премълчаване на случващото се в града, защото то разбива не само модела на ГЕРБ-доминиране, а въобще партийния модел в страната поне на ниво областен град. Моето дълбоко убеждение е, че заговор няма, това е излишна мнителност. Причините са прости – първата е елементарност и повърхностно отношение от страна на т. нар. водещи журналисти – по-лесно е да броиш сиви, червени и синкави квадратчета на картата, отколкото да анализираш нещо извън клишето. Второто е, колкото и да ми е неприятно да кажа – ние за тях, от висотата на столичните им кресла, сме твърде незначителни, някаква си покрайнина в държавата.

Между впрочем и при едно от включванията си в нощта след балотажа журналистът от Нова телевизия се опита да акцентира върху партията Пряка демокрация, от чието име формално излиза Валентин Ревански, т.е. човекът с микрофона отново задейства лесното и удобно партийно клише. Новоизбраният кмет се опита да внесе яснота, че въпросната партия е използвана про форма, като благодари на лидера й, предоставил името й за вота, но получи нула внимание. Въобще публиката извън Ямбол по никакъв начин не разбра, че тук се случва нещо уникално, нетипично за българската политическа ситуация, което бе много жалко най-малкото, защото е интересно и като досегашна фактология, и като бъдещо развитие. Едва вчера (6 ноември) телевизията на Слави Трифонов направи интервю с новия кмет Валентин Ревански и то благодарение на ямболското момче сред сценаристите.

И още един детайл –  в следизборните коментари на социолозите се прокрадна мисълта, че Бойко Борисов едва ли не съзнателно жертвал властта на ГЕРБ в някои по-малки градове, за да си я запази в големите, където била концентрацията на икономически и човешки ресурс. Звучи първо – пренебрежително и обидно за тези градове, второ – неправдоподобно.

Всъщност тъкмо Бойко Борисов беше човекът, който в навечерието на изборите изрече знаковите думи за отстранения от него кмет – „дерибей“; „отлъчил го“ с ясното съзнание, че това може да доведе до загуба на изборите за ГЕРБ, но така трябвало – партията да се изчисти и прочие подобни. Перифразирам. На пресконференцията си след изборите от ГЕРБ-Ямбол обясниха оставането си извън балотажа с гласовете, които им откъснал Славов. Бяха горди, че само двама напуснали партията. Но нищо не казаха, че малко преди Борисов да отсвири Славов, именно досегашният кмет бе единодушно посоченият от местната организация кандидат. На много хора им се наложи доста дискомфортно в един ден да пишат писма, че го искат за кмет, а на следващия, образно казано, да се отричат от него. А и позицията на Бойко Борисов хич не е читава – 12 години търпя и прикрива действията на наречения от него „дерибей“. Къде беше по-рано да очисти партията си? Или докато ГЕРБ печелеше в Ямбол, Славов беше хубав. Когато започна да губи предходните избори – вече нямаше накъде.

Няколко думи за кампаниите, които доведоха до вече известния ни резултат. От ГЕРБ веднага след обявяването на техния кандидат Димитър Иванов, съобщиха че ако имат кмет, той ще е с приемен ден. Елементарно. Като че ли това беше най-големият проблем на Ямбол. Като че ли Славов с приемен ден щеше да управлява различно. Категорично не. ГЕРБ заложиха на един основен довод – ако бъде избран техният кандидат, Ямбол ще има подкрепата на правителството, т.е. ще има пари за града. Това подейства на част от избирателите, макар че има достатъчно примери за градове, управлявани от не-ГЕРБ кметове и това никак не им пречи. От раз се сещам за Плевен – хората си избраха тамошния син кмет за втори мандат. Но само вмятам, че преди кметуването той бе най-активният общински съветник, така че механизмите на местната власт му бяха пределно ясни. А на ямболския ГЕРБ-кандидат не помогна нито върволицата от министри, нито самият Бойко Борисов, нито обещанията за спортна зала, болница, околовръстен път, нещо за стадиона се каза, за сграда на театъра се подхвърли… Но, както имаше един филм, озаглавен „Москва не вярва на сълзи“, така и Ямбол вече не вярваше на обещания  – ако искаха да направят тези неща, къде бяха през предишните 12 години?

От очерталите се четирима кандидати за кмет с някакъв шанс очаквах най-слаба подкрепа за Славов и бях изненадана от количеството гласове, които получи. Знам и някои от мотивите на подкрепилите го. Едни харесваха колко хубав е станал центърът, други казваха, че фирмите им работят добре с него, трети бяха на трудов договор в общината… Принудително екскметът се отвори към гражданите в последния месец и въпреки че е избиран три пъти, за пръв път му се наложи да направи истинска кампания. Но беше обречен.

БСП проведе класическа кампания – със събития, срещи, комуникация чрез всички канали. Катя Георгиева бе отворена, комуникативна, енергична. И това ги доведе до балотаж, макар и със значителна разлика от първия, ала изглежда си повярваха силно, че могат да имат свой кмет. Не знам откъде очакваха да им се влеят толкова много гласове, че не само да стопят разликата с водача Валентин Ревански, но и да го изпреварят. Според мен можеха да разчитат на партийната дисциплина на своите членове. Но при останали на балотаж и двама кандидати от анти-ГЕРБ позиционираните в общественото пространство, погледнато разумно нямаха особен шанс. Защото крайният резултат го определят не партийните ядра или много надъханите хора, а безпартийните – необвързаните с нищо, онези, които решават по своя преценка. А и елементите на негативна кампания срещу опонента в последната седмица не направи добро впечатление – винаги е по-продуктивно да кажеш защо ти си по-добър, не защо другият е по-лош.

След появата на Ревански в кметската надпревара той автоматично обра протестния вот на гражданите. Като човек не влизал във властта, не бил в партия, спечели хората, които по принцип недолюбват партиите. Той самият многократно казва: партиите разделят хората. Трето щабът му проведе перфектната популистка кампания, без да влагам непременно негативен смисъл в това определение. Популизъм, все пак произхожда от „попули“-„народ“, т.е. той не само бе максимално близо до хората, казва, че провел около 50 срещи, но и говореше, и правеше онова, което те искат. Акцентът ми е върху думата „правеше“ – може да смени няколко улични лампи, но го направи веднага и то със свои средства. Може да ремонтира детска площадка, без нужните разрешения и прочие, но го направи на момента. Хората не искат думи, искат действия, незабавни и това се хареса. Дори направи отчет на свършеното по време на кампанията – още един ход в тази посока. Валентин Ревански не се появи на „гола поляна“ така да се каже в общественото съзнание – беше направил много, за да бъде „прегърнат“ от хората. Тук се нареждат дългогодишната му подкрепа за баскетбола, фактът, че през годините е помагал на много хора с лични средства, организираният местен референдум срещу създаването на бежански център. Лошо впечатление по време на кампанията правеше поведението на неговите симпатизанти във фейсбук – от една страна го идеализираха, от друга – стигаха до словесна агресия, ако срещаха инакомислещ, което  бе в противоречие с миролюбивото и сговорчиво излъчване на Валентин Ревански в личните му послания.

Мнозина се впечатлиха от ниската избирателна активност на балотажа. Според мен бе съвсем очаквано тя да е такава каквато е и всичко е съвсем нормално. Какъв  бе изборът пред избирателя, който на първи тур не е гласувал за нито един от двамата? Единият – да направи някакъв по-голям или по-малък компромис и да даде гласа си за единия от останалите в състезанието. Очевидно някои са го сторили, след като и двамата кандидати увеличиха гласовете си на втория тур. Втората възможност бе тези гласоподаватели да не са способни на подобен компромис, да смятат, че нямат реален избор и просто да оставят на другите да решат. Между впрочем, ако извадим броя на гласувалите за ГЕРБ и Славов на първи тур от пусналите тогава бюлетина,  ще получим цифра доста близка до участвалите на втория, така че е ясно от къде идва най-големият отлив.

Така или иначе изборите отминаха и Ямбол има своя нов кмет, който се казва Валентин Ревански. Най-лесно е да се каже, че времето ще покаже дали изборът на болшинството гласували ямболци е бил добър. Важното е, че той е реален, това е тяхното автентично желание кой да ги управлява. Изборът на кмет е възможно най-мажоритарният, избира се стопанинът на града.  Значима опасност е, че новият кмет е натоварен с прекалено много очаквания. Българинът обича да избира месията, който ще му реши проблемите, без той самият да си мръдне пръста. А новият кмет навсякъде подчертава колко много очаква да прави нещата заедно с гражданите. Самият Валентин Ревански говори за управление близо до хората, много отворено, което е отлично, ако се случи в съчетание с привличане на точните професионалисти.

На хората се хареса ръкостискането във вечерта на балотажа между Валентин Ревански и опонента му Катя Георгиева. Първо – бе цивилизовано и европейско поведение, второ – заявка, че ще работят за Ямбол, когато на масата е сложено нещо добро за града. Подобни заявления направиха и от ГЕРБ на следизборната си пресконференция. И от малките партии едва ли биха казали нещо различно. Дано е така, макар че знаем – светът изобщо не е толкова идеално място, колкото би ни се искало.

Със сигурност всяко действие на новия кмет ще бъде наблюдавано с огромно внимание от ямболци. Сигурно е също, че всички, които обичат града ни, му пожелават успех, защото това би бил успех за Ямбол!

Светлана Чамова

About the Author :

2 Comments to “Изборите и след тях”
  • георги
    November 8, 2019 - Reply

    Чудесен анализ.За сегашният “преродил се”ГЕРБ мога да кажа,”огледал се Илия,пак в тия”.Тези,които останаха до Славов са по-достойни,без значение какъв е мотивът им.Поздравления за Ревански и екипа му!Достойно победиха,надявам се така и да управляват.

  • Христо
    November 13, 2019 - Reply

    Благодаря за адекватния анализ. Липсата на интерес към изборите в града, въпреки заформилата се ситуация, трябва да ни подейства като мотивация да влезем в националните новини с добри примери. Единственият начин е това да се случи е да се обединим около проблемите в града, които всички ги виждаме., и започнем да ги решаваме.

Leave a Reply to Христо Cancel reply