Изборите в Ямбол и региона през 1931 година

AfishiПарламентарните избори в Ямболската и другите околии от региона, проведени на 21 юни 1931 година, се предшествали от рядко срещана страст, ако се доверим, поне отчасти, на градския вестник „Тракиец”. На него може да се има известно доверие, тъй като Иван Марангозов, който определя себе си като редактор-стопанин на изданието, не е навързан пряко с политическите борби. Не членува в партии, а неговата печатница, „Светлина”, създадена още през 1893 г. от баща му, Костадин, осиновен в Ямбол, иначе родом от сливенското село Драгоданово, му носи доходи, осигуряващи финансова стабилност, и той не е зависим от промяната по върховете на Третото българско царство. Тази финансова стабилност Иван Марангозов постига с голям тираж, има редовни абонати из целия регион, а по страниците на газетата му изобилства от рекламни карета…

Кои партии и личности обикалят Ямбол и региона, търсейки доверието на избирателите? Някои от тях са добре познати имена от прежни кампании, като Николай Савов, Славейко Василев и Янко Сакъзов. Първите двама, единият адвокат, другият кадрови офицер, в един период началник на Ямболския гарнизон, вече са били народни представители от Ямболско. И двамата са членове на Демократическия сговор, който обаче за изборите на 21 юни 1931 г. се явява като част от новата коалиция, наречена Народен блок. Възлова роля в коалицията има Александър Малинов, на който сетне е поверено и съставянето на правителството, както и една фракция от земеделците – „БЗНС Врабча 1”, предвождана от Димитър Гичев. За нашия край, освен Славейко Василев и Николай Савов, в изборните бюлетини фигурират още имената на Радко Начев и Костадин Пехливанов, както и на Сава Лолов..

В Ямбол и региона дружбашите, така ги нарича по страниците си в. „Тракиец”, а и така са популярни в ония времена, излизат пред избирателите с кандидатурите на  Едрю Шидерски, Иван поп Вачев, Петър Гърбачев и Теню Кортенски. Шидерски и Кортенски са имена, които и сетне ще имат важна роля в политиката из Тунджалъка, другите двама, поне за мен, се губят някъде из превратностите на историята.

Широките социалисти са водени от популярния Янко Сакъзов, който в техните среди е безспорен авторитет, а и съперниците му се съобразяват с него. В листата на широките социалисти са още Петко Търпанов, адвокат по професия, една много колоритна ямболска фигура, както и Коста Хараламбов и Атанас Славов.

„Рядко се е влагала толкова страст  в изборната подготовка и рядко, благодарение, че имаме нов изборен закон, толкова се е затруднявало предвиждането”, твърди по страниците си  в. „Тракиец”.

До голяма степен прогнозите на печатния орган се оправдават – на изборите в град Ямбол най-много гласове събира Работническата партия, тя печели доверието на 2079 души, следвана от Народния блок с 1330 гласове. Голямо изоставане за новата коалиция, в която са се събрали, да напомним, Демократическия сговор, Демократическата партия, „БЗНС Врабча 1” на Димитър Гичев, БЗНС „Стара Загора” на Димитър Драгиев, също много силна фигура за привържениците на дружбите, а още и Националибералната партия на Георги Петров и Радикалната партия. Тук е и „Звено”, една особена формация, вече участвала в голямата игра, на която е съдено тепърва да реди още и още крупни планове в българската политика.  Включително и по 9 септември 1944 г., без, разбира се, да пропускаме участието на звенарите в преврата от 19 май 1934 г.

Въпреки почти двойно повечето гласове, дадени за Работническата партия в град Ямбол, краен победител в региона излиза Народният блок – за него са пуснати 8261 бюлетини. Работническата партия остава едва трета в крайното подреждане с 3862 гласа, изпреварена и от Народната коалиция, която има на сметката си 6278 бюлетини.

Въпреки че името на Янко Сакъзов се знае из цяла България, в нашия район неговите широки социалисти взимат мижавите  406 гласа. Последен в подреждането остава Националната задруга, един нов играч, който няма нито времето, а  вероятно и парите, за да направи голяма кампания.

Победата на Работническата партия в град Ямбол не е сензационна – пролетариатът е групиран именно в Ямбол. Тук са големите предприятия – текстилната фабрика „Тунджа”, керамична фабрика „Тунджа”, химическата фабрика на инж.Данчев, и още ред фирми, които ползват наемен труд, и имат коя повече, коя по-малко работници. И ако някой е забравил, трябва да нещата да се опреснят – именно през тая 1931 г. е голямата стачка в Текстилната фабрика, собственост на евреи от Милано.

Докато из Елхово, Стралджа и из Боляровския край, за индустрия почти не може да се говори – там хората са земеделци, сами обработват нивите, сами гледат добитъка си, а наличието на мелници в някои села не прави пролетариат. Крупни земевладелци, и из Тунджалъка, и из България, в ония времена няма, това не е Румъния с нейните чокои. Така че Работническата партия няма как да вземе от тия села и градчета многобройни гласове. Тия гласове ги обира най-вече БЗНС. Няма го Стамболийски, но Драгиев и Гичев са на линия, а който веднъж е станал дружбаш, това се предава в семейството му от поколение на поколение.

Съсловна организация.

Гласувалите в региона ни на 21 юни 1931 г. са общо 19 475 души, жените все още нямат избирателни права, това ще им се „даде” едва след 6 лета. Изненадващо малък е броят на недействителните бюлетини – само 256, в което има някаква мистерия.

В крайна сметка новите депутати са Николай Савов, Славейко Василев и Сава Лолов от новопоявилия се Народен блок, съставен обаче все от стари играчи, и Едрю Шидерски – земеделец. Само за Сава Лолов обаче отиването в Народното събрание щяло да бъде за първи път, там вече са се изявявали и Славейко Василев, и Савов, и Шидерски. Дори за адвоката Николай Савов това е трето участие в парламента. Този политик е свързан с големия писател Константин Константинов, родом от Сливен. И е свързан много близко, тъй като съпругата на Савов, Невена, учителка в Ямбол по литература, е сестра на автора, оставил ни „Път през годините”, една изключително ценна откъм литературни факти, а и много елегантна книга.

Ямбол през оная 1931 г. не е само политически избори, разбира се. Преди кушията за изборите, на 31 май един от най-популярните български футболни клубове, столичният „АС-23”, гостува в Ямбол. И стъжнява почитателите на този спорт  край Тунджа, след като бие безапелационно и двата ни клуба – най-напред „Слава” със 7:3, а на следващия ден,1 юни, и „Ботев”, с  6:1. Е, може да се приеме като известна утеха, че по-рано, на 26 април ямболският „Слава”( считан за отбор на богатите младежи), разбива сливенския “Хоментмен” с 13:0, а малко по-рано „Ботев” бие Асеновград с 2:0.

Още младият художник Георги Попов, който не се е превърнал в Джон Попов, тогава учи  в Париж и за първи път се появява в „Пролетния салон” с два дамски портрета. На педагогическия фронт има пък размествания,  Юрдан Кринчев, брат на загиналия в Междусъюзническата война писател Страшимир Кринчев, става директор на Педагогическото училище, на мястото на преместения на този пост в Казанлък Стефанов. И околийският управител е сменен – Ал.Коларов поема поста от Писаров.

Всеки вървял по пътя си. Кино „Светлина”, което вече навлязло в шестата година от появата си, гордо обявило, че ще излъчва филма „Аве, Мария”. В главните роли са Ирис Арлан и Вернер Пинау, „които били с стихията си”. Те вероятно наистина са били в стихията си, но „Светлина” също имала нещо ново и добро – закупило нов прожекционен апарат, „с който снимките се дават много ясно”. Второто ямболско кино, построено през 1925 г., обещавало скоро и говорящ филм, но вече било изпреварено – „Модерен театър” на Братя Качулеви довел до Ямбол и това чудо на седмото изкуство…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply