Избирателите в ромските секции са намалели с 1886 души

С 1886 души са намалели избирателите в ромските секции на Ямбол според предварително обявените избирателни списъци в сравнение с евроизборите. Те гласуват в 9 секции – 8 в ОУ „Д-р Петър Берон“ и 1 в ОУ „Йордан Йовков“.

На европейските избори право да упражнят гласа си в тези 9 секции са имали 8249 избиратели по постоянен адрес, а сега на местните избори при същия обхват на секциите избирателите са 6363.

Разликата от 1886 души се дължи на различната уседналост, съобщи за „Неделник“ говорителят на ЦИК Александър Андреев. За евроизборите са имали право да гласуват избиратели, които са с постоянен адрес в Ямбол, но живеят в европейски страни. Докато сега същите тези избиратели, ако регистрацията им в европейските държави е повече от 6 месеца, нямат право да гласуват на местния вот.

Същото важи и за другите избиратели, които живеят и са регистрирани в европейски държави преди повече от 6 месеца.

Странно защо обаче разликата на общия брой избиратели в Ямбол от европейския вот за местните избори е доста по-малка – само 1142 избиратели.

На евроизборите са имали право да гласуват 67 429 избиратели в Ямбол, а сега по предварителни списъци броят на избирателите е 66 287 души.

Легенди се носят в Ямбол за тежестта на ромския вот, а интересът се фокусира върху него особено на тези избори, не само защото се очаква по-голяма активност, но и защото упорито се говори, че кандидати с финансови възможности ще се възползват точно от тези избиратели.

Заради това е интересно да се види какви са фактите за този вот на предишни избори.

На европейските избори, например, при 8249 избиратели в 9-те секции са гласували 1569 души, от които 791 за ДПС, 249 за ГЕРБ и 219 за БСП. Реално тези 1569 гласа са 8,87 % от общия брой упражнили правото си на глас избиратели на евровота.

По броя на гласовете в секция може да се „установи“ къде е имало „стимули“ за гласуване. Във всяка една от тези 9 секции БСП е имала от 12 до 38 гласа, ГЕРБ е имала от 10 до 58 гласа, а ДПС от 15 до 171 гласа. Т. е. много ясно е кой е „насърчил“ избирателите да гласуват.

По-интересни са данните от местните избори през 2015 г. Тогава броят на избирателите в тези 9 секции е бил 8004. За кмет реално са гласували 3416, от които действителните гласове са били 2659 от общо 25 065 гласа или 10,60 %.

598 от действителните гласове за кмет в ромските секции са отишли за ГЕРБ, а 477 – за БСП, останалите са се пръснали между другите кандидати. За кандидата на ГЕРБ гласовете по секции се движат от 41 до 167, а за кандидата на БСП – от 33 до 80.

За кмет на местните избори в тези 9 секции има 757 недействителни гласа.

По-интересни са изборите за общински съветници, защото там е и голямата „покупка“ на гласове.

В борба за ромския вот на предните местни избори за съветници са влезли Евророма и ДПС. ДПС са взели 891 гласа в тези секции, а Евророма – 506. За сравнение за съветници ГЕРБ са получили 133 гласа, а БСП – 121.

Всеки сам може да си направи изводите кой как пазарува избиратели по време на местни избори. И е добре да си помислим дали можем да си позволи лукса да останем пасивни наблюдатели и да не гласуваме, докато мургави избиратели се остават да бъдат купени, защото за тях няма никакво значение кой им дава, важно е да вземат.

Нека и самите кандидати, които са се устремили към кметския пост без да подбират средствата, си направят сметката дали „победа“ с подобни гласове би била легитимна за тях.

Диана Иванова

About the Author :

Leave a reply