Иво Сиромахов вървял по стъпките на автора на „Параграф 22”

Популярният шеф на сценаристите в „Шоуто на Слави” Иво Сиромахов почти повторил одисеята на Джоузеф Хелър, чиято първа книга била отхвърлена от 53 издателства, докато най-сетне се появи в книжарниците. Тази бе една от многото любопитни истории, разказани от Сиромахов, при срещата му с ямболските му почитатели в сряда, в една от залите на галерия „Жорж Папазов”.

Въпреки че мястото на действието бе  Художествената галерия, домакин на събитието бе читалище „Зора”, като вероятно причина за тази особена ситуация, апропо, случвала се и при гостуването на други автори, като Валерия Велева и Людмила Филипова, например, да е отдалечеността на „Зора” от центъра на Ямбол.

Сиромахов все пак имал далеч по-добра участ от автора на „Параграф 22”, и само три издателства отхвърлила първата му книга: „Труд”, „Колибри” и „Хермес” на Стойо Вартоломеев. Митичният издател от Пловдив харесал всъщност сборника с иронични разкази, обаче обяснил на автора, че жена му не ги харесва…

Другите също имали огромно желание да издадат млад автор на сатира, Никола Кицевски в  ИК „Труд” бил първоначално възторжен, после потънал в мъглата, същото сторил е Раймонд Вагенщайн, шефът на „Колибри”.

В крайна сметка Иво Сиромахов, въпреки че имал за свой Вергилий при посещенията в издателствата, мастития си съученик от Гимназията с преподаване на чужди езици и култури и литературен критик Йордан Ефтимов,отписал битието си на издаван автор. Ала само след седмица от „Сиела” му се обадили да дойде, за да си вземе издадената вече книга.

Това бе като разказ на една литературна Пепеляшка, макар и категорично  от мъжки пол, но няма причини да не се приеме версията на Сиромахов. Още повече че след дебюта си в „Сиела”, през вече далечната 1999 г., сатирикът направи мощен щурм и почти няма година, в която негов сборник с разкази да не се появи по витрините.

Все от издателство „ Сиела”, явно хората там имат ролята на Бенет Сърф в писателската съдба на Иво Сиромахов. Той се оказа и с ямболски корен, баба му е родена в града ни, факт, който просто потвърждава, че тук се появяват какви ли не субекти. Все пак, при срещата си с публиката в галерия „Жорж Папазов”, пролича как не ямболският въздух е откърмил шефа на сценарния екип на „Шоуто на Слави”, но баба му, освен че харесала първата книга на Сиромахов, преди това направила нещо изключително добро – научила го да играе на табла.

Гостът бе не просто увлекателен като изказ, а и далеч от всякаква превзетост, въпреки че популярността му е вън от съмнение, а това за българските автори често е тежка диагноза.

„В Гимназията за древни езици и култури старогръцкият език ми бе скучен, но за да не преча на съучениците си, почнах да пописвам по нещо, нещо като пиеска. Те я прочетоха, и им хареса, имало в нея  хумор. Момичета също почнаха да ме гледат  по друг начин, и така разбрах, че моята игра е друга – писането”, каза Сиромахов, който завъдил и първото си гадже покрай литературните си опити в елитната гимназия.

„На 28 години бях вече режисьор, поставях и пиеси, но в театъра нравите са по-особени, по-остри, има доста интриги, и това не ме правеше щастлив”, сподели Сиромахов защо се е разделил с режисьорската професия.

Късметът обаче явно не  е враг на Сиромахов, защото той попаднал не просто във вестник ”24 часа”, който тогава бе в силните си времена, а с него се заел главният редактор Валери Найденов. Асът обявил първия му политически фейлетон за боклука, и започнал да го учи на занаята. „Найденов харесваше парадокса, изненадата в текстовете, и няколко месеца работи върху моите писания, едва тогава се появи първият ми текст в „24 часа”. После, в рамките на две години, написах там около 200 политически фейлетона”, разказа още Сиромахов.

„И да знаеш много истини си казал в книгата си”, това била реакцията на родената в Ямбол баба на писателя, който с доста страх и дал да прочете първия му сборник с разкази. Бабата тогава била на 96 години, и консервативна, по мнението на Сиромахов, макар че тук, в Ямбол, прилични хора няма, както се бе изразил по друг повод, за Радой Ралин, митичният вече Кирил Кръстев.

„Българският манталитет, това, което наричаме българска работа – все нещо не е направено както трябва все е неподправено, това е основната тема в моите разкази, романи и пиеси”, така определи идейния си обхват Иво Сиромахов. Романът ми „Моят таен любовен живот” е изцяло по истински истории – на какво ли не съм се нагледал за тези двадесет години, през които работя в медиите, сподели гостът на читалище „Зора”.

„Не зная точно защо, дали понеже им омръзна на жълтите вестници да се занимават с Лили Иванова и със Слави Трифонов, но почнаха да ми обръщат внимание на страниците си. Така научих, че съм уволнен ( когато отидох на работа излезе, че такова нещо няма), че съм разведен ( и такова нещо няма), така накратко определи работата на булевардната преса Сиромахов.

Той обяви, че предстои след  две седмици да излезе от печат романа му ” Шексир 3D”, а  най-прясната вест от сатирика бе, че сега работи върху проект за сборник с приказки. И тук се оказа, че има ямболска връзка – илюстрациите на книгата са дело на Милослава Найденова, дъщерята на художника Петко Найденов. Милослава от дълги години работи като гримьор в „Шоуто на Слави” , така че всеки ден са със Сиромахов, но прекрасните й илюстрации го шашнали.

„Не се взимам на сериозно като актьор”, уточни сатирикът, който не скри и че е левскар, и че му е тъжно за днешната съдба на футболен клуб „Левски”.

Борислав Ненов