Иван Чолаков, депутат от партия ГЕРБ: В началото изпитвах дискомфорт в Народното събрание

I Cholakov-Г-н Чолаков, когато за първи път бяхте избран за депутат от ГЕРБ, ви попитах какво има в пещерата, наречена Народно събрание.Вие ми отговорихте, че още не сте влезли в нея, така че въпросът ми е подранил. Сега вече за втори път сте депутат. Как е погледът отвътре?

-Да, наистина, човек, когато влезе в Народното събрание, в началото гледа това, което вижда  и от телевизията – депутати, гласуване, законодателство. След като вече съм втори мандат там, независимо, че първият бе много кратък, година и два месеца, сега действително мога да кажа, че съм достатъчно вътре, за да говоря как стоят нещата в парламента. Малко хора са имали и такава ситуация – веднъж да бъдат народни представили като опозиция, след това като управляваща формация. Въпреки че и в двата парламента ГЕРБ имаше политическо мнозинство. Много хора, и то хора, които следят работата на парламента, не са запознати, че 70-80 процента от идеите за промени в законодателството, или за нови закони, идват от изпълнителната власт. От управляващата партия или коалиция. Защото, в крайна сметка, те имат своя политика, която трябва да прокарат в различни сфери и законодателството трябва да е съобразено с тяхната програма. В парламентарните комисии нещата се оглеждат, внасят се, ако е нужно, някои промени, за да влезе за гласуване закон, който е силен, който да даде нужния ефект.

-Имаше ли в началото на дейността ви като депутат дискомфорт у вас?

-В парламента влизат две категории хора, аз поне така виждам нещата. Едните са чисти политици, те могат да държат политически речи. Има и хора, които са в Народното събрание като експерти, аз смятам, че моята роля е да бъда един експерт в областта на физическото възпитание и спорта, на младежките дейности, на децата. В началото, наистина, бе много особено, даже по-лошо от дискомфортно. В смисъл, че  аз съм свикнал да имам цел – аз съм бях на 54-55 години, и изведнъж влизаш там в съвсем друга среда. Среда, която изисква много контакти, трябва бързо да се адаптираш към нея. Наистина ми бе доста некомфортно. С течение на времето обаче, с влизането ни в комисиите, почнах вече да се чувствам в свои води. Тогава усетих, че действително мога да съм полезен в НС.

-Вие сте зам.-председател на Комисията за младежта, спорта и децата.Какво правите, какво искате да направите в тази комисия, за да излезе българският спорт от дупката, в която се намира?

– Мисля, че когато започнаха промените след 1989 г.,този Преход, така да го нарека, с много лека ръка се отхвърлиха добрите неща в спорта, особено в неговата структура. Бяха направени по друг начин взаимоотношенията вътре в спортните звена в областните градове. И се получиха безброй клубове, едно безкрайно роене, което обаче само по себе си не доведе до добри резултати. Практиката за толкова време го показа. И от година на година резултатите в спорта стават все по-незначими. За пример ще дам ролята на треньора, която не е никак малка при правенето на спорт. Сега тази роля е никаква. Ще дам пример от моя спорт, от баскетбола. Дори когато си завършил НСА, няма никаква гаранция, че някой ще те вземе на работа. Че ще ти дава възнаграждение. Не говоря за твърда сума. Но например, като учител по физическо възпитание, начинаещият започва с 500-520 лв. А при баскетболните клубове няма такова нещо. И трябва да се търсят все повече деца, вместо да се работи за качеството на тези деца. В момента се работи единствено и само за масов спорт. А работата на треньора е да направи състезатели, които да са конкурентноспособни в световен мащаб. Законодателството в спорта е направено лошо навремето. Спортът се остави на самотек. Затова напоследък често си говорим с министър Красен Кралев за това как да променим нещата, за да се върне българският спорт на високото си равнище.Трябва да има законови текстове, които да стимулират бизнеса, за да влага пари в спорта. А спортът е съчетание на четири неща – база, финансиране, спортно-педагогически кадри и спортисти. Едно от тези неща да не е в ред, в крайна сметка няма как да се постигнат високите резултати.

-Г-н Чолаков, да навлезем и в ямболската спортна проблематика. Зала „Диана” има тази година юбилей – става на 50?

-Така е –юбилей. Зала „Диана” е едно от малкото неща, които сме съумели през годините да съхраним много добре.

-Залата във Веселиново ще дочака ли времето, когато ще бъде изцяло в добър вид? Има ли още хляб в нея, тя не е и толкова стара?

– Аз се радвам, че тя бе построена навремето. Знаете, че това стана във връзка с големите постижения на Тотка Петрова , знаменитата ни лекоатлетка. На тая база се отпуснаха средства и бе изградено това съоръжение. То е едно от трите в цяла България , което има закрита писта. Зала „Универсиада” е едното, в момента тя не функционира, другото е в Добрич, където в последните години се провеждат всички лекоатлетически първенства. И нашата писта, която е добра писта, но за съжаление за нея се изискват твърде много средства – не само за поддръжката й, а и за довеждането й в по-съвременен вид. Защото там ходят и скачачите на батут, а залата не отговаря на изискванията в този спорт – тя няма нужната височина. И какво всъщност се получава със спортната база в Ямбол : зала „Диана” не отговаря на европейските стандарти. Не отговаря на никакви стандарти и пистата за лека атлетика на градския ни стадион. И кое да почнем по-напред да правим, като сложим тук и залата във Веселиново.

– Ако правилно ви разбирам, ще е изключително трудно да се поддържа залата във Веселиново?

-Не само да се поддържа. За нея е нужен 1 милион лева за що годе нормално функциониране. Трябва да се смени дограмата, сегашната е желязна, просто никъде вече не се ползва в строителството такъв вид дограма. Като добавим и наводненията, които засегнаха Веселиново, това допълнително създаде проблеми със залата. И още нещо много важно – там никога не е имало отоплителна система. А закритата писта е най-вече, за да служи зимно време за подготовка. Не само на лекоатлетите, а и на баскетболистите, и на много други спортове, през лятото там ходят и петобойците. Но ако погледнем глобално, нещата са такива, че ние трябва ги подредим, за да решим кое е най-важното в момента. Защото ако мечтаем, че ще имаме скоро нова спортна зала, че ще се даде един милион за Веселиново, няма как да стане, няма кой да ни даде толкова много пари.

-А зала „Диана”, какво ще стане с нея?

-Като стратегически обект новата зала си остава, но като принцип за подобряване на базата смятам, че наистина на първо място трябва да е изграждането на пистата на стадиона.По покана на кмета Георги Славов в Ямбол бе министърът на младежта и спорта Красен Кралев. И на тази среща говорихме да се изгради най-напред пистата, защото тя не е само за леката атлетика. Всеки спорт има нужда от физическа подготовка. А сега, ако някой лекоатлет пробяга спринтово цялата писта, то той ще падне-толкова е лошо състоянието й. Смятам че имаме разбирането на министър Кралев и догодина този проблем ще се реши.

-Догодина? Сега сме април 2014, г-н Чолаков?

-Не искам да поставям срок, защото всички спортове, в цяла България, кандидатстват за нужните им спортни съоръжения. И досега исканията са за около 10 милиона лева. А по принцип за такива дейности са се заделяли досега 600 000 лв. Така че е въпрос дали министър Кралев ще съумее да се сбори  в Министерския съвет за нашия проект. Надявам се да излезе на преден план и строежът на нова спортна зала в Ямбол.

-А дали не се допусна грешка, когато се отказа този милион и половина, който при кабинета на Орешарски бе определен за зала „Диана”? Не трябваше ли да се почне с тези пари реконструкцията и по този начин да поставим пред свършен факт следващите правителства?

-Не, не Беше грешка. Зала „Диана” е на 50 години, реконструкция на такова съоръжение води до известни опасности. А ако се прави истинска реконструкция, ще трябват три и половина милиона. Няма друг начин, щом искаме да отговаря на международните изисквания и да е многофункционална. За да има европейско по бокс, се изискват два ринга, по борба – три тепиха.А сега зала „Диана” не отговаря на нито едно от тези изисквания. Ямбол е спортен град и има нужда от такива международни състезания. И щом за преустройство ще са нужни 3,5 млн. лв., по-добре е да се намерят 7-8 милиона за нова зала.

-Г-н Чолаков, за какво най-често ви търсят в града ни като депутат? За ходатайства ли?

-За съжаление, това е най-често. Аз обичам да помагам, така съм възпитан в моето семейство, независимо какъв пост заемам в момента. Но хората, не зная защо, считат, че политиците могат да влияят на работодателите. Това ме учудва, защото аз какво мога да направя? Притежавам ли фабрика или пък всичките работодатели да са ми роднини?

-А да не би да ви търсят, за да ударите рамо за работа в общината или в някое държавно учреждение? Говори се и в Ямбол, че назначенията са все партийни?

-Не, не. Идват нормални, обикновени хора. Най-интересното за мен е, че не идват децата им, които имат нужда от работа, а родителите им. Това наистина много ме изненадва. Моите родители, например, никога не са ми търсили работа. И това идване на родителите им, ме притеснява. Притеснява ме заради младите хора. Не обичам, вбесявам се като се каже „Едно време като бях млад….”. Старая се това винаги да то избягвам. Но ще ви дам пример от младостта си – бях треньор, който още не бе завършил образованието си, и получавах много ниска заплата, някъде 110 лв. Съпругата ми още беше активен спортист и получаваше към 180 лева. Този доход не ни позволяваше почти нищо, да не говорим за ходене на почивка, автомобил. И с жена му наехме една година пет декара бамя, след това на акорд домати, краставици. Правехме нещо, за да си помогнем сами. В момента младите чакат някой да им помогне. И държавата, според мен, трябва да дава пари на тия, които работят от младите, за да вървят напред, а не да се дават пари ей така. Висшето ни образование сега също е малко странно. ВУЗ-те предлагат 70 000 места, а абитуриентите са 50 000. А когато ние с вас сме кандидатствали, за едно място се борехме по 20-30 души.И често зад дипломите няма качество, тук е социалната роля на държавата – тя трябва да е наясно в кои области има нужда от кадри, в кой град има нужда от тях. Това трябва да се знае и за професионалното средно образование.

– Дотук какво научихте от работата си в парламента?

-Не бих казал, че има какво да уча, по-скоро колегите ми има какво да вземат от мен. Това, че като спортен човек никога не закъснявам, че спазвам стриктно парламентарната етика.А в Народното събрание има да се върши страшно много работа. И тя трябва да се свърши.

Интервю на:Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply