Иван Стоянов – между драматичното и светлината на фолклора

14907254_1143744185691670_8692305210945160380_nХудожникът Иван Стоянов се завърна в сряда, 9 ноември, в родния Ямбол с нова самостоятелна изложба. Събитието бе в художествена галерия „Кирил Кръстев”, където премина  и предишната експозиция на младия автор, наречена „Пространства”.Тази изложба бе едно от събитията в културния живот на Ямбол, така че пред новата експозиция на Иван Стоянов имаше сериозно предизвикателство. Стоянов не опроверга очакванията – отново имаше „нестандартни” платна в „Кирил Кръстев”. Неочакван бе самият формат на изложбата – само шест платна, макар и голям формат.

Представеното от автора обаче бе достатъчно, за да си заслужава любителите на изобразителното изкуство да влязат в галерията, а и да повторят идването си. Фолклорно-митологични са като „сюжет”, преобладаващата част от платната на Иван Стоянов, наречени „Дионисиеви празници”, „Ритон от село Маломирово, Елховско”, „Заораване на нивата”.  Художникът е създал един пъстър, светъл свят, постигнат чрез използване на по-топлите багри, преливащи се една в друга.

Тази тематика, да я нарека фолклорна, присъстваше и в предната ямболска изложба на Иван Стоянов. Той търси, и намира, съвременни решения, преминали през дълбините на мисълта, познали и извивките на сърцето. Във всичко, излязло изпод четката на този автор, има размах, една епикурейска „разходка” из палитрата. Малцина ямболски художници правят често големи платна, Иван Стоянов, който ще е неточно да наречем такъв, понеже работи и живее далеч, е такъв тип творец – търсещ голямата писта.

Ако си бездарен, тя няма да те спаси, само още по-релефно ще лъсне липсата на талант. Иван Стоянов е одарен автор, той показва това категорично и с двете си портретни платна.

„Автопортрет” е драматична творба, решена в тъмни цветове, „стичащи се” из платното и прерязващи лицето. Тя е решително отвъд декорацията, извън самодоволното оглеждане на егото, толкова познато ни и на наш терен. Доколкото следя изложбите на Стоянов, такива картини са рядкост при него, така че тези две платна от новата му експозиция може и да са пролог към нещо принципно ново. Възможно е в тях да има и закачка, а не толкова драматизъм – втората картина е наречена „Това не е портрет на Юлий”. В закачката обаче, също може да има стаена тъга или много размисъл, независимо дали си даваме сметка за това или не.

В предходната си изложба в галерия „Кирил Кръстев”, „Пространства”, Иван Стоянов устрои интелектуален пир чрез многообразието на багрите и асоциациите. Сега палитрата му също е богата, но тя сякаш е успокоена, уталожена за нуждите на новите творби.

Творби, които си заслужава да се видят.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply