Иван Славов с една нужна и любопитна нова книга

0,4133722P1330563Една и нужна, и любопитна книга се появи наскоро в оборот из града ни. Тя имаше и своята премиера в залата на НТС-Ямбол, който е и двигателят изданието да види бял свят.

Иван Славов, един от доайените, а може би и най-възрастният действащ краевед в града ни, предостави на читающата публика „Краезнанието в Ямболска област”. Досега никой не бе писал труд на тази тема, по този проблем, така  че книгата и със своите плюсове, и със своите минуси, ще бъде в известна степен отправна точка, база, за тия, които някога ще напишат книги в тази насока.

На 63 страници Иван Славов е побрал огромно количество краеведски заглавия, за някои от които действително малцина знаят. Малцина са и чели през десетилетията тези книги, още повече че част от тях не са видели бял свят и могат да се прочетат в само в ръкопис в Държавен архив-Ямбол или в Регионалния исторически музей. Иван Славов с основание включва в своето изследване и неиздадените, ала депозирани от техните автори краеведски трудове. Независимо че те, по една или друга причина, някои поради слабите си качества и като фактология, и като стил, са били отхвърлени навремето от всички издателства.

Под  навремето визирам периода след 9 септември 1944 г., та до началото на Прехода. През тези 45 лета никой не можеше да издаде дори брошура, без да има разрешение от властта, а властта, помним, бе все една и съща, тая на компартията. БКП, това също го помним, делеше винаги авторите на наши и чужди. Затова през ония десетилетия бял свят видяха и краеведски книги, които нямаха никаква стойност, а други, притежаващи всичко нужно откъм качества, минаваха в забвение.

Затова са ценен, понякога изключително ценен документ за епохите някои ръкописи, депозирани в Държавните архиви или в Регионалните исторически музеи. Между тях се сетих, след като прочетох „Краезнанието в Ямболска област”, за ръкописа на Аспарух Крайчев  „В броеницата на годините”. Този текст изобщо не е упоменат от Иван Славов, може би не го знае, може би счита, че не е предмет на неговия труд.

Тук опираме и до методологията, използвана от Иван Славов при създаването на новата книга. Според  мен той дава прекалено широк диапазон (формат) на понятието краезнание, най-вече заради  някои от текстовете, които причислява към тоя дял от познанието за регионите. Така, поне според мен, в книгата на Славов се губи на моменти разликата между историографски трудове, мемоаристика, хроники, в които има и силен художествен заряд.

Не мога да приема, например, класификацията на „История на град Ямбол”, издадена през 1976 г., за краеведска книга. Ако всеки историографски труд  мине в графата на краезнанието, то става мастодонт, и трябва да погълне дори романи като „Железният светилник” , а и толкова други, понеже описват определен времеви период . И тъй като в романи като този на Талев, има и етнография, и исторически податки, и още ред белези на епохата, бъркотията може да стане сериозна. Според книгата на Славов, археологическите проучвания също са вътре в краезнанието. Като се тръгне така, кое всъщност пък е предмет на текстовете на историографите?!

В този контекст не съм никак убеден, че различните биографии на Ради Колесов, като почнем от тази на иначе имащия големи заслуги към ямболската памет Никола Върховски, та стигнем до монографията на доц. Дочо Леков, са предмет на краезнанието.

И още един пример, за да е понятна моята резервираност към изключителната широта, с която се вписват книги към понятието краезнание. Примерът е „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. Може да бъде и „Видрица” на поп Минчо Кънчов….

Има и още един минус, да напомня, това според мен, в „Краезнанието в Ямболска област” от Иван Славов. В последните 25 години, годините на Прехода, имаме бум на този род книжнина. Доколкото мога да следя излизащата литература от този род, почти не остана село в Ямболска област без своя история. Дори има села, които вече имат по три истории – такъв е случаят с Бояджик. Или с две, както е с Воден, със Скалица и с Безмер.

При това обилие на краеведска литература, Иван Славов щеше да е добре да анализира достойнствата на книгите като подход, като разработване на проблематиката. Това е нужно да се направи, тъй като при коренно променената ситуация, в която щом имаш пари, всичко за Тенево или за Иречеково може да излезе под формата на книга. И къде е сухото, къде суровото, е редно да се каже. Формално повечето от книгите вървят в нормалния ритъм, в класическата, да я нарека, композиция на краеведските трудове.  И се тръгва от прастарите сведения за появата на селото Х, преминава се през обилните легенди и митове, през народните песни.  Следват най-често раздели за историята на селото преди и след 9 септември. В някои трудове имаме и аналитични страници за съответния  диалект, както и за ред особености в облеклото, обичаите, занаятите на дадено  селище.

В почти всички краеведски книги има и възловите родове в селото. Някои автори обаче отиват и към безкрайни обяснения за родословните дървета. И в крайна сметка няма истинска книга, а една безразборна тарпана от имена, от братовчеди, учинайки, вуйчовци, чинки и каквото там се сетите. Такава е книгата, например, за село Крайново, Боляровско. При такива книги краезнанието, истинското краезнание, се губи напълно и поради ужасния език, поради липсата на елементарна правописна и стилистична грамотност.

Моите забележки към новата книга на Иван Славов „Краезнанието в Ямболска област” не означават, че тя е неуспешна книга. Напротив, за всеки, който е изкушен от тази проблематика, а и за историка, и за просто любознателния читател, който се интересува от „малката история”, от „малкото отечество”, новата творба на краеведа-доайен (Славов е на 85 години) ще бъде любопитна.

Ще бъде потребна, особено за съвсем млади автори, които нямат почти никаква представа какво се е писало за миналото на Ямбол и региона. И може да почнат да откриват факти и събития, които отдавна са не само открити, а и задълбочено анализирани.

Разбира се, винаги, или почти винаги, има място за още един прочит. Често излизат и нови документи, които могат да дадат друго обяснение за името на някое селище, местност или  значимостта на стопански обект.

Така че Иван Славов ни дава полезна нова книга, на едно поле, което иска много време, труд, енергия, познания.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply