Иван Кръстев Златаров – първият историограф на събитията в Бояджик – 1876 г.

Априлското въстание от 1876 година е един незабравим епизод от модерната българска история. Въстание с предатели, апостоли, реализатори и приемници на национално освободителната традиция, то заема определено решаваща роля в нашето народностно битие .

Ние, българите знаем какво се случи през април 1876 г. Това не беше първото, не беше дори и най-голямото по брой участници и географски обхват освободително усилие на нашите деди.. Но точно то доведе до онази обстановка в европейската политика, в която българите бяха изцяло и завинаги преоткрити.

Българският бунт стана общоевропейски по обществен резонанс и дипломатически усложнения, предизвика една война, опасност от общоевропейска криза и създаде последната по ред, но не и по значимост европейска държава за ХІХ век.

Погледнато в сравнителен план като мащаб, бойни действия и обхват на разпространение, въстанието бе едно не много респектиращо Империята усилие. Въпреки своята обреченост тя имаше сили и възможности да го разгроми. Особеното бе в отзвука в чужбина. За това наред с преклонението пред подвига и саможертвата на мъчениците от Април 1876 г., ние следва да вникнем в същността на външнополитическата обстановка, възникнала и развиваща се по време и след неговия разгром.

Този широк отзвук в подкрепа на българите – страдалци накара Европа да обърне по-доброто си лице към нас. И когато дипломацията не разреши въпроса за статута на българите, силата на оръжието го направи. След Освободителната война Българската държава се завърна на европейската карта и в следващите десетилетия се превърна във фактор на Европейската политика.

В летописа на въстанието се вписват имената на стотици героиq които без колебание заложиха живота си в името на светлия идеал – Свободата на Отечеството.

Ямболци дадоха свидни жертви в „голямата сватба”, и днес за нас, техните потомциq е велика чест да се поклоним пред подвига на Георги Дражев, Жеко Андреев, Захари Величков, Атанас Кратунов, Киро Икономов и др.

Скланяме глава и пред саможертвата на цяло едно село – Бояджик, дало над 170 невинни жертви.

Автор на първата книга „ Жално историческо събитие по клането в с. Бояджик”, отразяващи събитията разиграли се в селото през майските дни на 1876г. е Иван Кръстев Златаров. Написана няколко години след събитието /1866 г./, тя го показва по спомените и „ по описанието на това жално историческо събитие, очевидци и действителни мъченици на тази неправедна катастрофа” – както сам посочва в началото на произведението авторът.

Иван Кръстев Златаров е роден на 20 януари 1865 г. в Ямбол в семейството на златар и домакиня. Ранната смърт на бащата остана осем деца сираци, всяко от които само се грижи за своята прехрана и живот.

Златаров е 12-годишен когато избухва Априлското въстание. „ Юноша на 12 години, аз с ужас гледах в моя роден град виснали на бесилките млади юначни български синове от любов към Отечеството и свободата на България. Примерът на тези герои – мъченици остави силно впечатление в моята младенческа душа и ме научи как трябва да се люби нашата татковина.”

След завършване на ямболската прогимназия Ив. Златаров първоначално е търговски служещ, а след това в продължение на три години е учител в селата Иречеково и Победа. Завършва и Сливенската гимназия. По време на Сръбско – българската война 1885г. е доброволец. По същото време написва няколко стихотворения, които издава в стихосбирка „Китара”.

Още като ученик той написва „Жалното исторически събитие по клането в с. Бояджик.

През 1889 г. той вече е в Търново, където е секретар но окръжния управител. За трите години на тази длъжност успява да спести необходимите средства с които заминава за Белгия, където завършва висше образование. През 1891г. се завръща в България като „доктор на икономическите и административни науки”. Започва работа в Бургас, където освен като секретар към окръжното управление, основава и редактира сп. „Поглед”.

До 1899 г. е Окръжен управител в Троян, Плевен, Сливен и Видин.

Умира през 1944 г. като секретар на Софийската търговска камара.

При написването на книгата си за събитията в с. Бояджик Иван Кръстев Златаров е направил единственото възможно за момента- да запише спомените на оцелелите от клането жители. Независимо от всичките си недостатъци, тя в продължение на близо 90 години беше най – значителното по обем съчинение, посветено на клането в селото, а авторът първи историограф на събитието. Книгата по-късно е използвана от редица автори на общи съчинения по история на България.

Христина Женкова – РИМ Ямбол

 

About the Author :

Leave a reply