Иван Джурелов намира ”бели петна” в новата „История на Ямбол”

Въпреки очакванията ми, досега, почти два месеца след излизането на мегдана на „История на Ямбол”, дискусия за качествата на тази книга липсва. Нещо повече – макар „Историята”, напечатана в огромния за ямболските стандарти тираж от близо 10 000 екземпляра, да бе раздадена още в първия учебен ден на учениците в града ни, дори и сега има учители по история, които не са чели изследването. Какво ли биха отговорили на възпитаниците си, ако те поискат мнението им за една или друга интерпретация в книгата?

Вероятно и директори на училища има, които така и не са си направили труда да прелистят страниците, имащи твърде амбициозната задача, както вече писах, да бъдат нов прочит на Миналото на Ямбол. Новият прочит не бива да се разбира фундаментално, макар  че от информацията на пресцентъра на община Ямбол дишаше и такава претенция.

Преди около петнайсетина дни се оказа, че все пак има публикация, която разглежда качествата на новата ”История”. Това е сторил нашият съгражданин Иван Джурелов, а текстът му е публикуван на страниците на вестник „Дума”. Джурелов тази година има 80-годишен юбилей, той от десетилетия пише, и издава, книги за миналото на града ни. Аз съм бил винаги скептичен към научните достойнства на неговите трудове. И към художествените му изяви, защото той има твърде широк диапазон.

Това го казвам за прегледност на моето отношение към един иначе широко популярен и тачен автор, особено с историческите му текстове. И понеже има директна връзка с коментара ми за неговата пространна критика на новата книжка, имаща действително твърде несъразмерната претенция да бъде нова „История на  Ямбол”. А и именно Джурелов, с когато някога работехме във вестник „Факт”, сетне прекръстен на ”Тракиец”, тия дни ми сподели, че е публикувал статия във  в.”Дума”. Чий партиен орган е „Дума” няма нужда да гадаем, поне това би трябвало да е ясно. За по-възрастните поколения това е почти безспорно, докато за младите свирепо се съмнявам, че са наясно БСП има ли или няма печатен орган.

Фактът, че публикацията е в „ Дума” ме направи доста внимателен, особено след като имахме разговор с Джурелов броени дни, след като аз бях публикувал във вестник „Неделник” гледната  си точка за Новата История на Ямбол. Тя не е ласкава, меко казано. Но аз се бях концентрирал към епоха, която съм изследвал години наред, чрез документи в Държавен архив, както и чрез някогашните вестници и книги, в опит да навляза в атмосферата на Ямбол между двете световни войни. И от публикувани, и непубликувани мемоарни книги, които съм имал възможността, а и търпението, да прочета . Късно ми е да се хваля, но понякога има нещица, които е нужно да се припомнят. Нужно, тъй като се нароиха човечета с гигантски претенции, както и лица, нямащи нищо общо с изучаването на ямболското минало, обаче поради партийната си вярност, турени на общинска или държавна ясла. Ясла, да сме наясно, която никога не ме е привличала, но и ден днешен не мога да се примиря с харченето на градски пари за невежи хора, имащи единствено онзи „талант” – да са активисти на някоя партия.

Ако някой не се досеща кого визирам, нека ми се обади, ще го светна. Или просто да прочете статията ми за „Новата” История на Ямбол.

Тези около 3000 знака бяха нужни, за да е ясно аз от каква камбанария критикувах новото издание. В публикацията във в. „Дума” Джурелов прави, поне според  мен, една партийна пропаганда,  а не анализира какви са плюсовете и минусите на Историята.

Всъщност, според  него тя няма никакви добри качества. И дори е страшно вредна, понеже била раздадена в първия учебен ден още, макар че, цитирам „в явно нарушение на закона, без одобрението и разрешението на Министерството на образованието и науката, луксозното издание е раздавано безплатно на всички ученици в града. С основание училищните директори са стъписани”. Това е фраза, която, под леко променена форма, е и като подзаглавие на статията на Джурелов в партийния орган на БСП.

Като отново написах, че текстът е в органа на БСП, това не го прави автоматично необективен и проводник на политически цели. Или и на предизборни, защото, това наистина не бива да се забравя, както и да се подминава, община Ямбол направи щедрия си подарък броени седмици преди изборите. Община Ямбол е вече цяла вечност на ГЕРБ, още повече вечности е била на компартията – някога и това ще влезе в една истинска, академична история на нашия град.

Но към това дали за подобен род книги трябва да има разрешение от просветното министерство. Предмет  История на Ямбол няма, и не се изучава, в часовете в ямболските училища. Поне до началото на тази седмица не съм чул никъде в часовете по история книгата да е преподавана. Тя изобщо няма претенция да бъде застъпена в учебната програма, и като е така, не е нужно, поне според мен, да получава община Ямбол разрешение от просветното министерство.

Що се отнася до твърдението на Джурелов как училищните директори били стъписани, нямам такава информация. Макар че днешните директори се плашат понякога дори само като чуят името на кмета Георги Славов. Но то е въпрос на характер. Преди пък се бояха адски като чуят името на първия секретар на БКП в Ямболски окръг…

А ако направя аналогия, подаряването на книжка на деца и гимназисти за първия учебен ден, няма как да е „грях”. Ако община Ямбол бе решила да подари някоя книга от поредицата за Хари Потър или сборник на Хайтов, това трябваше ли да се съгласува с образователното министерство?

Ако подаръкът беше „50 нюанса сиво”, или някой подобен „шедьовър”, нещата вече ставаха съвсем други. Джурелов обаче е прав в друго в своята критична публикация – в неяснотата около финансирането на изданието. Аз имам, също като него, много големи съмнения, че такова скъпо издание е станало чрез дарения. Не съм от вчера в журналистиката и зная колко трудно ямболският бизнес  дава пари за подобни идеи. За да е по-прегледно на всички, това е като с даването на пари за спорта в града ни. Колцина спонсорират баскетболния ни клуб? А футболният „Тунджа 1915”? Дори членове на Управителните съвети на тези спортни клубове, и не само на тях, а и на бокса, на скоковете на батут, на леката атлетика, се задъхват постоянно за пари. Бизнесмените в Ямбол обаче, оказва се през годините, също перманентно изпитват трудности с финансите, и заделят или съвсем малко, или нищо за такава дейност….

Така че и аз, връщам се към съмненията на Джурелов, подозирам, че за скъпото издание, което за стандартите на града ни направо е супер луксозно, са ползвани общински пари. Или пари по някой от европейските проекти. Ако е така, защо този прийом се крие, е логичен въпрос. Джурелов навремето беше два мандата общински съветник, и знае отлично, че парите от бюджета се харчат след решение на местния парламент. Вътре в „перата”, стават някои размествания, ала с новата „История на Ямбол” не иде реч за 1000 или 2000 лева, а за много-много повече. Колко повече не се наемам да назова, защото не съм имал познати, които да издават тъй луксозна книга. Една брошурка, имаща по-малко от 70 страници, обаче струва 600 лева.  С 1000 лева дори е трудно да издадеш роман, например, който е 130 страници. И това при положение, че вътре в книгата няма нито една фотография или друг илюстративен материал, при това цветен, с каквито е „нашарена” „Историята на Ямбол”. Тя и е с поне 100 снимки, с хартия, която е също първа класа, въобще с всички екстри. Авторите на изданието, а това е цял екип, също надали е бил без никакво възнаграждение, както и организаторът на проекта Антон Кабрански, както и координаторът на проекта Севдалина Кръстева… За мен е странно, меко казано, как при съществуването на цял Регионален исторически музей, той не може да организира, и да координира проекта, та е трябвало пак да се опре до вездесъщия Кабрански. Или Антон е бил човекът, който е склонявал ямболския бизнес да даде парите? Как ли е ги е склонил, твърде любопитно ще бъде някой ден да се разберат методите…

Заплащане, естествено, е дадено и за проф.Пламен Павлов, посочен като научен консултант и редактор.

Толкова, поне на този етап, за разходите по „Историята” от мен.

Какво вижда като огромен недостатък на „Историята” като съдържание Джурелов? Той има някои забележки в раздела, в който е писано за произхода на името на Кабиле. Акцентът на критиката му обаче е върху периода от войните до 9 септември. В тия страници, според ямболския културтрегер, имаме, ”голямо бяло петно”, „подминати са поредица от стачки – на железничари, на тютюноработници, и особено на текстилните работници”.

И била „премълчана историята, ролята и борбата на шеста въстаническа оперативна зона”.

Тук не мога изобщо да се съглася с Иван Джурелов, тук нямаме допирна точка, защото той робува на партийната история, а аз, въпреки сериозните ми критики към драстични фактологични и стилистични, а и абсурдни правописни грешки, не виждам драма, въпреки че  няма шеста оперативна въстаническа зона. Писах го обаче, че никъде не е посочена смъртната присъда на кмета на града Стоян Митев, който почти 20 лета е начело на Ямбол. Тя е решена от Народния съд.
Тези липси, на Народния съд, и на шеста оперативна зона, всъщност показват нещо твърде съществено – че не може да се пише истинска, нова, сериозна в научно отношение История на Ямбол, без да се работи по тази задача години наред. Не че това, което сега ни предложиха като История няма никаква стойност – фрапантните пропуски на личности и на събития не е особено голям, ала няма дълбочина, има оттук –оттам по нещо за съответния период, поднесено понякога и добре. Понякога е мъчение за тия, които са отворили книгата.

В края на статията си във в. ”Дума” Джурелов пита: ” Кой ще понесе отговорността за опитите  за пренаписване на историята и манипулиране на децата? Това, последното, граничи с престъпление”. Това е цитат, подчертавам.

Аз не виждам никакъв исторически апокалипсис, настъпил чрез тази книга. В нея липсва едно, друго, трето – никой никога няма да може да каже всичко, което се е случвало в един град или в една държава. Дори да имаме вече достатъчна дистанция във времето. Което изобщо не означава, че не бива да се мисли за едно истинско, академично издание за Историята на Ямбол. Или за една поредица от книги, които с нещо допринасят за изучаване на миналото на града ни.

И да не се чакат пак избори, защото и у мен остана съмнение, че тая работа с новата История имаше и такъв цвят….

Борислав Ненов