„За този тъй крехък, като дъх на глухарче живот”

Дори не валеше, а бе прохладно и свежо в четвъртък край Тунджа, в Младежкия дом, кръстен през 2002 г. на името на Георги Братанов. За поет от ранга на Братанов, приятел през кавалкадата на времето на толкова много ямболлии, очаквах голямата зала на Младежкия дом да се окаже ако не тясна, то поне населена от доста близки, познати, колеги на Братанов.

Вместо това, ставащото вече прословуто наше, ямболско бездушие, събра в залата трийсетина души.

Поезията не е дискотека, това е ясно, но годините, в които живя и твори в родния му Ямбол поетът не бяха толкова овълчени и не се сприятелявахме във Фейсбук, а на другия ден да се разминаваме дори без „Здравей” по Стъргалото.

Неуморимата спътница на поета, белетристика, сатирика, бохемата Георги Братанов -Руска, може би не бе търсила съдействие за афиширане на събитието – 70 години от рождението на съпруга и. Вероятно и поне един полк от хората, познаващи Братанов, са вече Отвъд. А тези, които са Отсам, са в тинята на бита или чисто и просто паметта за поета не ги интересуваше.

А Георги Братанов бе нарекъл дебютната си стихосбирка „Ще ви потрябвам”…

…”От малко хора съм научил нещо, от него обаче получих много”, сподели писателят Любомир Котев. „Георги Братанов бе патил и видял много човек, с огромна политическа култура. Той бе щедър човек, човек, който умееше да приласкае”, допълни главният редактор на в-к „Неделник”

Тенко Тенев, председател на Дружеството на ямболските писатели, откри подобаващо творческата вечер, посветена на Георги Братанов и сподели, че много хора пазят сантимент към поета. Таня Хаджидимитрова върна публиката към думите на голямата фигура с откъс от романа „Таверна „Демократики”, което бе изненада. Изненада, тъй като Братанов е класика чрез лириката си, но това бе необичаен подход и припомни на всички в Младежкия дом, че писателят бе многопластов.

30 книги има в биографията на Георги Братанов, сред тях и два романа, както и своеобразната му мемоарна книга „Неравноделен живот”, а също и есеистика, и фейлетони, и драми, и книги за деца.

Директорът на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски”, Димитър Бечев, имаше сложната задача да обхване творческия диапазон на Братанов и го направи и академично, и с притаен лиризъм.

Рецитацията на стихове от покосения пред Безистена от смъртта писател, направи дама/ името и ще пропусна/, която или не знае как трябва да се чете лириката на Братанов, или просто толкова може.

Изобилстващото от писатели ямболско дружество на писателите, всъщност, бе дошло на творческата вечер в твърде камерен състав, което потвърди факта, че ТЕ не ходят там, където ще чуят творби от ИСТИНСКИ автори.

…Малко познавах Георги Братанов, но помня все още топлият, деликатен, незабързан глас. Глас, който окуражаваше, а не работеше за неговото его. От баща ми съм чувал, че двамата са ходили в Одеса, за да решат тамошните медицински светила как да запазят очите му.

Нищо не измислили, за огромно съжаление, и през 1977 година поетът напълно ослепя.

Гледаше обаче мъдро, стоически и често романтично на света, чрез съпругата си Руска и сина си Никола. Както и с помощта на приятели/журналистът Георги Йорданов му бе до края прекрасен душеприказчик/, и покъртен разказваше как инфарктът покосил Братанов току на пъпа на града.

На 58 години.

Него, поетът, сиракът от 12-годишна възраст, синът на Ямболския пехотен полк, потомъкът на намъчените бежанци от Беломорска Тракия, намерили стряха в квартал Аврена.

…В едно от стихотворенията си, „Пирова победа”, Георги Братанов казва:

„За какво?

За кого?

За този тъй крехък

като дъх на глухарче

живот?!

Борислав Ненов