За съкровището на господаря Кубрат разказваха в Музея на бойната слава

„Главнокомандващият: Съкровището на господаря Кубрат“ беше темата на лекцията, представена в Музея на бойната слава в Ямбол на 7 юни вечерта. Лектор беше Борислав Павлов от Издателска къща „Тендрил“. Предоставената информация се оказа изключително интересна, но посетителите – минимален брой.

Никъде в изворите Кубрат не е наричан с титлата хан – в превод стигаме до владетеля и господаря Кубрат – т. е. той е самостоятелен владетел, отбеляза лекторът.

Съкровището на Кубрат, открито край Малая Перешчепина край Полтава, на което има изложба в София в момента – вкл. меча и пръстена на владетеля, е намерено през далечната 1912 г. Цялостна публикация на съкровището няма до 1997 г., а дори и тя трудно може да се нарече цялостна. Това е едно от най-големите средновековни съкровища в Европа. Златните предмети са около 25 кг, сребърните – около 50 кг, т.е. е около 75 кг благороден метал. Защо това нещо не може да бъде публикувано и осмислено толкова много години? Всички се опират на работите на двама немски професори – Йохан Вернер – археолог и Зайпт – епиграф. Вернер е този, който свързва находката с владетеля Кубрат. Той обаче работи по време на студената война и не му дават достъп до самата находка и вещи. Той работи по снимки, вкл. разчитане на надписите върху пръстените и успява да постигне много. На него са му недостъпни анализи на метала, както и по-детайлна документация на самите вещи.

Нямаме ключ как да разбираме цялата находка, множеството вещи, каква е логиката на тяхното натрупване – това е причината досега да няма цялостна публикация върху нея, подчерта Борислав Павлов. Находката е направена случайно. Когато на място пристига археолог, той заварва трап с размери 1,50 м на 1,50 м, 1,30 дълбок. Има следи от дървени дъски, които са били набити с пирони със златни пластини – обков на някакво съоръжение. В публикацията от 1997 г. се предполага, че дървеното съоръжение е ковчег. Когато обаче се сметне броя на дъските, ковчегът излиза 2,60 м дълъг и 70 на 50 см. Няма как ковчег дълъг 2,60 м да влезе в трап 1,50 м, т.е. тая версия отпада. Най-вероятно става дума за сандъци, заровени и скрити там. Още повече, че когато първият археолог пристига на място, той не открива никакви човешки останки и останки от конски кости. Т.е. няма нищо, което да ни насочи към идеята, че това е гробно съоръжение. Вещите са разграбени, започват да ги събират с жандарми, продължават да ги събират след революцията и след Втората световна война. Част са в Украйна, част са в Ермитажа, друга изчезват по време на войната. Така че нищо от намирането и първоначалното изследване на находката не ни помага.

Онова в находката, което идва от Византия и Иран, веднага е разпознато и те са публикувани още преди Първата световна война. Идентификацията на съкровището с Кубрат се опира на пръстените. Съдържанието на находката не отговаря на византийските стандарти. Светът всъщност е доста по-голям, отколкото са Римската и Византийската империя. Има една цивилизация, която се формира приблизително с походите н Александър Македонски и продължава да функционира на териториите от Китай до Волга. Това е отделен свят със свои правила, изкуство, политика, военно дело, с няколко езика, свят, който много силно се отличава от европейския и който има малко или никакво уважение към нещата се възприемат като ценност, отбеляза лекторът. Това е цивилизация, която пише на няколко езика – заедно с кожения щит са открити пергаменти с надписи на тюркски език, надписи на един от езиците на северна Индия, правни документи, т.е. местна библиотека, скрита там по време на арабското нашествие. Затова се предлага да погледнем това съкровище с поглед от Изток – дали не можем да намерим там матрицата, по която то е създадено и дали не можем от там да изведем логика, по която да го разчетем.

Погрешно Кубрат се изобразява с гола глава, облечен с кожи, макар че тогава пак е имало глобално затопляне и той не живее толкова на север. т.е. визията, която имаме за него, сериозно се различават от находките в Малая Перешчепина. Най-вероятно Кубрат е бил с няколко сплетени плитки със златни накрайници – именно такива накрайници са открити в съкровището. По това време аристократите носят много бижута. В съкровището има комплект от огърлица, гривни и плочка от пръстен – този комплект се смята правен в Северното Черноморие. В находката има и византийски гривни, правени в Мала Азия. Има златен жезъл, най-вероятно създаден в Средна Азия, ремонтиран с византийски монети. Има пълен комплект обица, три пръстена. Комплект въоръжение – има бойно оръжие от нелоша стомана, използвана е техника за украса, срещана в Средна Азия – много сложна техника. Тези оръжия вървят в комплект с кинжал.

Сабята е носена с острието нагоре – по същия начин, по който се носят и казашките шашки. Оръжейното оборудване разби предположението, че Кубрат е бил левичар.

Човекът кумулирал съкровището, е човек с финансови възможности, с много високо социално положение, златото обикновено се свързва с владетелския трон.

Анализиран беше комплект за стрелба с лък – съкровището съдържа златна украса за колчана – мястото, където се държат стрелите.

Приносът на прабългарите във военното дело е, че те създават специален комплект от конското оборудване, който спомага за владеенето на животното. Те изработват нов вид седло, въвеждат стремената, нов вид подвижни ремъци, въвеждат и нов тип украса. В съкровището е намерена именно такава украса. Красивата армия според епохата има блестящи на слънцето стремена, развяват се цветни знамена, бой на барабани.

Коментиран беше и Мадарският конник – интерпретацията му е трудна, защото няма подобен на него. Конникът е владетел, защото той язди не обикновен, а специално обязден кон – това показва положението на единия му крак. Има много маниерен жест на конника, който показва, че конят е толкова добре обучен, че може да се управлява с една ръка. Конят е най-голямото богатство на владетеля, това е, на което се уповава българската държава. Дълго се спори какво има зад главата на владетеля – най-вероятно това са плитките му.

Идеята на изложението е да се види хан Кубрат, като един аристократ, който идва от Изток, разполага с най-модерната за времето си военна технология, разполага с такова богатство, че може да представи социалния си престиж през изключително скъпи вещи, отбеляза лекторът. Неговото богатство, престиж и технологично превъзходство многократно превъзхождат европейските владетели от епохата. Зад
това стои една огромна търговска система, която се ръководи от тези хора и те изглеждат по този начин. За каква търговска система иде реч? Пътя на коприната всъщност е мрежа от пътища, по която се движат стоки на лукса по онова време, потребявани от аристокрацията – коне роби, танцьорки, копринени дрехи и платове, златни съдове, ценни и редки кожи, животни, книги, ръкописи, оръжия с украса. Тези пътища минават през земите на българите.

Лекторът говори много за чашите в съкровището и не само. По спомени съкровището от Малая Перешчепина е имало изключително много стъклени съдове, които са били разбити. Голяма част от съдовете са златни, западните са сребърни по онова време, т.е. в двора на българския владетел има доста повече разточителност, демонстрация на възможности.

Отделно са т. нар. наградни чаши. Военните награди за пленяването на висш сановник или донасяне главата на виден представител от вражеската страна са били – присъствието на пир на владетел и там се получава чаша като знак за новата социална позиция. Съкровището съдържа две златни, разточително украсени чаши, които вероятно е получил Кубрат за участие в големи военни кампании, и по-скромни чаши, каквито той е раздавал на своите войни. Тази чаши са се ценяли – на надгробния паметник войнът е изобразяван, държейки чашата си, тя се слагала и до тялото на покойника.

Съкровището съдържа и монети, които също бяха коментирани.

Коментирано бе още, че вероятно Кубрат е наследил поста си от своя чичо. При прабългарите наследяването е било в рамките на рода, така че винаги начело на държавата да стои достатъчно възрастен мъж, който да може да бъде войн и да управлява. За разлика от Западна Европа, при прабългарите не е имало малолетни владетели, регенти и пр. лица, които да управляват от тяхно име.

Лекторът опроверга мита, че е възможно Кубрат да е приел християнството. Доказателство за това е ритуален комплект за извършване на езически ритуал, подарен му от Византия. Няма как християнска държава да прави езически подарък на християнин – тъкмо обратното.