За политическото късогледство

Най-лесно е да демонстрираш съпричастието си към голямата трагедия на Франция и човечеството днес, като кажеш:”Аз съм Шарли!” Само че и тази демонстрация, както всяка демонстрация, отвежда към позата, към театъра, към премисления жест, а рядко е израз на автентични чувства и истинско състрадание. Страшната трагедия, невинните жертви и голямата мъка, едва ли ще намерят адекватна утеха, докато милионите демонстрират. Мъката, знаем, е интимно преживяване, а преекспонирането й, нерядко, отвежда по-скоро към цинизма, отколкото към състраданието. И в тези демонстрации, тъй внушителни, тъй впечатляващи инак, вероятно, я имаше тази доза цинизъм. Имаше я, щом лидерите, които оглавиха милионното шествие, казват, били оборудвани с бронежилетки. Не това е проблемът обаче, не тази моментна, да я наречем, пък и необходима демагогия, а ежедневната демагогия и повсеместното лицемерие, които объркаха фатално живота ни.

Фатално, наистина, защото този грандиозен поход в защита на демокрацията и свободата на словото, против презрения, ненавистен  и анахроничен тероризъм, всъщност, е само поредният пример за политическо късогледство. Да, проблемът, големият проблем,  е  политическото късогледство, което е по-скоро осъзната, търсена, необходима грешка, отколкото продукт на нечие малоумие. Така ми се струва и едва ли допуска друго кой да е мислещ човек, като вижда доколко абсурдни са противоречията, в които сме се оплели. И доколко прозрачни са заблудите, зад  които напразно се опитваме да скрием едно-друго. Говоря в множествено число, защото всеки журналист, волю-неволю, е в някаква мяра съучастник на политиците и управниците, но вината за случващото се, все пак, едва ли е моя. Вината, разбира се, е на всички, които разчитат на противопоставянето, на глобалното противопоставяне, етническо, идеологическо или Бог знае какво,за да реализират големи икономически печалби, например. Всичко друго, ако трябва да изречем отчетливо старателно премълчаваната истина, са празни приказки, или манипулативни приказки, което е по-лошо! И манипулативни или подвеждащи жестове, което е още по-лошо!

Няма да обяснявам сега, че спонтанните за мнозинството демонстрации, всъщност, са тъкмо такъв, в някаква мяра режисиран жест, но ще кажа, че отново не изрекохме достатъчно отчетливо истината. А тя е, че тероризмът и Ислямският фундаментализъм  са политика, която се противопоставя на друга, олигархична, да речем, доктрина, която лансира антиислямски настроения, заради икономическите си домогвания. Превръщането на Исляма, една почтена религия, в плашило, е част от тази човеконенавистническа политика, а провокациите, закономерно, раждат противодействие. Примитивни, за жалост, варварски, са реакциите на ислямските фундаменталисти, но и това, вероятно, влиза в сметката, тъкмо такива, вероятно, са нужни някому. Очевидно е, поне за мен, че големите приказки за интеграция на етническите общности и изграждане на мултиетническо общество са празни приказки, още един параван за мръсните намерения. Ако не е така, наместо да се надига ксенофобска вълна в Германия или да набира сила партията на Мари льо Пен във Франция, многомилионнните етнически общности отдавна щяха да бъдат приобщени към тамошния начин на живот. Това, очевидно, не се прави или не се прави както трябва, щом непрестанно се разработват грандиозни проекти и изтичат милиони за осъществяването им, а резултатът е нулев. Един красноречив пример в това отношение е нашата работа по интегрирането на ромската общност, работа, която упорито боксува, въпреки огромните средства, които се пилеят. Огромни, наистина, защото ако е вярно, че предвидените на тази интеграция средства в бюджета надхвърлят многократно бюджета за култура е и срамно, и престъпно.

По-същественото в случая обаче е, че ефектът от пропилените пари е нулев, щом програмите за заетост, да речем, тъй шумно прокламирани, не са осигурили поне стотина работни места за малцинствата. Още по-нищожни са постиженията, сигурно, ако започнем да броим колко са ромите повишили образованието си, след като са изхабени милиони за образоването им. Парите, огромните пари, за ромската интеграция, вече всеки го знае, изтичат в нечии джобове, хабят се, крадат се, без да постигнат какъвто и да е ефект. Постигат някакъв ефект други пари, идващите от Арабския свят, от Ислямските фондации пари, които пропагандират Исляма тъй, че да има поле за политически спекулации. Точно така, става дума за доктринерски сблъсък, за икономическо или идеологическа борба, която се води от двете страни, заради определени интереси, а борбата за демокрация и защита на словото, в конкретния случай, за жалост, е само параван. Пак повтарям, такава е истината, неудобната, щателно скриваната истина, обслужващата определени среди, а инак мъката и възмущенито на демонстриращия народ, надеждите му, са друг проблем. Така или иначе, великите координатори и манипулатори, които напразно си въобразяват, че са впрегнали човечеството в колесницата на кастовите си интереси, жестоко се лъжат, ако си мислят, че хората са окончателно зомбирани. Случващото се, трагичните събития, които вече са ежедневие, раждат много и тежки въпроси, за които няма лесни отговори, които ще позатруднят и най-циничния, обръгнал на всичко играч. Лесно е, например, да се провикнеш, че трябва да се обединим срещу варварщината, но е трудничко да обясниш защо я има в цивилизования ни уж и подреден свят!

Никой няма право, казваме, да ни отнема свободата, да посяга на нашите ценности, но не искаме да знаем, че тези хора там имат свои ценности и свой възглед за свободата. Не е свобода тази свобода, която отнема свободата другиму! – така учат древните, но сме забравили. И не само това сме забравили в променящия се, модерен свят, но тъжното е, че забравяме универсалните  истини, заради удобни истини, че подменяме морала, че му се противопоставяме, заради идиотските, модерни предразсъдъци. Тези предразсъдъци имат пряко отношение и към разглеждания тук проблем, например, щом грижите за четириногите, да речем, често са по-премислени от  грижите за малцинствата. Екологичната истерия, проповядвана от безнадеждно застарели красавици като Бриджит Бардо, в същата тази Франция, ако си спомняте, поруга изконните ритуали на арабското малцинство, заради неизбежния курбан и жертвената овца. Нищо по-ненужно, по-нелепо, не би могло да се измисли от подобен карагьозчийски жест, но го имаше и, със сигурност, е нагнетявал ненужно етническо напрежение.  А това е само един, съвсем безобиден жест, може би, докато има и далеч по-страшни издевателства над малцинствата, като най-страшното е, че някой непрестанно обяснява доколко архаична и безчовечна религия е Исляма.

Нищо по-идиотско от подобни интерпретации, ще повторя, Ислямът е религия, която проповядва добро, като всяка религия! Ислямският фундаментализъм е политика, не религия, а търсенето под вола на теле, тенденциозното вадене на текстове от определен контекст, за да изглеждат свирепи и плашат неверниците, също е политика. За всичко това трябва да мислим сега, когато светът е фатално разделен, когато гневът и яростта доминират, когато губим разума си, заради емоционалната напрегнатост. И бихме го сторили, разбира се, ако ни помогнат политиците и управниците, които би трябвало да се отърсят от удобното си политическо късогледство и вечното демагогстване. Проблемът е техен, бързам да поясня, преди всичко техен, защото ексцесиите в обществото всякога предизвикват рухването на самозабравилите се властници! Политическото късогледство, търсено или случайно, не може да бъде надеждна алтернатива на нормалния обществено-политически живот и ако някой му ес предоверява, решително бърка. Лесно да кажеш днес, че и ти си Шърли, че си част от обединеното, възмутено, но непримиримо човечество, лесно е да се скриеш зад законния гняв и надеждите на хората. Утре обаче този народ, същият, ще те помете немилостиво, заради същите тези надежди и същата непримиримост, ако си неспособен да превъзмогнеш политическото си късогледство или се надяваш да излъжеш отново законно разгневените хора, стигнали до предела на търпението си …

Любомир Котев