За осиновяването през погледа на психотерапевта и осиновения човек

IMG_4009Със събитие, част от Националните информационни седмици на осиновяването 24 септември – 5 октомври 2018, Регионална библиотека “Г. Раковски”-Ямбол откри активния си творчески сезон. Представена беше книгата “Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката” на психотерапевта Дора Прангаджийска. Срещата-разговор беше с нея и с Гергана Богданова – основател на Българската асоциация “Осиновени и осиновители”, която пета поредна година провежда информационните срещи в страната. Партньори са регионалните библиотеки. Прожектиран беше и филмът “Триъгълник от любов”. В ролята на домакин беше директорът на библиотеката Димитър Бечев.

Тази година са проведени 8 срещи в почти всички регионални библиотеки във Северна България, след Варна гостите бяха именно в Ямбол.

IMG_4006Българската асоциация “Осиновени и осиновители” е създадена през 2004 г. Целите й са: правилно разкриване тайната на осиновяване, т.е. тя да бъде разкрита така, че да не създава дискомфорт в семейството и на самото дете; търсене на биологичния произход, т.е. когато осиновеният човек стане пълнолетен, да може да намери корените си, поясни Гергана Богданова. “Тази година се фокусираме върху чл. 105 или върху правото на осиновения човек да познава произхода си, защото за голямо съжаление този член не функционира добре и се оказва, че  по закон осиновеният има право, но не може да достигне реално до своя произход. Затова решихме да подпомогнем този процес като инициираме срещи в страната”, обясни още тя.

IMG_3997“Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката” е първата книга, написана от български психотерапевт по темата, като самата авторка също е осиновена. Това предопределя едновременно и емоционално, и професионалното присъствие в книгата.

Дора Прангаджийска обясни пред присъстващите какво е за нея осиновяването – тема, която не я е вълнувала до преди 10 години, отхвърляла я е категорично, защото има едни единствени родители – тези които са я отгледали. “Когато говорим за възможността на осиновения човек да познава произхода си, не говорим за това, че той търси нови родители, а търсим от къде произлизаме, дали имаме кръвни близки хора”, сподели тя. Призна, че е била едно обидено дете почти 40 г., темата е започнала да я вълнува, когато е започнала личната си терапия преди да стане психотерапевт. Така е разбрала, че цялостното й поведение, изборите, които прави по отношение на хора и приятели, са подчинени на това ранно събитие – отделянето от биологичната й майка. Разделянето предизвиква страха от отхвърляне и страха от изоставяне у човек и почти през целия си живот той се опитва да ги избегне. Така започнала да допуска темата за осиновяването и тя да заема все по-голямо пространство в живота й. Така се появил IMG_4008въпросът – коя е всъщност, кои са нейните корени, поискала е да знае дълбоко в себе си коя е жената, която я е родила, има ли кръвни роднини. Започнала да търси информация за своя произход, но за съжаление това законът не го позволява. Фейсбук групи дават възможност то да се случи на осиновените хора или пък служители, които заобикалят закона и предоставят информация. След пореден неприятен контакт с институциите и отказ от информация, Дора стига до асоциацията “Осиновени и осиновители”, с която работи вече 3 години. Дава си сметка, че е свършена много работа през това време, родителите вече почти не подлагат под съмнение това на детето да бъде казано, че е осиновено, обществените нагласи се променят, тя и хора с нейната съдба са разказали историите си със сърце, за да дадат кураж и на други осиновени хора да говорят по темата.

IMG_4001Работата й в асоциацията е променила перспективата й към осиновяването – всяка една от трите страни са подчинени на своите страхове: родителите-осиновители  – детето като разбере, да не си тръгне от тях; на биологичните родители – да не бъдат отхвърлени от обществото; на осиновените хора – да не бъдат отхвърлени от биологичните си създатели, ако ги намерят и да не наранят осиновителите си. Срещите с тези хора са я вдъхновили и така книгата, родила се миналата година, се самонаписала. Идеята е била като психотерапевт и осиновен човек да даде съвети на осиновителите какво могат да направят. После книгата се разширила с перспектива към осиновените хора. В крайна сметка изданието е свършило своята работа, показвайки, че осиновяването не е нещо лошо, а е един прекрасен процес, при който родителите срещат своето дете и то среща тях.

IMG_4002Книгата е станала богата и цветна благодарение на личните истории, подарени от хората и на интервютата на журналиста Бела Чолакова.

Авторката прочете два откъса от изданието – интервю на Бела Чолакова с майка, осиновила дете и своя собствен разказ, когато е разбрала, че е осиновена – много личен, искрен и емоционален. Изводът й бе, че родителите са тези, които трябва да поведат тази тема с осиновеното си дете. Това може да предизвика най-различни чувства и емоции – дори, ако те са гняв или яд е по-здравословно, защото затаяването може да предизвика понякога разболяване. Финалът е срещата с биологичната майка. Авторката бе категорична – никой осиновен не иска да замени собствения си родител с този, който го е родил, независимо каква среща е имал с него.

 

About the Author :

Leave a reply