За кого работи градският транспорт ?

Първия път, когато шофьорът на автобус № 1 не спря изобщо на спирка, която съществува от десетилетия, срещу „Кауфланд”, си помислих, че е станало случайно, а не от омраза към пътниците или от мързел. Потърпевши се оказаха две жени, едната доста възрастна, а и другата не бе на 40 години. По-младата бе надлежно станала и придвижила към вратата, за да слезе и да вземе от хипермаркета каквото ще взема. Водачът на автобус № 1 обаче не обърна никакво внимание на пътничката и… отпраши нататък. Двете жени проявиха най-нормалния рефлекс – протестираха срещу неспирането на „тяхната” спирка. Бе към 12,30 часа, напичаше яко, а при солидната възраст на едната от жените, изминаването на 200-300 метра повече ставаше почти невъзможно.

Шофьорът реши, че най-добрата отбрана е нападението и обвини пътничките, че не били застанали прави до вратата. Не беше вярно, по-младата бе сторила нужното, за да се види, че ще слиза на „Кауфланд”.  Бяхме малко хора в автобуса и примирено гледахме ставащото, но един мъж, седящ близо до шофьора, го нае. Стана голям скандал, имаше заплахи за уволнение на водителя на превозното средство, имаше позования на това, как спирали автобусите в Америка, щом някой от пътниците пожелаел – с натискане на бутон, без значение дали точно там е спирка на автобуса.

Нашенски разговор на доста висок тон, който все повече се приближаваше до откровено сбиване. Докато двамата мъже си крещяха, автобусът продължи да си пътува, а опитите на кондукторката да спре разправията отиваха напусто. В продължение на три поредни спирки се вихреше този скандал, който можеше да извади и мъртвец от гроба.

Втория път, когато шофьорът на автобус № 16, прелетя, без да спре, на спирката на гробищния парк, бе само няколко дни след първия. А понеже и преди съм бил свидетел на такъв тип обслужване от страна на обществения транспорт в Ямбол и до Кукорево, ми стана ясно, че това е стил на поведение.

Шофьорите стават нещо като автоджигити и правят когато и каквото им скимне по автобусните линии. През зимата имаше един, който редовно спираше в близост до „Вилтон” в комплекс „Диана”, за да  слезе кондукторката и да си купи баничка или кафе. Други методично се опитват да спукат тъпанчетата на пътниците с чалга или да ги изхвърлят от автобуса с бясното си шофиране.

Все още не са успели, но като нищо може скоро и до такава „операция” да се стигне.

При лютия скандал между незнайния за мен пътник  (той, апропо, поразително приличаше на бившия посланик на България в Канада Слав Данев, родом от Ямбол), не можах да видя лицето на шофьора, втория път се получи същото – бях седнал на задна седалка, а от тази позиция се вижда само тила на водача на МПС-то. Кондукторката обаче се виждаше прекрасно и нямаше съмнение, че е същата. Дали споделяше начина на работа на колегата си или не смееше да му противоречи, не зная.

Зная обаче нещо друго: община Ямбол не осъществява никакъв адекватен контрол на маршрутите, въпреки че от години гражданите на Ямбол се оплакват все от такива проблеми. Към тези проблеми трябва задължително да се добави и още един, този със състоянието на автобусите като чистота и удобство. Превозните средства на „Юнион Ивкони”, фирмата, спечелила обслужването на голяма част от градските линии, са произведени вероятно по времето, когато Леонид Брежнев смени начело на Съветския съюз Никита Хрушчов. Те, автобусите, може и да помнят аферата „Уолтъргейт” или преминаването на Фидел Кастро през Ямбол. Има автобуси , на седалките на които трябва да се катериш, да не говорим за качеството на седалките.

За ремъците не е никак препоръчително да се хващате, те не са мити  също от времето на Студената война. Плюс това на автобусните спирки все така няма или напълно, ако пък случайно има, те са крайно нечетливи, разписания. Самите автобуси се движат през твърде голям интервал от време, спирките са все така рожба на инквизицията – през лятото изобщо не пазят от слънцето, през зимата от студа или дъжда.

Изобщо, да си пешеходец е опасно занимание. И не е никак препоръчително да правите това  в Ямбол….

Борислав Ненов