За бързата кучка…

1314970693_8Прекрасно би било – казва Себастиен Никола Шамфор, – ако некадърниците бяха мързеливи, а глупаците мълчаливи! Прекрасно би било, не ще и дума, но откъде такъв късмет? По нашите земи, знаем го открай време, некадърниците са особено енергични, чевръсти и направо неуморни, пък глупаците са не просто гласовити, а гръмогласни. Тук максимите на Шамфор и заветите на кой да е от великите френски моралисти или мъдростта на древните философи са и непопулярни, и непонятни. Тук се уповаваме на по-простички и по-понятни истини, като тази за бързата кучка, които понякога нагаждаме към вкуса си или обстоятелствата. Бързата кучка – това и децата го знаят, – слепи ги ражда! И пак бързата кучка, същата нашенска кучка – само че това го знаят единствено тарикатите, – планина повдига! Парадоксално, пък и перверзно мислене, би рекъл някой, но твърде разпространено, тук, под сянката на Балкана, макар упорито да се преструваме на здравомислещи. Нормалното, здраво мислене, според българина, може спокойно да се твърди, е като здравословния начин на живот, т. е. ненужно, щом те лишава от удоволствията и радостите. Не просто от разгулната плътска наслада, или още по-разгулното пиянство, а от келепира, от лесната кражба и лесните пари, гарантиращи всяко удоволствие. Чевръстият безсрамник, разбира се, колкото и бездарен да е, всякога печели съревнованието със скрупольозния, възпитан и етичен човек, колкото и кадърен да е той. В този смисъл, бързата кучка, действително, повдига планината! Видяхме го с очите си, докато се разграбваше България, чевръсто и безсрамно, от енергични некадърници и гръмогласни глупаци. Енергични некадърници, казвам, защото кадърният човек би се притеснил, че трудът му, десетилетните усилия, ще бъде потурчен, загробен. Всеки кадърен човек е съзидател, всякога съзидател, и нехае дали е социалистическа държавата или капиталистическа, защото работи за себе си, не за нея, за собственото си удовлетворение и самоусъвършенстване. Всеки кадърен човек е и етичен, здравата работа е немислима без здравия морал, та не би могъл той, не би си позволил да ограби чуждия труд. Всеки кадърен човек, накрая, мери три пъти, преди да отреже, смята и пресмята, не бърза да зачеркне някое производство, а мисли как да го рационализира. Невъзможно е кадърният, морален човек, компетентният специалист, съвестният управител, да затрие стопанство, или да нареже на скрап завод, ей така, с лека ръка, без да се притесни, без да има угризения на съвестта. Спомнете си, например, колцина бяха в ликвидационните съвети тези, които са изживели одисеята по създаването на стопанствата. Спомнете си и за прословутите ре-ме-де-та, за да видите, че където имаше свестни хора, има модернизирани производствени мощности, а където имаше калтаци, има руини, т. е. нищичко не е останало от някогашния завод. Въобще, енергичните некадърници, бездарни, защото са мързеливи, аморални, поради същата причина, съсипаха една работеща, макар и не цветуща икономика. И я съсипаха, по метода на бързата кучка, онази, която чевръсто върши невъзможното и е способна да повдигне планината. А що се касае до гръмогласните глупаци, имаше ги и тях, разбира се, имаше ги премного и още ги има, пък и си остават енигма досега, защото така и не проумяхме малоумни ли са или нахалници. Неясно е какво точно са, защото понякога приличат на ловки манипулатори, а друг път направо изтърват пусията и плещят невъобразими глупости. В зората на демокрацията, например, повтаряха до умопомрачение, че държавата е лош стопанин и тази констатация стоеше някак смислено. Пак по него време, отвориха приказка и за промишлените мастодонти, които са дяволски неактуални и неефективни, както и за кооперативните стопанства, които са отдавна изчерпали се. Приказките на твърде гръмогласните глупаци изглеждаха твърде смислени, но си оставаха глупашки, щом не търсеха полезната алтернатива, не насочваха към позитивна промяна. Напротив, от тях тръгна необмислената или премислена, цинична приватизация, както и още по-циничното, направо престъпно разоряване на стопанствата чрез ликвидационните съвети. А глупостта бе направо искряща, блесна направо неспасяемо, когато наместо да помислят за някакво оправдание, за някакво що-годе благовидно обяснение, те войнствено крещяха, че е станало тъкмо това, което е трябвало да стане. Както е присъщо на простите и невъзпитани хора, тези герои на новото време бързо се самозабравиха и нахално заобясняваха, след като се нагушиха с крадени пари, че тъй се прави революция. Нужна е радикална промяна и толкоз, тотална подмяна на производствените отношения, пък и на обществените, нов морал и т. н. Познато, досущ както наставляваше незабравимият Владимир Илич Ленин, пък и резултатът е досущ ленински: разсипано стопанство и съсипан морал! Можеше, разбира се, кооперативните стопанства да се трансформират в акционерни дружества, наместо да се раздробява комасираната земя, а сетне отново да се комасира, пък и да се унищожават племенните стада и високопродуктивното животновъдство. Тъкмо така се гарантираше разделянето на собствеността, чрез дяловото участие, чрез притежанието на работещото стопанство, и  тъкмо така постъпиха в цивилизованите страни. А що се отнася до нарязаните на скрап заводи, ще отбележа, все в тази връзка, че ако не внасяхме торовете, които произвеждахме успешно и чак изнасяхме, щяхме да имаме конкурентно зеленчукопроизводство. Думата ми обаче е за гръмогласните глупаци, за които е неясно дали са просто нахалници, параноични нахалници, бих казал, или малоумници все пак, навикнали да повтарят до умопомрачение това, което изисква любимата партия. Повредените от комунизма, фатално повредените нещастници, не само не изчезнаха, но се и намножиха, не само не онемяха, а наопаки. В стремежа си да се класират сред „новите хора”, пък и бидейки не само гласовити глупаци, но най-често и бездарници, макар и не дотам пъргави, те също напираха към келепира и бяха готови на всякакви низости. Не съумели да бъдат най-чевръсти, изтървали питомното, както се казва, те гонеха настървено дивото, във време, когато няма лесни печалби. И, все пак, както се полага на истинските комунисти, тези позакъснели антикомунисти, бяха и са най-непримиримите глашатаи на всичко що е най-корумпирано и най-компрометирано. Бог знае защо, гръмогласните глупаци, съвсем безнаказано, необезпокоявани от никого, наричат д я с н о , всичко най-безперспективно в нашия обществено-политически живот. И пак те, нахално или малоумно, ни убеждават, че живеем много по-добре сега, в най-бедната държава в Европейския съюз, след като сме били далеч по-напред в класацията в омразното, социалистическо минало. Аз, най-неочаквано за недоправените домашни антикомунисти, ще се съглася с тях, че сега живеем по-добре, що се отнася до гражданските свободи. Само че нека не забравяме, че свободата на словото не храни гладния, че мизерията, повсеместната мизерия, не може да бъде компенсирана от демокрацията. Нашата демокрация е псевдодемокрация, щом властта е власт на безскрупулната олигархия и още по-безскрупулната политическа класа, а не на народа. Това чевръстите некадърници и гръмогласните глупаци или не го знаят, или не искат да го знаят, та току защитават някакви уж демократични ценности от задкулисието, което олицетворяват. Такава е простичката истина, която мнозина не виждаха, но вече схващат, вече разбират, че както всякога, така и сега, крадецът, нашият роден крадец, крещи до възбог, заклева ни патетично,  да хванем крадеца. Така наречената демокрация, нашата разкапана, ориенталска демокрация е нужна единствено на чевръстите мошеници и безсъвестните глашатаи, които грабиха и грабят, досущ както бързата кучка, онази, от изкривената мъдрост, заради изкривените мъдрости, които проповядват. А сметката, то се знае, плаща народът, всички ние, кадърните уж, работливите, моралните умници, обслужваме ориенталското пиршество и невиждания разгул на самозабравилите се новобогаташи. Въобще, бързата кучка, слепи ги ражда! И сега, в този случай, бързата кучка пак слепи ги ражда, щом шепа тарикати благоденстват за сметка на всеобщата мизерия, щом се къпят в потта на нещастния народ. Нека не се съмняваме в мъдростта на народа никога! Нека помним, че ако някой изкяри на наш гръб, то не е защото народът е глупав, а защото сме глупави ние, така наречената интелигенция, излъчваща най-безсъвестните политици. А интелектуалната игра с народната мъдрост, циничното обръщане на смисъла, не ни прави нито по-умни, нито по-находчиви, щом лудите лудуват, докато мъдрите мъдруват. Народната мъдрост е мъдрост, докато противостои на енергичния бездарник и гръмогласния глупак, а превърне ли се в тяхно оръжие, вече е глупост…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply