За банките и хората…

Споменах вече за онзи мой комшия, който ми рече: ”Тежко ни, щом Емил Хърсев го дават сутрин и вечер по телевизията!” Попитах го откъде иде тази неприязън към прочутия банкер, а той отвърна, че така било и през 1997 година, когато му окрали, нееднократно, спестяванията. Така беше, спомням си, действително окрадоха, при това нееднократно спестяванията на хората, като банковите фалити, разбира се, бяха най-унищожителни за клетника, събирал цял живот бели пари за черни дни. И Емил Хърсев, който току ни поучаваше нещо тогава, си спомних, не ще и дума, макар че сега банкерът, когото комшията ми е склонен да упреква немилостиво, се държа съвсем адекватно.

За чест на българските банкери, трябва да го изтъкнем нарочно, в тези тревожни дни, всички те, без изключение, се държаха като компетентни и съвестни професионалисти. Никой от тях не се поддаде на безчислените провокации от всякакво естество, никой не пожела да шета безпринципно на нечии политически мераци, никой не бе безразличен към дереджето на държавата и хала на спестителите. Банкерите ни се оказаха на висота и сякаш бяха живото доказателство за това, че наистина е надеждна банковата ни система, категорични бяха, железни, като националната банка. Стадните чувства, паниката, за жалост, завладяха мнозина, маса народ, подтикван от престъпните клакьори на престъпни политици, се юрна неразумно към банките, за да спасява спестяванията си. Неразумно, би трябвало да го разбере и умствено недоразвитият, щом сега не е 1997 година, щом имаме стабилни банки и стабилно банково законодателство, щом сме в Европейския съюз и защитени от валутен борд. Ясно, точно и категорично е разписано в законодателството ни, че банковите спестявания до 100 000 евро са гарантирани от държавата, но се оказа, че българският народ май не вярва на българските закони.

И още нещо, оказа се, че българският народ не вярва, ама никак, на българската държава, щом никой не се вслуша в изявленията на финансовия министър и шефа на БНБ. Съвсем аргументирано, съвсем безпристрастно, по банкерски, бе обявено, че нашите банки са три пъти – забележете! – три пъти по-надеждни от  европейските, с три пъти по-висока ликвидност и единствено Естония е по-добре от нас, но народът пет пари не даваше за думата на специалистите. Народът, за жалост, се оказа отново стадо, доверило се на слепия пастир, копнеещо да го води тъкмо слепият пастир! Наговориха се куп глупости, чудовищни глупости, престъпни глупости, а палмата на първенството, както всякога, и този път, принадлежеше на Бойко Борисов и сподвижниците му. Бившият премиер, без да се подвоуми нито за миг, заяви в прав текст, съвсем категорично, че държавата е фалирала, а банките изгърмели и затова, финансовият министър, онзи палячо, заедно с псевдо-премиера трябва веднага да си ходят, още утре. А той, видите ли, щял да се нагърби с неблагодарната роля да спасява държавата и щял да я спаси, както вече го бил направил, щял да преодолее и тази банкова криза, както вече бил преодолял една такава. Да подминем със снизходителна усмивка тук мерака на Генерала, както го величаят почитателите му, защото е пределно ясно, все пак, че каквито и кусури да има държавата ни, все още е цивилизована държава. Няма да стане, разбира се, невъзможно е, да назначим този тъй мъдър и тъй силен човек за премиер, няма кой да го стори, безсилен е дори съпартиецът му Плевнелиев, който се държа, като че ли, съвсем сериозно, за първи път откакто е президент, през тези дни.

Неуместно е и несериозно, в една демократична държава, премиер на служебното правителство да е лидерът на най-голямата опозиционна партия, главният претендент за властта. Но, ще повторя, да подминем със снизхождение поредната изцепка на въпросния лидер, що се отнася до мерака му да властва час по-скоро, само че не бива да сме снизходителни, относно глупостите, които наговори за фалита на държавата. Финансовият министър Чобанов, бе обсипан с незаслужени обиди, заради това, че разобличи, при това нееднократно, съвсем аргументирано, Бойко Борисов, който наговори невероятни глупости за фискалната политика на правителството, за заемите, финансовия колапс, пък и несигурността на банките. Министър Чобанов, позовавайки се на точните числа, а не на политическото плямпане, посочи че е далеч по-успешна политиката на новото правителство, посочи и доколко неспастрени са Бойковите лъжи. Същото казаха сетне и други компетентни хора, като Владимир Каролев и Иван Искров, да речем, всички те, единодушно посочиха, че това правителство, начело с финансист от ранга на Пламен Орешарски води не просто по-добра финансова политика, но постига стабилитета на държавата и банковата система. Кой ти слуша умните и знаещите обаче, ние сме на този хал, защото шетаме на маниите и фобиите си, защото сме или неспособни да мислим, или неразумни, като се опитаме да го сторим. Ние, ще повторя, или не можем да мислим, или не искаме да мислим, та затуй, не за друго, следваме като стадо някой псевдо-месия, или най-първичните си, най-примитивни инстинкти.

Ние не чуваме, не искаме да слушаме по-знаещите, по-умните от нас, които закономерно са и по-възпитани или по-морални, а се юрваме подир поредния нахалник, който ни обещава да ни оправи. Не просто обидна, а направо галфонска формула като „Аз съм прост и вие сте прости!” , се оказва печеливша, наместо да се разсърди люто народа на този, който се отнася тъй неуважително към него, сияе от щастие. И щеш-не щеш, като е тъй, неволно си припомняш голямата мъка на големия родолюбец дядо Петко Славейков, който отчаян ще проплаче: ”Не сме народ, а мърша!”. Той, най-безпримерният, най-непристореният патриот в историята ни го е рекъл, той, вдъхновеният защитник на всяка национална кауза, той, непоколебимият строител на съвременна България! И него, непримиримият борец, най-великият българин, сме отчаяли, като сме стадо, като вървим против себе си, против националния интерес и човешките си свободи. Тъкмо това се случи, за пореден път в родната история, през тези дни, тръгнахме против себе си, докато обслужваме нездравите мераци на неразумните си политици, нарочно или без да щем. Нарочно, подчертавам, защото се вижда, че партийното доктринерство замъглява разума на мнозина, пък и без да щем, щом се вижда и това, че стадните чувства са непреодолими у нас. Имитирана бе, точно имитирана, по криминален начин, вече се изтъкна официално, банкова криза, която е  немислима, направо невъзможна, при днешното състояние на БНБ.

Каза се, категорично и аргументирано, съвсем навреме, не от кого да е, а от председателя на БНБ и финансовия министър, т. е. от най-компетентните и най-отговорни фактори, съвсем официално, че хората трябва да са спокойни за спестяванията си. Въпреки всичко, неразумният народ се юрна да тегли спестяванията си и, както се оказва, хиляди хора ще изгубят лихвите си, заради глупостта си. А най-тъжното и най-смешното в този нашенски водевил, в тази българска трагикомедия, е, че същите тези хора, като се поуспокоят и съберат разпилените си и немощни мисли, ще псуват свирепо не тези, които нагнетяваха напрежение, а банката, да речем, финансовия министър, или друг невинен човек. Такива са нашите реалности, партийният лидер, който от глупост или злоумишлено подведе народа да загуби спестяванията си, пак ще е народен любимец, а виновник ще бъде не някой друг, а този, който се мъчеше да спасява неразумния народ.

Сергей Станишев, например, е удобна мишена, в него се целят всички днес, макар че той излъчи правителството, постигнало завидна банкова стабилност, което си остава нелюбимо, разбира се, щом са и шумни, и непримирими опонентите му. Но, и това нещастно правителство, и тази несмислена криза, да кажем, вече принадлежат на миналото, а какво ще кажем за бъдещето? Вижда ли се нещо по-добро там, нещо обнадеждаващо, щом е ясно, че са напористи, непримирими, нашите водители, въпреки краха, абсолютния крах на политическата класа, на цялата политическа класа, без всякакво изключение. И щом е налице, което  е и жалко, и страшно, послушното стадо, готово отново да следва безропотно слепия пастир, именно слепият, защото комай всичките ни водители вече доказаха, че са неспособни да ни дадат инак щедро обещаваните по-добри дни…

Любомир Котев