Запазената марка, наречена Иван Чолаков

1368073696IMG_2317Има неща, които са типични за баскетболния „Ямбол”. Едно е от тях е горещата публика, която е вечният шести играч на отбора. Другото е винаги по-късното започване на подготовката за новия  сезон, и правенето на селекция до момента, в който съперниците са я приключили.

Някои, като „Лукойл-Академик”, отдавна. Други, като „Балкан” ,например, вече изиграха дори първата си контролна среща, и то зад граница. Името на Иван Чолаков постоянно е в основата на този начин на поведение на клуба ни – да се изчаква до последно, за да падне цената на чуждестранните баскетболисти  или пък да се уредят куп други неща в движение.

Иван Чолаков е доказал през дългите години, в които е начело на отбора, че може да сглоби състав  и в дванадесет без десет. Вероятно и сега ще го направи, макар да пази козовете, които държи в ръкава си, от медиите. Все пак, за повече от 20 години познанство с него, си знаем част от спатиите.

Още в първите седмици след края на миналия шампионат  Иван пробва почвата за смяна на треньора Петър Петров, без да намекне нищо на бившия център нападател на „Плама”/Плевен/ и на националния тим. Нямаше яростни поддръжници на оставането на Петров начело на жълто-сините. Така пред Иван  Чолаков остана само едно колебание – дали той отново да се върне на треньорския мостик или да прати вече сина си на  кормилото сред мъжете.

Сондажите на Иван показаха, че най-добре е Стойо още малко да почака, докато седне на треньорската скамейка при връстниците си, а там има и баскетболисти, които са по-възрастни от него. Иван действително изпитваше колебания дали да се завърне за пореден път на този пост. Нищо не му пречеше да се самоназначи на поста изпълнителен директор на клуба с една добра  заплата  и не особено ясни отговорности.

Явно обаче ръцете сърбят един от най-опитните специалисти  в родния  баскетбол за работа на терена. Това е краста, дори когато нервите ти са късани хиляди пъти от ставащото на паркета и извън него, пак и пак търсиш тръпката от играта, от сглобяването на нов тим, от предизвикателството отново да излъжеш Тити Папазов или да си премерите силите  с  Небойша  Видич.

Иван рискува с това свое завръщане. И рискува немалко. Въпреки че  ще разполага вероятно с малко по-голям бюджет от предния сезон,  той не може да „пазарува” нито скъпи чуждестранни състезатели , нито български асове. Няма да го има комфортният бюджет от времето на „Овергаз”, нито от времето, когато президентът на БК „Тунджа” Валентин Ревански даваше  по стотина  хиляди лева  от себе си на година. Плюс 250 000 лв. от община Ямбол и още 100 000 от другите членове  на  Управителния съвет, Иван имаше свобода при селекцията.

Почти, все  пак след  ерата  на Сашо  Дончев, парите винаги са били ограничени за баскетболния ни клуб. Иван Чолаков обаче е цар на такива ситуации и почти винаги прави поне един трансферен  удар  от класа. Съумява  да изстиска максимума и от наличните български играчи, както и да намери някое талантливо наше момче почти без пари, какъвто бе случаят преди  време с гарда Димитър Димитров, а по-късно и с тежкото крило Стоян Петков.

Чолаков изпитваше, преди да реши да се завърне, съмнения, дали си заслужава, след  като  е постигнал  почти  всичко  в треньорската си кариера. Бронзови медали, сребърни, шампионска титла, успешни  участия  в международни турнири. В крайна сметка  явно е надделяла тръпката  да си отново вътре в играта, да си късаш нервите, но пък да е толкова сладка победата.

Политиката не е мелодията на Чолаков, макар да натрупа стаж като депутат. Там той не може да плува мощно, да взема сам решения, както е навикнал през дългите години начело на ямболския клуб. Защото е публична тайна, че дори когато е бил само треньор, Иван на практика никога не е бил само това, а е определял почти цялата партитура.

Той може и да го отрече, но то ще е за пред обективите, иначе Чольо  знае перфектно, че обича да командва парада. Което  е в известна степен сериозен недостатък, но надали  тепърва  Иван ще тръгне да се променя….

Така че почва една позната и същевременно леко позабравена пиеса: Чолаков на треньорския пост, селекция в последния момент, начало на подготовката под ръководството на треньора по лека  атлетика Дичо Тодоров, и първа  контрола тогава, когато другите са навъртели по осем.

Но е пък запазена, изпитана марка, наречена Иван Чолаков.

                                                                                                                                                                                            Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply