Закачливите и мъдри „Сатирични миниАтюри“ на Николай Домусчиев

IMG_1195Двадесет и четвъртата поредна книга на даровития творец и бодър шегобиец Николай Домусчиев получих с автограф в първия месец на тази календарна година. Преживях наистина весели мигове с творбите на автора! Но и мъдри поуки за живота дава, наред със забавните страници. Защото битието човешко е пъстър калейдоскоп от смях и мъка; от хумористични етюди и скръбни въздишки; от ухаещи пролети и дъждовни есени. Затова и книгата е оригинална смесица от сатирична поезия и проза в същия дух, комбинация от благодушна критика и пречистващи душата мъдри послания. Тематичното разнообразие също впечатлява. А образната система – многолика като самия живот! Персонажи като Дачко, госпожица Златка, Чоли Екстрасенса, Братлето, Аркаръто, Дойно Кодоша, Терсенето не само се запомнят от нас, читателите. Но и неусетно започват да не напомнят в някои житейски ситуации какви да не бъдем, за да не заприличаме на тях. А и да не се разочароваме в своето ежедневие като тях може би.

Избрал за свое знаме сатирата, Н. Домусчиев отлично осъзнава участта на сатирика:

„Обречен е на мъки и неволи,

главата непреклонена държи.

В сърцето носи сатиричен огън,

злини гори лъжите не търпи.

За своя труд не чака той награда,

готов с перо неправди да боде,

а после болката си да изстрада,

пък ако ще и пепел да яде.

И ако хората не са щастливи,

той, сатирикът, пръв ще разбере

и с думи като билките горчиви,

илач като балсам ще избере.“

Много духовитост, незлоблив хумор и ведро настроение лъха и от кратките епиграми  книгата:

„Хич да не им се мярка,

че са му взели мярка.“

(„Шев и кройка“)

 

„Без наличност – не си никаква личност.“

„Взе ме под ангелското си крило и ме превърна в дявол.“

Истината за прераждащата, обновителна сила на смеха прозира мъдро и в думите: „Човек, престанал да се смее, само съществува, не живее“. Послание, от което ще се нуждае всяко ново поколение. И други истини ще преоткрива: че никоя сатира не е „на вятъра“; че човек се отърсва от пороците си, надсмивайки се над тях, а и над самия себе си дори!

Книга, която твърде много ни дава, помагайки на читателите и на света край тях да станат по-добри. Критиката и самокритиката хармонично съжителстват в сатиричните миниатюри, сътворени от усмихнатия потомък на селото с романтичното име Горска поляна. Та нали човек духовно е пораснал в мига, когато се е извисил над грешките си и с критично недоволство се саморазобличава, а не със снизходително покаяние само – по християнски… А изпод перото на Н. Домусчиев такива книги – в изобилие… Е, живот и здраве занапред, за да не млъква сатирикът и поет! Осмивай храбро и дерзай, рицарю мъдър Николай!

Бинка Величкова

 

 

About the Author :

Leave a reply