Заветът на д-р Петър Брънеков

Всеки ямболлия знае къде се намира Брънековата къща. Мнозина познават и името на Д-р Петър Брънеков – един от собствениците, чиято фамилия е дала името на къщата. Петър Брънеков е роден в Трявна през 1874 година. Учи в Априловската гимназия, след нея завършва Търновската гимназия. През 1897 г. се дипломира в Юридическия факултет в гр. Тулуза, Франция. Работи като адвокат в Казанлък, защитава докторска степен в Брюкселския университет и след това се установява като адвокат в Ямбол. Той е един от основателите на кооперативното движение в България. През 1902 г. основава кооперация „Братство“ в Ямбол, а преди това е съосновател заедно с Константин Бозвелиев на кооперация със същото име в гр. Казанлък. Петър Брънеков участва в Балканската война, а след това и в Първата световна война. Там служи в 46-и пехотен полк, изпълнява длъжностите командир на нестроева рота и дружинен адютант.

Това са накратко биографичните данни за него. Тук показваме три фотографии на семейство Брънекови, както и едно интересно и разчувстващо писмо на Петър Брънеков. То е писано на македонския фронт от него към съпругата му Мария (Мика) и синовете му. Ето и неговия текст:

„Драга моя Мика,

Сега получихме заповед за настъпление и по всичко изглежда, че работата ще е твърде сериозна, както е една война, особено една обща война, каквато е настоящата. Аз имам вяра все да не ме е напускало щастието, но колко струва и това щастие при съвременното оръжие, укрепления и пр. И тъй, или ще ти пиша от Солун, или пък ще си намеря гроба и аз един измежду милионите из македонските планини или долини.

Последни сметки: имам да вземам 485 лв. от поручик Русев от гр. Преслав, адвокат, командир на полка 46 п. Аз платих на 73 войника по 5 лв. и му броих 110 лв., за което има разписка в най-малкото тефтерче. Знаят фелдфебела на полка и писаря Ат. Бобев, адвокат в Пловдив. Имам да вземам и от офицерите на 46 п. за вино и отпразнуване Великден т. г. 85 лв. и 70 ст. Командирът ме задължи да купя вино. Аз купих от един немски офицер вино за 85 лв. и 70 ст., имам разписка от немския офицер. Командирът задължи една комисия от офицерите Душков (зета на П. Велев), да съберат сумите и ми ги дадат, но те не са ми ги дали. Знаят Георги Генков железар-дърводелец от Каргуна, Илия Вълчанов, командира и др.

Мика, ако се изгубя, знай, че най ми е мъчно за вас. Все за тебе мисля и за децата. Съжалявам много, ако не можем си доживя още, но във всеки случай аз съм извънредно доволен от това, което и досега преживях.

Когато съм откъснат от теб и съм като осъден на смърт, ти си ми толкова по-обична. Децата да помнят тоя мой завет към тях: да са честни, трудолюбиви и без пороци, за да прославят нашето фамилно име.

Прегръщам те и те целувам милиарди пъти. Дано не за последен път.

Винаги твоят Петър,

16 август 1916 г., Добро поле.“

Когато прочетох тези редове за пръв път във войнишкото тефтерче на д-р Петър Брънеков, останах безмълвен. Думите са искрени и разтърсващи. Последните редове на писмото са написани с разкривен почерк, очевидно човекът е бързал да ги напише, може би в това време тръбата вече е свирела за сбор.

Д-р Петър Брънеков не се завръща никога повече в Ямбол. Той е убит на 16 октомври 1916 година в боя при Пожарски рид, към 18:30 вечерта. Награждаван е с Народен орден „За военна заслуга“, V степен, на военна лента и с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас.

Дали неговите синове са спазили завета на баща си? Аз смятам, че да. И двамата му сина взимат активно участие в обществения и културния живот на Ямбол и допринасят за неговия възход. Тотю и Любен Брънекови са сред основателите на организирания туризъм в Ямболския край. И двамата участват в писането, редактирането и издаването на популярния за времето си вестник „Тракиец“. Те са и сред основателите на ямболския клуб по стенография. По-късно Тотю продължава професионално да се занимава с туризъм и агрономство вече в София, той има и няколко написани книги по тази тема. Любен остава да живее в Ямбол в бащината си къща и работи като адвокат и по-късно чиновник в Общината. Участник е в комитета за проучване на термалната вода в града с последвалото строителство на Минералната баня – един от символите на град Ямбол.

Според данните, изнесени от Държавен архив Ямбол, тази година къщата на семейство Брънекови навършва най-малко 130 години. Би било добре Общинската власт, гражданското общество, спонсори и добрата воля на наследниците да направят всичко възможно за запазване на тази къща, реставрирането й, превръщането й в музей и един от символите на града. Така както всеки един град в днешна Европа се отнася с уважение към своите старини и полага грижи за тяхното опазване.

Николай Вапирев