Желязко Узунов-лечителят-отшелник

OLYMPUS DIGITAL CAMERAЖеко цери с молитви и билки, ако му се отблагодарят с пари, дарява ги
Желязко Узунов е познат като един от най-големите дарители в община „Тунджа”- давал е-и дава-през годините много пари за социални домове, детски градини, за различни селски празници.
Пари за лечението на хората той не иска, ако някой има на сърце, оставя каквото е решил, но за такса и дума не може да става. На практика Желязко Узунов е отшелник-той не е излизал от дома си много време, общува с малко хора, с още по-малко хора пък споделя нещо за интимния си свят.
…Възлегнал в полутъмната си стая, построена по причудлив начин, Желязко дърпа нишката на живота си от детството, започнало в село Раздел. Определя фамилията си като средно селско семейство. Нещата обаче са малко по-сложни-баща му е от заможен род, докато майка му, Ивана, е от сиромашки джинс. Родът и бил най-тертиплийския в Раздел, но беден.И не била никак желана за снаха от дядо му. Баща му Георги обаче решил да тръгне по пътя на сърцето и на 17-години минал с Ивана под венчило. Почнали да се появяват децата-през две години, все през две, та общо пет-най-малкият е Желязко, или Жеко, както той обича да го наричат.Усещал дарба на песнопоец в себе си и на 12 години хванал пътя за Елхово, където единият от братята му вече бил семеен, поканен зет. Той поел издръжката му, докато бъдещият лечител се вихрел по читалищните сцени на Елхово и селата от тоя край на Тунджалъка. Жеко не обича да говори надълго за братята си, но е много нежен, щом стане дума за сестра му-тя били първото дете в семейството. Сетне баща му го убили крадци на овце и Желязко останал полусирак.
Зовът на народната песен го отвежда  в Ямбол. В Тракийския ансамбъл, на който по онова време художествен ръководител е маестро Стоян Гагов. За него Желязко пази светли спомени, докато за някои от народните певици не се изказва особено ласкаво. Много от тях му завиждали на гласа и правели всичко възможно да го пратят в девета глуха улица, споделя днешният лечител. В рода им голям глас имала майка му, докато баща му бил друг тип човек-строг, държал изкъсо децата си.”Обаче къщата ни бе много весела, мама и тате много се обичаха”, припомня си Жеко.
Ако има страсти у него, те са две-любовта към Бога и към народната музика. С Бога отношенията му са особени-Узунов е обграден от икони, в стаята, в която приема болните е същото, дори в коридора е така.. Сливенският владика Йоаникий и свещениците от Ямболската духовна околия, обаче не признават дарбата на Желязко и не желаят да имат допир до него. Това донякъде го огорчава, но библията е на стола до него и той там търси Бог, а не в църковните обреди, макар да твърди, че понякога влиза в черквата на Кукорево.
Когато го питам по кое време, той отговаря: ”Когато там няма хора-нощем”. Напълно е възможно да е така-славата на Желязко е голяма и за него много хора са готови да направят неща, които са отклонение от прословутите норми.
Разказвал ми е, че познава кой за какво точно е дошъл още когато човекът пристъпи в двора на къщата му, дори без изобщо да го е видял. „Когато влезе в стаята, в която лекувам, всичко се потвърждава-и за болестите му, и за живота му”, споделя бившият народен певец.
Ако изобщо е бивш, понеже пред мен той запява по някоя песен. Но повече държи да чуя гласа му от младите години-има свои записи на модерен магнетофон. Не съм специалист по народните песни, но това което чувам, е респектиращо.
Точно защо е напуснал Тракийския ансамбъл, Желязко Узунов не казва. Той не казва и още много неща от живота си. Дори когато ставам в някаква степен вътрешен човек и присядам вече без притеснение на столчето до леглото му, за да чопля кога, какво и как е станало.
Къщата му е като мистична приказка-всичко е от дърво, някаква жена се появява като бродница и всеки път ме озадачава присъствието и в дома на лечителя. Озадачава ме, защото той винаги и изключително категорично заявява, че в неговия живот няма място за жена, тъй като се е отдал на Бога и на лечението на хората.
Винаги се появява, макар и за кратко, и едно момче-Георги. Каква е неговата роля в дома, също е мистика. Но си личи, че Жеко/така му казват близките/ държи на момчето. Ту го вика за нещо, ту го отпраща. Георги му е и като звукоозвучител-когато Желязко решава да ми пусне своя песен от славните времена в Тракийския ансамбъл, именно момчето се разправя с техниката.
Лечителят от Кукорево все пак не е напълно скаран с новите технологии. До него винаги има мобилен апарат, понякога му звънят, питат как да се излекуват. „Това не са работи за телефон, тука, тука трябва да дойдеш, да те видя, да кажа молитва за теб, да те поръся с билки”, обяснява малко троснато Узунов.
Какви точно са билките, не казва. Твърди, че били най-обикновени билки, познати на всеки, ала така и не назовава имената им. Дори и вътрешните му хора, има такива, които от много години поне три-четири пъти годишно идват при Желязко, не знаят какъв чешит са билките.
Но са категорични, че много помагали. Всъщност, това е важното-да помагат на хората, дори и лечението да е плод на внушение. Нещата при лечението, което прилага Желязко Узунов, обаче не са толкова прости. Той, разказват ми хора, които са лекувани от него, понякога изпадал в транс.Тогава се разхождал из стаята и говорел. Какво точно, не могат да обяснят.”Аз усещам кога изветрява духовната нечистота и тогава вече отпращам хората. Но трябва да имаш голяма сила, небесна сила”, обяснява на мен и на Вельо Велев, бивш кмет на Кукорево, Жеко. В това село от община „Тунджа” Узунов намира пристан и вече доста години живее в него. Взел навремето и майка си тук, тя се споминала на 96 годни.
Лечителят от Кукорево е с изключително меки ръце, дори подпухнали. Когато се здрависваме, това винаги ме стъписва. Може би е от застояването в тая полутъмна стая. Както разбирам, Желязко не излиза понякога много време дори и в двора на иначе голямата си къща.
Не вижда слънцето, и слънцето не го вижда. Той е човек на нощта, на молитвите, на някакво си негово общуване с Бога.
Не му е нужна благословията на сливенския митрополит или на някое друго лице от църковния клир. Счита, че се разбира с Господ чудесно и че това му дава сили да изцерява хората. Билките не били толкова важни.Помагали, много помагали, но важното, най-важното, били неговите молитви.
Молитвите му, чути от Бога.

Борислав Ненов

About the Author :

Comments are closed.