Желязко Узунов – лечителят-дарител от село Кукорево на 70 години

Преди броени дни един от най-големите дарители в община „Тунджа”, Желязко Георгиев Узунов, навърши 70 години. Жеко, както му казват близките му, а и той не обича много-много официалностите, е един от хората, които наричаме феномени. Трудно разгадаем, рядко излизащ на показ, в продължение на вече на много лета Желязко Узунов с лечителската си дарба направи така, че името на село Кукорево, надхвърли многократно пределите на община „Тунджа”. В дома му, един странен дом, за който съм писал в други текстове, са идвали всякакви люде – и лекари, които иначе не изпитват уж доверие към подобни лечителски способности, и бизнесмени, и политици. Бях доста време скептичен относно диапазона на хората, търсещи лек за своите терзания, болки и страхове, при Жеко, но, без да има нещо уговорено, попаднах на лекари, например, които бяха готови да се карат с мен, ако наистина поставям под съмнения дарбата на Желязко Узунов. Не исках да се карам, от една страна, не съм специалист нито по медицина, нито по биополетата. Бате Жеко, всъщност, мрази да се говори пред него за биополета. Казва, че нито ги разбира, нито го интересуват. Един Бог знае точно от какво идва лечебната му сила. Пак само Бог ще отсъди кой наистина лекува човешките страдания и кой ги задълбочава с неумението си.

Аз не искам, и не мога, да бъда арбитър. Не защото ме е шубе, а понеже, така поне си мисля, разбрах при срещите си с Желязко Узунов, че той не наврежда на стичащите се през годините към неговия дом в село Кукорево хора. Какво постига съвременната медицина с чудовищните химически комбинации е колосална тема. Показателен, поне за мен, е фактът, че в последните няколко години, все повече лекари, имената им по обясними причини ще премълча, са изключително разколебани, и се насочват все повече към хомеопатията.

Българската православна църква не признава дарбата на Желязко Узунов. Той не крие, че е огорчен от това, ала е по-широко скроен. До него, край него, над него, са иконите. И Светото писание. Един Бог ще отсъди какво и кога сме съгрешили.

А Желязко Узунов вече прехвърли 70-та си година. И е самотен по своему, и е същевременно с много хора, потърсили спасение за болките си в дома му. Ако това е мерилото за човешкия живот, Желязко е щастлив човек. Дано да е така, защото сънят рядко го навестява, а ако той има нужда от лек, дали пък има кой да даде сила на него самия?…

Желязко Узунов е роден в елховското село Раздел, но в младежките си години става певец в Тракийския ансамбъл, а после, вече почти 40 години, живее в село Кукорево.

Името му е познато  далеч извън пределите на община „Тунджа” и на Ямболска област, защото е Желязко Узунов – лечител и стряха за човешката болка.

Лекувал е стотици хора, от различни краища на България, както и сънародници  българи, заминали далеч от родината, но търсещи от него отговор на своето страдание и разгадаването на живота си.

Желязко Узунов е сред най-големите дарители на община „Тунджа”, към която изпитва голяма привързаност и обич. Дарявал е детски градини, училища, църкви, пенсионерски клубове, футболни отбори. Давал е за чешми, за големи празници като Тодоровден в село Кукорево, а неотдавна отдели средства и за храма в тунджанското село Козарево. Всяка година помага и за стипендиите на талантливите деца от община „Тунджа”

Когато говорим с него за тези дарения, и той не може да изброи къде и за какво е дарявал. Не му е потребно, защото го прави от сърце. Тези му добрини бяха оценени по достойнство и Желязко Узунов бе обявен за почетен гражданин на община „Тунджа”.

Не е суетен, но му е драго от това признание.

„Човешката душа е винаги измъчена, за да не е такава, трябва да подредиш живота си”, казва лечителят. „Чета всеки ден Библията, тя ми храни душата”, споделя още Желязко Узунов. Той рядко излиза извън къщата си, но има сърце за всички и всичко, вижда живота и без да е по пътищата и мегданите. Вижда болките на хората и ги лекува, а на който се нуждае, дарява.

Храмове, детски градини, училища, пенсионерски клубове, селски празници – Желязко Узунов е готов да помогне всяко добро начинание. Уморява се понякога, като всеки човек, но щом чуе за тежка болест или за нужда от нещо, което си заслужава, загърбва умората. И умът му, и душата му, са обърнати към хората. Който има болка, лекува я, който има нужда от друга помощ, дава я.

Очите му са бистри, прозорливи и мъдри, и рядко допуска хора с лоши помисли да прекрачват прага на дома му. Ако са болни обаче, ги приема в стаята, където лекува, за да изветрее душевната им нечистота и тогава ги отпраща.

За лечението им пари не взима, ако някой има на сърце, оставя каквото реши.

А Желязко Узунов го дарява. Винаги има села, деца или църква, нуждаещи се от помощ.

„Човешката душа е винаги измъчена. За да не е такава, трябва да подредиш живота си. Аз винаги съм се оправял сам. Сам.”, споделя почетният гражданин на община „Тунджа”.

Дарителят, който иска човешката душа да се справи с мъката.

И помага за това. Не от вчера или от преди няколко месеца, а от много години.

Борислав Ненов