Е, няма как!

Обичаме да казваме, че държавата ни не става. Масов спорт е да я обвиняваме за всичко – за лошите пътища и образование, за ниските заплати и за разхайтената младеж, за бавното и несправедливо правосъдие, за това че полицията не хваща лошите… За всичко. Вярно, че не на сто процента нещата зависят от нас, но още по-вярно е, че държавата не е абстракция, а работи като добър или лош механизъм, регулиран от хора като нас – с нашия манталитет и разбирания. И това е причината за неблагополучията ни. Искаме работеща полиция, но без да й съдействаме. Искаме възпитана младеж, но сме изтървали собствените си деца. Яд ни е, че служителката Х клюкарства и пие кафе, вместо да ни обслужи, но ако можем – правим същото. Мразим корупцията, но предпочитаме да бутнем 20 лева на катаджията, за да не ни глоби повече. Роптаем за хубави пътища, но крием данъци. Да продължавам ли? Затънали сме в противоречия, сведени до едно голямо – как ние да нарушаваме правилата за собствена изгода, но иначе всичко край нас да върви по мед и масло. Е, няма как!

                                                                                                                                                                                                 Светлана Чамова