„Есенния салон” в Ямбол -без сензации, но с изненади

В експозицията на Дружеството на ямболските художници в галерия „Кирил Кръстев”, открита на 21 септември и  озаглавена „Есенен салон”, няма сензации, но има някои изненади. Малки, ала изненади, което е добре за изобразителното изкуство край Тунджа, необичащо сякаш по-резките движения.

Към изненадите отнасям появата на Александър Александров, една от странните птици в естетическия живот на Ямбол. Сашо е в „Есенния салон” с голямото платно „Скорост”, като форматът не е неочакван – този творец работи по-мащабно, а и поп-арта, на който той е комай единственият привърженик в града ни, припознава подобни „категории”. Картината на Александров е и най-скъпата в изложбата, цената й е 900 лева. Другите картини са в диапазона от 200 до 800 лева.

Има и почти куриозна цена от 30 лева за един миниатюрен пейзаж на Атанас Караманов. Естетическите изненади в „Есенния салон” за мен поне, освен платното на Александров, са именно в категорията на малкия формат.Чудесната творба „Пейзаж” на Караманов има свой „аналог” в галерията и това е картина на Александрина Игнатова. Саша се представя много семпло, с  един малък пейзаж, решен вертикално, направен много фино, елегантно, чувствително, качества, които четката на Игнатова отдавна ни демонстрира. Само че досега ние ги виждахме в нейните емблематични клоуни, а сега Александрина ни ги показва и в миниатюрния пейзаж, наречен „Импресия”.

Много силно и топло присъствие има в експозицията Таня Стоилова с красивата си творба „Преди есента” . Именно тогава, преди есента, са създавани повечето от картините в тази изложба. Създавани са през лятото – ваканционният, мързеливият сезон, в който на власт е блаженото нищоправене. Само че за някои, а не за преобладаващата част от  ямболските художници, които се явяват с нови, непознати произведения.

Има и автори, които просто повтарят картини от минали вече изложби – така е при Румен Малчев, участващ с добре познатите платна „Беленка” и „Семейство” . Те са в типичния за Малчев стил, така че няма как да бъдат сбъркани от публиката, но надали през лятото художникът не  е пипал четката. Вероятно той нещо е довършвал, или нещо е започнал, и на един по-късен „стадий” от есента това ще се види.  Дотук споменах все имена на познати автори. Напълно непознати всъщност няма в „Есенния салон”. Този път доайени на експозицията са  Коста Стоянов и Дончо Донев, а сред по-слабо известните имена са Мария Христова-Баракова, Петя  Христова и Деляна Узунова.Прави впечатление участието на Йордан Трифонов, автор, който по-рядко има публично присъствие.

Много от авторите представят и  в „Есенния салон” свои знакови творби, както е в платната на Кольо Костов „Дъжд І” и „Дъжд ІІ”. Костов, който вече премина чертата, на която бе сред младите творци, отново акцентира вниманието върху себе си, чрез асоциативността и вглъбеността на творбите си. Партнира му в това отношение, не зная дали защото му е братовчедка, Траяна Панайотова, с нейните две платна, богати на внушения. Много светлина и настроение дават на изложбата с участието си Диана Йорданова, един от най-фините ни живописци, и Радостина Колева, донякъде неочакван е Стефан Качаков с маринистичната си картина „Пред буря”.

Ако денят личи по сутринта, новият творчески сезон на ямболските художници няма да е изпъстрен с естетически сензации, но изненадите най-вероятно не само ще продължат, а ще се множат.

Градът ни има добри художници, но няма големи художници.

Може би е време сегашните да станат големи. Или да станем свидетели на появата на големите…

Борислав Ненов