Есенните театрални празници: Семейството като ценност, но и като окови
Ямбол, 1.12. 2017 г.
Семейството като ценност, но и оковаващо индивида, възходите и паденията на личността в него и отношенията с останалите му членове– това са темите, които обединяват четирите постановки в тазгодишните Втори есенни театрални празници в Ямбол, посветени на 21 ноември – Ден на християнското семейство и младеж. Спектаклите бяха много различни – и като националната среда, която представяха, и като епохи – във всичко. Ако все пак нещо ги обединяваше, то бе че и в четирите случая в основата бе текст, написан от класик – Чехов, Маркес, Елин Пелин, Молиер.
Празниците започнаха с премиерно представление на театъра домакин 
– Ямболският драматичен театър „Невена Коканова“ – „Шега в едно действие“ по А. Чехов. То се оказа една много приятна изненада за зрителя. Излизаш от залата с вътрешно просветление и лекота. Признавам, че голямата заслуга е в разказите и драматургичните текстове на руския класик, които са в основата на постановката. Има и драма, много драма в съдбите на героите, но тиха, приглушена, прикрита зад уж нормалното им ежедневие. Зад благопристойната външност на един от героите крещи отчаянието на човек, тероризиран от съпругата си, загубил безвъзвратно в ежедневието мечтите си и накрая себе си. Друга героиня се е омъжила за човек, който я презира – единственото му съприкосновение с нея е да я наругае и набие, за него е тя е проста и недостойна, защото нему приляга градския живот край господарите. Така минават дните й – ни мома, ни омъжена жена. За разлика от нея друга от героините е истинска вдовица от 7 месеца, но не погребва съпруга си, а се опиянява от ролята на скърбяща, почти жива погребана в своя дом. Ала когато непредвидено припламва искрата на нова любов, в най-неподходящия момент съпругът ненадейно се завръща от света на мъртвите. Всички търсим любовта, но щом ни срещне – я подминаваме с лекота и безразличие – това ни казва друга от миниатюрите. В амалгамата от абсурдни ситуации срещаме и невярната съпруга, която се тръшка пред мъжа си да не й пречи да замине с младия си любовник, но щом получава предложение за развод, тя е най-върлият му противник. Всички тези житейски истории са обединени под формата на съня – всеки от героите сънува следващия сюжет, което навява идеята за живота подобен на сън – нереален, абсурден, измамен…
Ако харесвате моноспектаклите, ако обичате автора на „100 години самота“ или си падате по типа кабаретни спектакли, вероятно представлението от втората вечер „Едно танго с Маркес“ на Плевенския драматичен театър „Иван Радоев“ ще ви хареса. Аз обичам писателя Габриел Гарсия Маркес, но останалото не е моята територия и затова по субективни причини това, което гледах, не ми хареса особено. За този спектакъл прочетох , че това е единственият драматургичен текст на Маркес, а създателите на спектакъла са си давали сметка, че поставянето му е риск и съм съгласна, че да – рискували са и не случайно гениалният колумбиец не е писал повече драматургия. Вярно, че Мария Сапунджиева прави каквото може на сцената. Навярно на някои ще се сторят запомнящи се някои фрази на героинята й от рода на: „Нищо повече на наподобява на ада, колкото 25-годишен брак…“ С две думи ситуацията е следната – на младини героинята й е била бедна, но образована, омъжила се е за благородник, отхвърлен от семейството си. С течение на времето и тя е приета в аристократичното семейство, и той се е завърнал в лоното му – 25 години живот, изпълнен с изневери на съпруга, разочарования. Предстои бляскаво светско отпразнуване на сребърната сватба, след което тя е решила да го напусне. Ала въпреки натрупаната горчивината и още повече цинизъм, героинята завършва с това, че напук на всичко тя обича същия този мъж, който през цялото време присъства на сцената като кукла, четяща вестника си.
За някои може да е изненада, защото кой не е чел „Гераците“, кой в училище не е говорил баналности за тази велика повест, но именно „Гераците“ по Елин Пелин на Драматичен театър „Йордан Йовков“-Добрич бе най-силната, разтърсваща постановка на театралните празници. Лесно биха могли създателите на спектакъла да се плъзнат по елементарната илюстративност на класическия текст. Ала публиката видя постановка мъдра, с дълбочина на посланията, с много психологизъм. Всеки от актьорите пасваше точно за ролята си. Много силни актьорски изпълнения, отлична режисура! Нямаше нищо излишно, нищо – не на място. А най-вече – отношения, характери, ситуации – толкова наши, толкова български. Разбираш, че както четенето на добра българска литература е несравнимо преживяване спрямо четенето на каквато и да е преводна, така и гледането на българска драматургия е несравнимо. В героите откриваш себе си, частица от хората, сред които живееш и познаваш, всичко е толкова свое. Изненадващо Елин Пелин звучи толкова съвременно. Защото добро и зло, алчност и егоизъм, жертви и победители със средствата на нечестността има във всяка една културно-историческа среда и като махнеш битовата среда, всичко е абсолютно актуално. Нима не се отнасят за днешния ден темите за разпадащите се семейства, за родителското разочарование от собствените деца, за болезнената алчност, за предателствата от най-близките, за отчуждението… И онези велики думи на стария Герак за любовта, която бяга от човешките сърца, а дяволът, усетил човешката слабост, отваря бакалница в човешката душа и търгува с доброто и злото. Велика постановка и дългите аплаузи след финала бяха потвърждение, че публиката в онази трета вечер на есенните театрални празници преживя нещо велико.
Последната вечер бе за „Рогоносци“ по Молиер на Драматичен театър Ловеч. Тук голямото име бе режисьорът Йосиф Сърчаджиев. Спектакълът обединява две пиеси на големия френски комедиограф от 17 в. – ”Жорж Данден, или измаменият съпруг” и „Сганарел, рогоносец без рога”. Вечният стремеж всеки да търси и евентуално да намери своята изгубена половинка е в основата на действието, а това поражда едновременно и много драми и трагедии, и много комични ситуации. Има любов, завист, омраза, изневери и физически, и духовни. Ангажиран е целият състав на театъра.
Театралните празници, посветени на 21 ноември, може да отстъпват по многобройност на участниците на вече утвърдените празници „Невена Коканова“, но определено са свежа струя в живота на града през късната есен, културен факт, който си струва да бъде развиван.
Светлана Чамова
