Епохалният Димитър Мутафов навърши 80 години

Помня го още от детските си години – той извеждаше на ринга в зала „Диана” ямболските боксьори, които публиката посрещаше с оглушителни аплодисменти. По онова време, трябва да е било е в началото на 70-те години, „Лъсков” вече бе сила от национален мащаб и залата се препълваше с привърженици на бокса.

В огромна степен възторгът на публиката от победите на нашите състезатели се дължеше на него – на Димитър Мутафов. Дребничък, скромен, странящ от суетата. Същевременно изключително енергичен и целеустремен, търсещ винаги атаката на призовите места, независимо, че на ринга неговите момчета срещаха асовете на „Левски”, ЦСКА, „Славия”, „Черно море”,”Тракия”/Пловдив/.

Мутафов беше неуморим, внасяше респект у всекиго, въпреки че не помня през годините да е повишавал тон, дори когато е бил ядосан от някоя неправда.

Община „Тунджа” случи изключително много от факта, че той не се примири да гледа пенсията си, а дръпна към село Бояджик и реши дори там да направи боксьори. И не просто боксьори, а цяла школа, позната от доста време и в цяла България.

Зная, че таеше обида поради това, че някои негови възпитаници, впоследствие треньори, бяха решили как е време да отстъпи място на тях на треньорския „пулт”.

Обидата тушираше с работа. Работа, работа и пак работа – това е може би думата, която определя житейския стил на Димитър Мутафов. Работа в тренировъчната зала, както и извън нея, тъй като в бокса парите са малко и той непрестанно търси хора, които да станат съпричастни към този спорт и към клуб „Априлец”/село Бояджик/.

Георги Георгиев, кметът на община „Тунджа”, е човек със спортен хъс и няма нужда от увещания на тази тема. Каквото може, той е дал за съществуването на „Априлец”, но времената са наистина много трудни и още някой лев е добре дошъл.

От 1967 година Димитър Мутафов е на треньорското поприще, едва ли и той е самият може точно да каже колко шампиони в различните възрастови групи е подготвил. Цялата ямболска плеяда е минала през ръцете и сърцето му: Стефан и Петър Аврамови, Николай Ганев, Жельо Стефанов, Живко Джурелов, Дончо Дончев, Дойчо Димитров, Златко Матев, Динко Василев, Александър Радев, Пенчо Маринов, Антон Чамов, Георги Танков. Всеки от тях е вдигал многократно на крака публиката в града ни с блестящите си победи между белите въжета, повечето са минали през различните формации на националните отбори.

Може извън Ямболския регион да не си спомнят за някой от тях вече, но името на треньора Димитър Мутафов беше, и си остава, емблематично. Край ринга той е максимално концентриран, не е по бурните реакции и по многословието, и на някои изглежда, че сякаш трябва да дава повече указания по време на двубоите.

Епохалният Мутафов обаче знае маята на успеха. Знае и какво е учил своите момчета, затова няма да го видите да ръкомаха патетично в своя ъгъл. Работата, истинската, голямата работа, той е свършил по време на тренировките, а в боевете с малко думи връща състезателите си в нужното състояние.

Патетиката е за слабите треньори. За тези, които, ако отидат в село Бояджик, или изобщо няма да почнат да тренират с местните деца, или ще се отчаят още на втората седмица. Подобно предизвикателство може да поеме само човек като Димитър Мутафов. И като го поеме, вече 17 години, от 1999 до ден днешен, да не слиза от стремето. Създаденият от него клуб ”Априлец” е единственият селски клуб в Европа. Тази му уникалност би задоволила хора с дребни амбиции, но заслужилият треньор и тук извайва шампиони: Маньо Иванов, Кольо Събев, Стамен Панчев, Катин и Даниел Асенови. Даниел вече не премина през шампионската титла при юношите в Европа, а миналото лято триумфира и в първенството на стария континент при мъжете, провело се в Самоков. Той бе обявен преди две години и за боксьор номер 1 на страната ни, през 2015 г. влезе в класацията на десетте най-добри спортисти на България и бе награден за най-добрия до 23 години. Второто признание бе подплатено и с 10 000 лева. Появата, и огромното израстване на Даниел Асенов, е дело пак на Димитър Мутафов, той умее да прави тези чудеса.

БК „Априлец”/ Бояджик/ на няколко пъти печели отборните купи на България, в него са израснали дузина национали, познат е и извън пределите на страната ни.

Навремето, през вече поотдалечилата се 1980 година, двама възпитаници на треньора Димитър Мутафов – Александър Радев и Жельо Стефанов, участваха на Олимпийските игри в Москва. Най-добрият боксьор на Ямбол за петдесетилетието Николай Ганев, е бронзов медалист от европейско първенство за мъже, Динко Василев спечели купата „Странджата”- най-старият международен турнир в Европа.

Брилянтният многократен европейски и световен първенец, шампион и от Олимпийски игри Ивайло Маринов, бе подготвян именно от Мутафов, към когото той изпитва и досега благодарност.

Община „Тунджа” има щастливата привилегия този страхотен треньор и спортен педагог да работи на нейната територия. Да живее със съпругата си, която е пенсионирана учителка, в село Бояджик, в хармония и със света, и със себе си.

„В бокса ще остана, докато Господ каже”, заявява Димитър Мутафов. Дребничкият, жилав, амбициозен, изключителен треньор, на който община „Тунджа” присъди преди време званието Почетен гражданин.

Ямбол така и не направи този жест на признание към голямата спортна личност.

…В началото на тази седмица се засякохме с Димитър Мутафов случайно. В неделя, на 14 февруари, роденият в село Факия треньор, бе навършил патриаршеските 80 години. Бившият му възпитаник Дойчо Димитров, майстор на спорта, преди това спретнал на стопанисвания от него язовир в Новозагорско голяма трапеза – да почете Маестрото. Мутафов обаче пак говореше за работа, явно юбилеите не са му особено присърце.

Или просто помни, и следва онова, което ми бе споделил преди години:”Ще остана в бокса, докато Господ каже!”

Борислав Ненов