Елена Иванова – един съвременен будител в Ямбол, дошъл от далече

Под наслова „Учители-будители“ премина снощи, в навечерието на 1 ноември, творческата среща в с музикалния педагог Елена Иванова, посветена на Деня на народните будители. Организатор и домакин бе читалище „Зора“. Тя е ъвременен будител, учител и творец-вдъхновител, а всички, които я познават, биха добавили и че е човек талантлив, емоционален, раздаващ се и не на последно място – победител. Както по-късно и самата тя каза по време на срещата – отива със своите групи, състави и индивидуални изпълнители на конкурси не просто за участие, а за победа. Доказателство за това са и многобройните завоювани дипломи, статуетки и награди, наредени в тази вечер в читалището.

Елена Иванова е родена в град Астрахан, Русия. Расте в Казахстан, завършва музикалното полувисше училище със специалност хорово дирижиране. Седем години работи в детско музикално училище в Русия като преподавател по пиано, води и солфеж. Четири години е директор на Дома за култура в град Междуреченск, Коми. Едновременно това ръководи хорови колективи от интернационални българо-руски предприятия. С тях ежегодно участва в районни прегледи и конкурси на художествената самодейност и заема призови места. Висше образование завършва в Челябинския държавен институт с две специалности – културно-просветна дейност и преподавател по музика и хорово дирижиране. От 28 години преподава музика в Ямбол, в момента е учител в ОУ „Петко Р. Славейков“. От 14 г. е ръководител на вокална група „Пятница 13“, от 8 г. работи в Елхово – в детска градина „Надежда“ и като художествен ръководител в НЧ „Развитие“. От 4 години е ръководител на вокална група „Виолина“ при читалище „Пробуда“ в Ямбол. Артист по професия и по душа, живот отдаден на музиката и песента.

Половината ми живот е в България, тя за мен е втора родина, бяха едни от първите думи на Елена Иванова. А второто пресмятане на годините се отнасяше за музиката – оказва се, че 16 години е учила музика – музикална школа в Казахстан, полувисше, после висше образование, а когато идва в България, завършва следдипломна квалификация в София, за да подсили слабото си място – българският фолклор. Призна, че през всичките тези години е имала много добри учители, професионалисти, но се убедила, че човек колкото повече учи, разбира, че малко знае и има още много какво да научи. А най-незабравими са се оказали онези преподаватели, от които не само е научила много професионални тънкости, но и са разговаряли задълбочено за живота.

Първите 7 години са благодатни в кариерата на Елена – работи в школа по изкуствата в Казахстан с деца, които са музикални, самите те искат да учат музика или родителите им са ги записали. Там децата учели не само инструмент, но задължително и солфеж, и ходели на хор. В градчето Междуреченск в Коми е директор на Дом на културата от съветска страна, заедно работи с колегите си от българска страна. „Ден през ден мероприятие след мероприятие. Бяха много наситени и много хубави години в Коми“, спомня си тя. Оказало се, че всеки трети жител на Междуреченск е самодеец – хората са там, за да печелят пари и тъй като няма с какво друго да се занимават, самодейността е много силна. Там Елена ръководи много състави – хорове, вокални групи, даже духов оркестър, свири във вокално-инструментален състав на синтезатор. „Беше много интензивен живот и когато се преместих да живея в България, първото, което исках, бе да работя в музикална школа“ спомня си тя. Посъветвали я обаче да се насочи към общообразователно училище, съвет, за който не съжалява и до днес. Няколко пъти й предлагали да работи в детска градина – все отказвала, защото вече била свикнала да работи с възрастни хора или по-големи ученици. Ала когато започва да работи в детска градина в Елхово, установява, че там също й е много интересно, забавно и въобще й е хубаво да работи с малки деца. Колективът се оказал много сплотен, работи се много спокойно, всички са задружни и си помагат.

Гостът на вечерта разказа малко комичен случай от ежедневието си. Наскоро й се наложило да отиде в НОИ. Там с изненада реагирали на това, че работи на цели четири места, защото рядко се намират такива хора. А самата Елена Иванова им отговорила, че всъщност работи на пет места, но така и не се разбрало кое от всичките липсва в регистъра.

И още нещо сподели гостенката – наскоро си дала сметка, че много се натоварва, че вече се уморява. Но й е ясно, че не може да се откаже от нито едно от своите занимания – „това са като мои деца, които съм създала, възпитала – как да се откажа от тях“, бяха думите й.

Срещата продължи емоционално и музикално, като се редуваха вълнуващи разкази за всяка една от формациите й и припомняне на многобройните награди с изпълнения на съответния състав или индивидуален възпитаник.

About the Author :

Leave a reply