Ежедневни чудеса

000211201Случи се чудо! Чух най-сетне, не къде да е, а в централните новини на националната телевизия, някой да заяви категорично, че свлачищата, които ни затрупват напоследък, са предизвикани от прекомерното и безконтролно изсичане на горите. Прокрадна се някъде, пак из телевизиите, макар и по-приглушеното, по-плахо, горчиво признание, че водата, в която се давим, е отприщена пак от душманското изсичане на родната гора. Ясно е вече, като бял ден, че трябва да се направи нещо, за да се пресекат безобразията, страшната, макар и неосъзната още трагедия, която води и други, още по-страшни, трагедии. И ето, случи се второ чудо! Най-сетне се решиха управниците ни на нещо, което отдавна трябваше да направят, най-сетне забраниха, макар и неохотно, износа на дървесина. Неохотно, защото като секват лесните печалби на безсъвестните печалбари, секват и рушветите, от които се облагодетелстват, откак свят светува, услужливите властници. Това и децата го знаят, няма как другояче да е, щом се вижда, че някой мижав горски чиновник, последна дупка на кавала, както се казва, живее като цар, тъне в охолство и току се огражда с нови и нови имоти. И няма, разбира се, нищо по-лесно от това, да му направиш масрафа набързо, да сметнеш лесно и бързо, че има много повече, отколкото би могъл да купи със заплатата, която получава. Да, ама тук не е Румъния, където години наред вече, борбата с корупцията не е празна дума, където съдят не мижави горски чиновници, а депутати, министри и кметове. Ако сме в действителност, като румънската, няма да гласуват неохотно депутати полузаконите си, а правителството да ни успокоява временно с полумерки. Точно това се случва, никакво чудо не е, ако погледнем сериозно, това чудо, щом е само за три месеца забраната за износ на дървен материал. Чудо по-скоро е това, че засегнатите, макар и частично, макар и за кратко време, от тази полумярка, имат наглостта да протестират и ни плашат, че ще блокират парламента. Боже, какво нахалство, Боже, какво безумие, Боже, какъв абсурд! Тези самозабравили се печалбари, видите ли, щели да осъществят блокади някакви!? Сякаш не виждат, което е невероятно, че отдавна са осъществили блокадите си, че отдавна затрупаха пътищата, не един и два от родопските пътища, а и не само тях, но и пътищата по северния бряг на Черноморието, да речем, пък и много други. Още по-страшното е обаче, че наред с пътищата, срутиха и къщите на хората, не една и две, не инцидентно, а цели махали и цели села треперят, че ще ги отнесе свлачището. А най-страшното, разбира се, са наводненията, онази освободена вода, рукнала по склоновете, която не се побира в речните корита и разбива язовирните стени, за да стане сетне страшно. Да, страшно, истинска национална трагедия е, че половин България се дави в мътните води, предизвикани от идиотската, бракониерска сеч, от необузданото печалбарство, от безсъвестното отношение не само към гората, но и към хората. Да, българският народ, многострадалният ни народ, е заложник на шайка безсъвестни тарикати, на нивга невиждани егоисти, които са патологично алчни и, за жалост, стоят над закона! То, ако погледнем сериозно, законът никакъв го няма, или никой не се съобразява с него, щом вече двадесет и пет години всички секат, а никой не залесява. Трябваше да има, ако се спазват законите, ако някой залесява, нови гори, не какви да е, а големи, четвъртвековни гори, които да задържат буйната вода, както е било преди да ни налазят безсъвестните мошеници. Няма закон обаче, няма и гори, няма и да има, докато няма държава, няма власт, няма грижа за България и за народа! Такава е тъжната истина и е лесно, много лесно да докажем, че е тъкмо тъй, че наистина никой не мисли за страната ни и за народа ни, щом управниците ни не са заделили нещичко за бедстващите от чудовищния заем, пък и не предвиждат да залесяват или да изградят мелиоративни системи с част от тези пари. Скандалните шестнайсет милиарда ще бъдат пропилени, Бог знае къде, без да решат нито един социален проблем, без да  помогнат, поне отчасти, на армията от бедстващи българи, които са жертва на дългогодишно, бездарно и чак престъпно управление. Това е то най-голямото от ежедневните чудеса, нашенското чудо, поредното нашенско чудо, което може да втрещи цивилизования свят! Ако го е еня за нас, разбира се, ако все още се сеща за случващото се у нас, за проблемите ни, ако иска да ни упъти, да ни помогне. Чудя се как би го сторил и най-големият оптимист, и най-отчаяният българолюбец, след като ние не правим нищо, ама нищичко, за да подобрим някак хала си, щом продължаваме да рушим, наместо да съграждаме, щом затъваме  в заеми, без да победим бедността  и съживим производството. Плашеше ни, сещам се сега, любимият на толкова народ спасител Бойко Борисов, че ще стане и тук като в Гърция, да сме си налягали парцалите, защото от лошо по-лошо има. Кешки да беше станало като в Гърция! – ще река, защото каквото и да се случва там, доходите им са поне четири пъти по-високи от нашите, а ние, ето, теглим като тях заеми, но дори великденски добавки към мизерните пенсии не даваме. Няма да ни бъде, няма да я бъде България, отдавна е ясно, ако не се вдигнат чувствително доходите, за да живнат и производството, и търговията, за да е по-нормално съществуването ни! Да се вдигнат решително доходите обаче, нека поясня, не значи да се поощрява бракониерството, като чудовищното безсъвестно изсичане на родната гора, или други такива шарлатании, а да се проведе, да се изведе една смислена и перспективна социална потика. Не престъпното печалбарство и още по-престъпната спекула, назовавани нагло бизнес от алчните им осъществители, не осигуряването на свръхпечалби за шепа рушветчии, забогатяващи от държавни поръчки, трябва да се поощрява, а осигуряването на приличен доход за труженика. И не да се поощрява с плямпане, с празни приказки, с надговорване, а като се стовари силата на закона върху всеки спекулант, който богатее, като дава рушвети и не дава заплати. Това чудо, най-голямото, немислимо засега, бихме дочакали, ако стане днешна България като днешна Румъния някога, ако и тук, както там започнат да съдят депутати, министри и кметове, а борбата с корупцията от шарлатанско плямпане се превърне в ефективна дейност! Песимист съм, не искам никого да разочаровам, но доколкото познавам нашата нова история, в България никога не е имало осъдени големци за очевидни безобразия, а ако е имало, то процесите са били по-скоро показни, за парлама, както се казва. Безбройните шумни афери и безбройните грандиозни злоупотреби на знайни и незнайни депутати и министри винаги са завършвали със смешни, общо взето, показни процеси и още по-смешни присъди, набързо амнистирани след това, само след година време или няколко месеца. А милионите, откраднатите от хазната милиони, никой не търси, или поне не се помни, някой да е върнал, поне малка част, от откраднатите пари, заради които са го осъдили, макар и в бутафорен процес. И, щом е тъй, щом са такива нашите традиции, съвсем закономерно, милионите вече не задоволяват родните, високопоставени престъпници, та се крадат вече милиарди! А мащабът отдавна не е нашенски, мащабът е световен, щом откраднатите пари само от КТБ са два пъти повече от парите, които държавата загуби с фалита на цели седемнадесет банки по време на банковата криза. Не можем да дочакаме доброто чудо, няма как да го дочакаме, след като толкова високопоставени престъпници, властници или рушветчии, са се окопали здраво, докато опазват, със зъби и нокти, мръсните пари от лесната печалба. Е, такава е тъжната реалност, бронирана, непробиваема, неподвластна на шумно декларираните, от толкова време, невъзможни реформи, неподвластна и на доброто чудо! Такава е тъжната реалност, но ако няма чудеса, пак надеждата в чудесата ни спасява, едничката засега светла надежда…

Любомир Котев

About the Author :

Leave a reply