Едно описание на града Ямбол от 1829 година

zapiski 1830По време на Руско-турската война през 1828-1829 година руските войски последователно завзели някои важни в стратегическо отношение градове като Варна, Шумен, Созопол, също Айтос и Карнобат. На 31 юли 1829 година бил завзет Сливен, а след усилен преход руската армия се появила край Одрин на 7 август. На следващия ден тя влязла в града.

Един от участниците в този военен поход бил Егор Илич Енеголм, достигнал до чин генерал-майор на генералния щаб. Той е роден през 1788 г., с произход от шведските дворяни. Завършил първоначалното си образование в Кадетския корпус през 1806 г., той е директен участник в следващите десетилетия в множество военни кампании. През месец юли 1829 година службата го заварила като управляващ резервните войски в подкрепа на руската армия, насочена към овладяването на Одрин. След края на войната и завръщането му у дома от печат през 1830 година излиза неговата книга „Записки о городах забалканских“, издадена в Санкт Петербург. Книгата съдържа 160 страници и представлява описание на по-главните градове в източна Тракия в статистическо, географско, историческо и икономическо отношение. За описанието на град Ямбол авторът е отделил три страници. Времето, през което той е бил в Ямбол, вероятно е месец август 1829 година. По-долу следва цитирано неговото описание на града:

„Градът Ямбол (Ямболис) е разположен по двата бряга на река Тунджа, които са съединени чрез стар дървен мост. На левия бряг на голямо възвишение се намира главната част на града, наричана стария Ямбол. На противоположния бряг лежат постройките на новия Ямбол или Коргуна. Тази част представлява доволно обширна равнина, заобиколена от възвишения; тези височини съставляват брега на река Тунджа.

В стария Ямбол има 11 джамии, 1050 турски къщи, 508 български, 148 еврейски[1]. Тук се намира голяма каменна постройка, във вид на артилерийска конюшня, и 3 скотобойни или цехове за пастърма. Годишно средно по 8000 глави добитък се коли там. В Коргуна има две неголеми гръцки църкви[2], 13 турски къщи, 510 български; базарът се състои почти от 300 магазинчета, сред които 7 хана. Общо къщите са 2229. Жителите са около 6000 турци, до 5000 българи и до 600 евреи.

Освен река Тунджа, в стария Ямбол има 21 фонтана и до 300 кладенци; в Коргуна няма фонтани, но кладенци дават прясна вода.

Ямбол, с причислените към него 32 села, е подчинен на Силистренския паша и се управлява от неговия аянин[3].

Градът заедно със селата дава от лозята 72 000 гроша. Без тях в мирно време плаща 95 000, към което във военно време се добавят още 195 000 гроша. Селата дават 100 000, а във военно време още 200 000 гроша.

Изделията, които градът изнася за различни места, включват: грубо сукно, топли одеяла, филц, свинска мас, пастърма, кожи и вълна. В Константинопол се доставя от Ямбол множество добитък.

Тук изобилно расте ръж, ечемик, пшеница, овес, просо и сарацинско просо; лозята са малко; добитък има много в околността; много хиляди овце пасат по тучните поля.

Пътищата към Сливен и Карнобат са удобни, въпреки че преминават през височини. В противоположна посока е пътят, водещ към Адрианопол, който колкото повече се отдалечава, толкова по-хълмист става, до последното спускане от Дервент-Кьой към Едирне.“

 


[1]В книгата е написано „европейски“, вероятно печатна грешка.

[2]Има се предвид към Цариградската Патриаршия. Българската екзархия е създадена четири десетилетия по-късно през 1870 г.

[3]Управител на града и околността му.

Николай Вапирев

About the Author :

Leave a reply