Една постановка за безпътицата и саморушението, които ни превръщат в “трохи на прозореца”

teatarПсихологизъм, силно актьорско присъствие, отлична драматургия – с това се срещна ямболската театрална публика, посветила вечерта си на 28 септември на постановката на Младежки театър -София „Като трохи на прозореца“. Имената, „замесени“ в създаването на спектакъла, сами по себе си са гаранция за добър продукт – режисьорската работа е на Малин Кръстев, преди години е играл в същата пиеса, изпипан е образът, който извайва Станка Калчева в главната роля, блести с актьорското си присъствие Силвия Лулчева. И още: Светослав Добрев, Петър Дочев, Рая Пеева, Севар Иванов.

Някои биха определили сюжетът като депресиращ, но той ще допадне на всеки, който чувства глад по поставянето на сериозни теми и проблеми от сцената. Въпреки това хумор има и той е сплав от интелигентност и остроумие. И Нийл Саймън е гаранция за всичко това.

Пиесата разказва за завърналата се от клиника за алкохолици певица Еви Мейра, за приятелите, които я подкрепят – неуспял актьор хомосексуалист и застаряваща красавица, издигнала в култ красотата. Обкръжението от неудачници се допълва от бившия любовник Лу, който еволюира в насилник. Единственият светъл антипод е образът на дъщерята Поли, не случайно майката казва, че като порасне иска да прилича на нея.

Репликата: „Всички навремето сме били красиви коледни къщички от джинджифилови курабийки, сега сме останали само като трохи на прозореца“ не само отвежда към заглавието, но и е символ на жалките останки от човешките личности, които сме били – останки, в  които ни превръща саморазрушението, ако то е било нашия избор.

Пиесата разказва за моментите на безпътица и кризи през житейския път, за силата и слабостта, за това доколко зависи от околните и най-вече от самите нас да се измъкнем от черната дупка. Или да се оставим да ни погълне. Тя дава много поводи за размисъл у всеки, който отива на театър, търсейки не елементарното забавление, а стойностното във всичките му аспекти. Затова – адмирации за възможността ямболската публика да се срещне с тази постановка.

                                                                                                                                                                                          Светлана Чамова

 

About the Author :

2 Comments to “Една постановка за безпътицата и саморушението, които ни превръщат в “трохи на прозореца””
  • Атанас Атанасов
    September 30, 2017 - Reply

    ДРУГОТО ЛИЦЕ НА ТЕАТЪРА
    _________________

    Тъй като темата касае театъра в Ямбол, то аз като (отскоро бивш) театрал не мога да се въздържа и да не коментирам какво мисля по въпроса. Най-вече искам да наблегна на това, колко ефектно се крие същността на нещата и въобще цялата грозна картина отвътре в театъра. Всичко това умело се е прикривало години наред от директора Михаил Лазаров.
    Какво виждат обикновените граждани на Ямбол? – Само едни афиши, реклами, крайния продукт във вид на изиграна пиеса заедно с някакви захаросани статии и интервюта с директор или други хора край него. Създава се впечатлението за нещо невинно, миловидно и събуждащо симпатии. Самият директор създава едно такова безобидно впечатление – прави се на добър, наивен, възпитан, културен. Не пропуска да каже, колко трудно се работи в тези условия, чак да го съжалиш. Нямало сграда, нямало пари, нямало публика. Тетърът бил на ръба, едва оцелявал, но той и колективът, въпреки всичко… и т. н. една и съща плоча. Чуваме я непрестанно по медии, как още малко и културата ни щяла да умре.
    Самият аз, допреди да започна работа в театъра, като слушах подобни приказки, оставах с впечатлението, че актьорите едва ли не умират от глад, а театрите са пред закриване – направо апокалипсис. Даже после се чудех как така все още работят. Нали уж нямало пари, нали загивали? Така си мислех, докато не започнах работа в театъра и не видях отвътре за какво става въпрос. Неизбежно започнах да си задавам въпроси: Защо все реват тези артисти? Какво толкова не им харесва? Къде ще я намерят тази сладка работа – по два три месеца да не ходят на работа (да не говорим, че някои и през целия сезон нямат ангажименти) и да получават редовно пълна заплата? Е, разбира се, не винаги е така. На други им се случва да играят на сцена веднъж на една или две седмици, т. е. за десетина дни им се набират четири-пет часа заетост. Накрая за награда, за това че са лежали цяла година по гръб, получават и два календарни месеца платен отпуск… Ами кажете ми, къде дават тъй? Къде го има това по света? Май никъде, нали? Но за един страничен наблюдател това остава незабелязано, даже и за спонсорите. И не мога и не мога да си го обясня това, с какъв акъл спонсорите наливат пари в театъра. (Между другото, друг е въпросът къде отиват тези пари. Дали всичко се харчи по предназначение или потъва в нечии джобове?) А иначе спонсорите са пълни мазохисти. На тях като че ли им прави удоволствие някой друг да им яде парите даром. Вживяват се в ролята на съвременни възрожденци и благодетели на театъра. Въобразяват си, че извършват някакво много благородно дело, че правят голяма услуга за културата в България. А всъщност спонсорите хранят едни лентяи, които успяват да ги заблудят създавайки впечатлението, че работят. Е, не всички са лентяи, разбира се. Има и такива артисти, които са по-оправни и използват изобилието от свободно време като работят и на други места. Не ги обвинявам. Като има балами, които да им плащат за това, че бездействат в театъра, защо да не се възползват и от други екстри?
    Общо взето това е положението в театъра. Видях го отвътре и никой не може да ме убеди, че не е така.
    Колкото до директора Михаил Лазаров, там темата е по-обширна. За това какъв човек е той, на какъв се прави, какъв изглежда в очите на хората и какъв всъщност е, го оставям като тема с продължение.
    ______________________

    Ще изложа накратко в какво се изразява конфликтът ми с директора на театъра Михаил Лазаров.
    Този човек водеше една политика на облагодетелстване на актьорите, а към нас, хората от техническия персонал, се държеше като робовладелец, на когото всичко му е позволено. Умишлено се стремеше да ни унизява достойнството, за да ни покаже, че артистите са нещо повече от нас. По някакъв си негов начин – много фино и умело, успяваше да ни внуши, че ние сме хора без права и че законите за нас не важат. Крадеше ни от почивните дни и от отпуските и ни възлагаше задачи нямащи нищо общо с длъжностната ни характеристика, като например да му правим ремонти в апартамента, даже да му почистваме мазето в блока, където живее, да му метем стълбището пред апартамента, да му пренасяме мебелите – нови и стари – нагоре и надолу десетина етажа. Пренасяли сме мебели и в Тополовград в родната къща на жена му. Пращаше ни за такива услуги и по домовете на свои приятели и познати, сякаш искаше да се самоизтъкне пред тях: Вижте ме, разполагам със слуги! Кой кат’ мене – Великият диктатор!
    През пролетта му поставих въпроса ребром като му казах, че тези несправедливости и това ощетяване на работниците трябва да спрат. Полагат ни се през годината над 90 почивни дни, от които ние ползваме по-малко от половината. Полагат ни се годишни отпуски през лятото, през което време той ни задължава да работим и да изработваме декорите за новия сезон. В такива случаи той дори не ни даваше обяснение защо ни ощетява или поне да каже, че един ден ще ни ги върне тези дни. Не. Работете и толкоз, а който не му оттърва да се маха!… То не бяха простотии и номера на дребно. Пред обществеността на града се прави на културен, възпитан и интелигентен, а пред нас разкриваше истинската си същност – пълен селянин с примитивно и ограничено мислене, някакъв Андрешко, който си прави сметките на дребно и си мисли, че всички сме прости като него.
    Поставих и един друг въпрос – да ми се върнат едни пари, които той ми беше удържал от заплатата неправомерно. Отказа. Затова се наложи да заведа дело в съда, което ще се гледа през есента… И много други неща, не ми се говори за всичко това.
    И каква беше реакцията му, когато се върнах на работа след отпуската? Очаквах дискусия с него, спор и размяна на аргументи. След толкова много протести и писане от моя страна, нека и той да защити някаква своя принципна позиция!… Не, нищо такова не се случи. Извика ме още първия ден и ми каза, че правел съкращения на щата и трябвало да напусна. Страх го беше от дискусия, страх го беше да чуе истината в очите и зае позицията на страхливец: Вижте ме, аз имам власт и ще я използвам доколкото мога! Това искаше да ми каже. От цялата работа излезе, че законите в България са само на хартия. Ако тръгнеш да си търсиш правата по закон и да изискваш от работодателя да спазва Кодекса на труда, той те уволнява. И какъв е смисълът тогава от този кодекс? Май никакъв.
    Няма проблеми, преживявал съм го и с други директори, които съм свалял от власт – трима на брой. Явно този ще е четвъртият. Но не в това е въпроса. Всички трябва да разберат, че този човек е вреден за хората, вреден за града, вреден за обществото ни. Той не трябва да бъде на ръководна позиция и няма място в театъра. Трябва да бъде изгонен оттам и то възможно най-скоро! За това става въпрос.

  • Атанас Атанасов
    September 30, 2017 - Reply

    ИЗ ЕДНО СЪДЕБНО ДЕЛО С ТЕАТЪРА:
    ________________________
    ДО
    РАЙОНЕН СЪД
    – ЯМБОЛ

    СТАНОВИЩЕ
    от
    АТАНАС ПЕТРОВ АТАНАСОВ
    адрес: ……………………….
    ищец по гр. д. № 2607/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол

    ОТНОСНО: Отговор на моя искова молба от страна на ответника ДТ „Невена Коканова” гр. Ямбол

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

    На 25.09.2017 г. ми беше връчено Ваше определение №1767/19.09.2017 по гр. дело № 2607/2017 г. заедно с приложен отговор и др. приложения на ответника ДТ „Невена Коканова” гр. Ямбол.
    По отговора на ответника изразявам следното становище:

    Относно допустимостта на иска:
    Ответникът неправилно твърди, че не се касае за трудов спор и че театърът не е надлежна ответна страна.
    Процесът на изплащане на трудово възнаграждение и евентуалните удръжки от него е законово регламентиран в Кодекса на труда. Този процес касае трудово-правни отношения и всяко негово нарушение би следвало да се решава в трудово-правен спор, каквито са изискванията на чл. 357 ал. 1 от КТ. Очевидно е, че ответникът е нарушил чл. 272 ал. 2 от КТ, т. е. удържал ми е суми над размера установен с ГПК. След като е налице нарушение на Кодекса на труда би следвало и произтичащият от това спор да бъде трудово-правен.
    Неправилно се сочи като основание факта, че дължимите от ответника суми не са в неговия патримониум, че нямало разместване на блага, при които театърът да се е обогатил неоснователно за моя сметка. Този факт е ирелевантен към настоящия спор, защото аз не обвинявам ответника в разместване на блага и обогатяване за моя сметка, а за това, че не си е изпълнил задължението и не ми е изплатил договорената пълна сума за трудово възнаграждение.

    Относно основателността на иска:
    Ответникът отново неправилно се основава на факта, че претендираните суми не са задържани в театъра, а са преведени другаде – по сметка на ЧСИ. Както казах, този факт е ирелевантен, защото няма значение къде са в момента парите. Това което искам в исковата си молба е ответникът да поеме отговорност за допусната от него грешка вследствие на неспазени от него клаузи от материалния закон.
    Ответникът се основава на клаузата на чл. 272 ал. 1 т. 5 от КТ, която му позволява да извършва „запори без съгласие на служителя, наложени по съответния ред”. Това би било нормално, ако не влизаше в нарушение с чл. 272 ал. 2 от КТ, т. е. ответникът е нямал право да извършва запори при размер на трудовото възнаграждение под несеквестеруемия минимум.
    Видно от текста на отговора, ответникът третира ЧСИ като арбитър и едва ли не инстанция, чиито разпореждания е длъжен да изпълнява. Този подход е погрешен, защото ЧСИ представлява интересите на взискателя, т. е. ЧСИ е заинтересована страна в спора и по подразбиране е нормално да изисква изплащане на по-голяма сума, независимо дали има законни основания за това. Работодателят е този, който е трябвало окончателно да реши, доколко е възможно и законово допустимо да бъдат удовлетворени претенциите на ЧСИ. Работодателят е разполагал с информация за размера на трудовото ми възнаграждение и за останалите факти съотносими с казуса – семейно положение и дали издържам други лица. След направена от него преценка работодателят е бил длъжен да издаде съответната писмена заповед за точния размер на удръжките от заплатата ми, които той възнамерява да прави. Нищо такова не е направено. Ответникът-работодател се е предоверил на ЧСИ и се е съгласил да му се привежда сума от несеквестеруемия минимум нарушавайки по този начин чл. 272 ал. 2 от КТ. От друга страна налице е само едно устно разпореждане от страна на работодателя и нищо повече. Неиздаването на писмена административна заповед, която да оправдава направените от работодателя запори, превръща това му действие в такова без юридическа стойност.
    Ответникът неправилно твърди, че не съм се противопоставил на наложения запор нито пред ЧСИ, нито пред него. Това не отговаря на истината. Когато ми беше връчена поканата за доброволно изпълнение, аз се противопоставих и подписах документа с пояснителен текст, че съм против това изпълнение и против наложените ми запори, защото делото е в процес на възобновяване. По това време в Бургаския апелативен съд все още се решаваше спора относно възобновяване на делото предвид многото нови обстоятелства и факти по делото. Също така, пак по това време, течеше преписка в Районна и Окръжна прокуратура – Ямбол, относно нови факти и обстоятелства по делото, доказващи вината на взискателя Валентин Касабов и уличаващи го в лъжесвидетелстване. В тази връзка все още тече разследване в Софийска градска прокуратура и ДАНС вследствие на мое искане за отнемане на депутатския имунитет на Валентин Касабов във връзка с неговото лъжесвидетелстване. За последно бях привикан на 18.07.2017 г. в ОДМВР – Ямбол и дадох показания по случая пред служител на ДАНС. Мога в съдебно заседание да представя като доказателство копие от показанията, които съм дал пред ДАНС на тази дата.
    Не отговаря на истината и твърдението, че не съм се противопоставил на наложения запор пред работодателя. Всъщност нямаше административна заповед, на която аз да се противопоставя и да обжалвам по съответния ред. Главната счетоводителка Стефка Ценова ми връчи един (така да се каже) хвърчащ лист, където с химикал бяха написани някакви числа без пояснителен текст, като ми беше обяснено какви суми ще ми се удържат. Оправдаваше се, че всичко това го правели не по тяхно желание, а защото ЧСИ ги задължавал. Така аз бях поставен пред свършен факт. Още тогава заявих, че това е незаконно и че ще си потърся правата. Не можех да обжалвам заповедта на работодателя, защото такава заповед не съществуваше. Не можех да обжалвам листа, който ми даде главната счетоводителка, защото той не представляваше дори частен документ – нямаше пояснителен текст, нито подпис и печат, нямаше дори регистрационен номер. Имаше само цифри писани с химикал. Затова реших да обжалвам самото действие на работодателя – налагането на запори върху заплатата ми като съм спазил давностния срок, който е три години съгл. чл. 358 ал. 1 т. 3 от КТ.
    Като цяло е налице един стремеж на ответника да прехвърли цялата вина за наложените запори върху ЧСИ.
    Нелогично е да се изисква от ЧСИ да извършва проверки за размера на трудовото ми възнаграждение и дали издържам други лица при положение, че работодателят е наясно с всичко това. Персоналът на театъра се състои от около 30 човека и работодателят е напълно наясно какъв е размерът на заплатите и семейното положение на всеки един от подчинените му.
    Нелогично е да се вменява на ЧСИ задължението да определя секвестеруемата част от дохода и размера на запорите, тъй като това е регламентирано в Кодекса на труда. Нормата на чл. 272 ал. 2 от КТ е задължение единствено на работодателя, а не на ЧСИ, т. е. работодателят е длъжен да изчисли и да направи необходимите запори като спазва правилото те да не надвишават размера определен с други нормативни актове – в случая чл. 446 ал. 1 от ГПК и Тълкувателно решение 2/2013 на Върховен касационен съд от 26.06.2015 г.

    Видно от гореизложеното вината за неправилно наложените запори върху заплатата ми е изцяло на ответника-работодател. Той не е изпълнил задължението си по чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 272 ал. 2 от КТ.

    Предвид гореизложеното

    МОЛЯ да уважите иска ми и да осъдите ответника ДТ „Невена Коканова” гр. Ямбол да ми заплати дългимите суми в размера, който съм посочил в исковата си молба.

    С уважение: Атанас Атанасов

    27.09.2017 г.
    гр. Ямбол

Leave a reply