Една измислена борба

Ако се борим вече 25 години с комунизма в България, ние сме обречени. Обречени, защото или робуваме на положението, което беше в края на 1989 г. и една-две години след него, или не проумяваме, че самите бивши активисти на БКП отдавна преминаха на брега на капитализма.

Толкова омразния им уж капитализъм, който се оказа за тях също чудесно пристанище. Носталгия към времето на така наречения зрял социализъм изпитват не видните активисти на компартията или техните наследници. И едните, и другите много бързо и умело станаха първенци и в новата обществено-политическа игра.

Прословутият Запад нямаше нищо против тази странна метаморфоза – той следваше максимата, че парите не миришат.

А тези, които останаха при комунистическата идеология, са обществени аутсайдери, а и в голямата си част те са на патриаршеска възраст.

Парите сближиха в страната ни изключително бързо и „леви”, и „десни”. Когато им е нужно те си разменят ролите, но парите се подават между тях.

Това е българската реалност, другото са предизборни балони.

Борислав Ненов