Една изложба като свиждане с паметта

Една изложба от потайностите на галерия “Жорж Папазов” събра на 8 декември ценителите . От „трюмовете” на културната институция бяха извадени творби, откупувани или дарявани, в последните 20 г. Някои, всъщност, само преди година или две, както е с платното на Ганчо Карабаджаков, който имашe изложба в града ни през 2014 г. Имаше и други произведения, познати добре на публиката, но и немалко платна и пластики, но най-вече платна, за които сме забравили или смътно помним.

И такива, за които не сме и подозирали, че са собственост на  градската ни галерия.

Най-масирано бе присъствието на ямболски автори. От легендарните Стефан Бъчваров с „Жълти листа”, от далеч преди него станалия класик, Георги Попов-Джон, с „Портрет на Васка Емануилова”, през една от интересните муцуни в  града ни – Марчо Атанасов. Той „участваше” чрез дарена картина, „Балерини ІІ”, от брат му, колоритният спортен деятел и доайен на спорта в града ни Димитър Ташакманов.

Махмуд Абдулрахманов, вече отвъд от няколко години, ни напомни за себе си със „Сън”, както и непрежалимият Зайо с платното си „Самотни лодки”, като от Георги Зайков са изложени и  няколко рисунки.

 И Николай Димитров се завърна от Скандинавия по своему, с картина. Плътност на ямболската живопис през последните 20 г. придават и творбите на Калин Ангелов, Васил Василев-Васо, Лора Маркова, Дона Неделчева, Ташко Попов, Боряна Чапърова, Цветан Казанджиев, Румен  Малчев… Ташко Попов е представен с една чудесна едроформатна картина, Продължението”, в която можем да се любуваме на пищност на изразяването и чрез цветовете, и чрез метафорите на безбройните врати и прозорци. Той присъства и с още една своя работа, но тя е решена със съвсем друга техника. В друга от залите има шест творби-рисунки на брат му Михаил Попов. Странният селски титан Иван Колев също е в галерията, но с няколко рисунки.

Гостите на изложбата посрещаше огромно платно на нестандартния Сашо Александров, издържано изцяло в черно, и в духа на „класическия „ стил на Сашо – поп арт, или нещо от този род, но безкрайно далеч от традиционната живопис, с която работят другите ямболски автори.

Имаше и присъствие от Париж, чрез Елена Парушева, с един дълбочинен „ Семеен портрет” , могат да се видят творби и на Василен Васевски – платното „Пролетна жена”, дарена от него.  На Димо Генов, на световния автор Никола Манев, раздвоен между Париж и Чирпан,  с „Трансфигурация”, на Вихрони Попнеделев, както и Цветана Костуркова с творбата й „Мостът на Кольо Фичето”, дарена от Тодор Аданов, а също и Николай Русчуклиев с един респектиращ „Автопортрет”. Тук е и Тодор Терзиев със страхотното платно „Маестро”.

Особен „дъх” идва от творбите на Петър Чуховски, с неговите  две „Пространствени модулни системи” –  едно изкуство от съвсем друг тип, за изработването на което Чуховски е използвал дървото, приело чрез намесата му формата на кубчето на Рубик. Неговите работи са дарени от семейството му на нашата галерия. При пластиците участват още неща на Траяна Панайотова, Николай Караманов, Петър Попов, Иван Стоянов – един от младите майстори в скулптурата.  На Тодор Ялъмов с „Глава на проф.Иван Славов”, като Ялъмов има и още една работа. Колоритният културтрегер Иван Славов от Каргона, но повече от София, автор на амбициозната книга ”Дилетантизмът”, за която проф. Клео Протохристова казваше навремето, че е точно дилетантска.

Не може в такава изложба да липсва творба на Трифов Леров, и настина такава присъства, за да ни спомни за дългогодишния директор на Галерията. Много спомени витаят чрез творбите, и чрез паметта на публиката, в новата експозиция на „Жорж Папазов”. Тя си заслужава, и за тези, които помнят „наизуст”  Мути или Зайо. В нов контекст те може да „звучат” различно, а може просто забравата отново да потвърди, че е НЕзабрава….

 

Борислав Ненов