Един чудесен юбилей – НЧ ”Зора” навърши 70 години!

IMG_1789През 1945 г. в Търновската махала на Ямбол се появява още едно читалище. Денят бил събота, датата-16 юни. Не знаем какъв е бил този, все още пролетен по календара, ден. Този вторник също бе 16 юни. Денят бе разкошен привечер – ухаеше на липи в Търновския квартал, беше прохладно и свежо. И имаше струпани много леки автомобили пред читалището. Онова читалище, „заченато” в много тежко време, тогава през 1945 г. Именно то празнуваше юбилей – 70 години. Тържеството не бе луксозно, читалищата рядко привличат богатите, въпреки че и заможни хора помагат през годините на читалището, носещо от пролога на Прехода името „Зора”.

Не бе луксозно, но пък стоплено от присъствието на много ямболци, които по различно време, и по различен начин, са били, и са, свързани, с читалището, даващо духовната светлина на квартал, известен още в Ямбол като „Баира”.

През оня 16 юни на 1945 г. то е наречено на името на убития комунист Стоян Златев, роден и живял в този квартал. Политиката може да убие културата, така че това са по други истории. А на 16 юни тази година председателят на НЧ „Зора” Невена Димитрова посрещаше гости. Много гости. Невена умее да посреща, умее да прави и тържества на духа. И този път тя успя да постигне това. А „това” не е лесна работа, то е тежка, къртовска работа, за която се искат железни нерви и огромна енергия. Настоятелството и екипът на „Зора” направиха подобаващ юбилей. Направиха и едно много ценно издание, наречено „70 години Народно читалище ”Зора”. Тази книжица, както са я нарекли от „Зора”, е важна част от културния летопис на Ямбол.

Първите, ония, които са основали читалището: Осман Боров, Атанас Василев, Иван Пешев, Димитър Овчаров, Христо Ставрев, Павлина Дончева, Маргарита Бакалова, не са оставили особени сведения за духовната „авантюра”, която са предприели. В този контекст ще е много трудно някога пъзелът на онова време в Търновския квартал да се нареди. В книжицата на „Зора” обаче има най-важното – пъстротата на това духовно средище. Там, в подножието на хълма „Боровец”, и преди 70 пролети, и сега, има етнически букет – един до друг, или не толкова далеч един от друг, живеят българи, турци, цигани. И през 1945 г. този „букет” намира допирната точка и в културата. През изминалите десетилетия  турците и циганите ту са имали участие в живота на читалището, ту позатихват. За да се появят отново.

Съставителят на юбилейния сборник Димитър Попов сподели, че е бил изумен от тази сплав между етносите в Ямбол. Намеси в словото си, с което се откри юбилейната вечер, и  мултиетническият модел в Германия, който се провалил. Да, Ангела Меркел оповести, че този културен модел е претърпял провал. Но има огромна разлика между Германия и България, между който и да е немски град и българският му „колега”. Там етносите не са коренно население, те са емигранти, докато в Ямбол българите, турците и циганите, особено пък в Търновската махала, трудно могат да кажат кои са дошли най-напред, кои са втори, и кои последни по тия улици.

И в този контекст, читалище „Зора” също е възлова част от ямболската култура. Той е възлова част и с много от своите клубове през годините, които направиха пъртина в духовността:”Родило си, преродило”, групата за художествено слово на София Карастоянова „Палечко”, циганските танцови състави, коледарските групи.

Юбилеят е радост, той е и тревога обаче. Защото към „Зора” трябва да има особен поглед, и подкрепа от страна и на държавата, и на общината.

„Зора” е, освен всичко друго голямо, и огромен шанс градът ни да успее, за разлика от Германия, в „мултикултурния модел”. За да събере хората и на 100-ия си рожден ден.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply