Един самотен воин-галерист

Когато си сам на бойното поле, наречено изобразително изкуство, всяка година е редно да празнуваш рожден ден. Това вероятно отлично знае собственикът на Арт-Галерия „Стойчев”, който в Страстната седмица, и по-точно в сряда, отвори вратите на Галерията, за да посрещне почитатели на изящното изкуство и творци.

Бойно поле и изкуство, наглед неща, които не би трябвало да са навързани, но Красимир Стойчев прие риска да отвори своя Арт-галерия в тези мъчителни времена. И то в провинцията, и то не в Пловдив или във Варна, а в Ямбол. В града ни, който може и да е дал, и да дава, интересни творци, но публиката е твърде рехава, още по-малко пък тя е платежоспособна.

Не зная как точно майсторът-фотограф Красимир Стойчев издържа тази своя галерия-мечта. Който обаче поне донякъде го познава, се досеща – със свирепа работа. За Стойчев почивните дни са почти напълно непознати. Помня, че преди година или две, той за първи път, оказа се, си позволи няколко дни летен отдих и замина извън Ямбол, зад граница. Преди това и извън Ямбол не си позволяваше да отдъхне. Не защото няма средства, а защото иска да притежава повече средства, чрез които да прави малки артистични фиести. Веднъж с платната на един от най-интересните съвременни живописци, Владимир Пенев, чиято изложба в Галерия „Стойчев” бе страхотен удар в десетката.

Друг път Красимир ще отвори вратите си за великолепните, греещи платна на Николай и Катя Колеви, творческо семейство от Нова Загора, в което съпругът е всъщност от нашия град.Трети път ще даде простор на изящните малки пластики на Петко Йорданов.  Няма да пропусне и новите творчески търсения на Цветан Казанджиев, както и първата самостоятелна фотографска изложба на Величко Димитров, в която имаше попадения.

Красимир Стойчев дълго време успешно конкурираше държавната и общинска Галерия „Жорж Папазов”. Тази красива надпревара е не само изключително трудна, тя е, по принцип, непосилна. Едно е да имаш гарантиран бюджет, да имаш десетина души уредници и друг персонал, да имаш огромен художествен арсенал в хранилищата, съвсем друго да тръгнеш от нулата. Да плащаш от джоба си всеки телефонен разговор, да влезеш под кожата и на големи майстори, които може и да не се чували нищо за Ямбол. Всичко това, и финансовото бреме, и познаването на съвременното изкуство, и контактите, е на плещите на този дребничък, но изумително енергичен човек.

Стойчев е перфектен в работата си като майстор-фотограф, перфектен е и при правенето на всяка една изложба.  Може да e малко крив, но по-добре „крив”, отколкото вечно усмихнат, ала да насере работата.И своята, и на художника, и на клиента.

Не вярвам, че скоро е възможно да се появи друг отчаян пич, който да отвори частна Арт- Галерия. Стойчев може да остане и последният мохикан на това поприще. Други опитваха също нещо, но работата им бе от ден до пладне. А Красимир не само остана, а направи име.

Един самотен воин-галерист.

Борислав Ненов