Един особен сезон се очертава пред „Ямбол”

Особена селекция направи баскетболният „Ямбол” до момента. Макар и президентът на клуба Валентин Ревански, и членът на Управителния съвет Иван Чолаков да заявиха официално, че през този сезон „Ямбол” ще разполага с по-малко пари, бяха привлечени трима чуждестранни състезатели в зала „Диана”. Плюс, или по-скоро начело, със старши треньор, също чужденец и също сърбин – Марянович. Не е никаква тайна в баскетболните среди каква е цената на играчите от Сърбия – далеч по-висока от тази на огромната част от българските баскетболисти.
При това положение, за мен поне, е мистерия как парите са малко, а пристигналите състезатели, както и треньорът чужденец, ще бъдат задържани в зала „Диана”. Има един много стар номер в България – дай сега да почнем, пък сетне, при свършен факт, искат не искат, ще дадат пари. Може би това е една от идеите на някои от ръководството на баскетболен клуб „Тунджа”. Като дойде време за плащанията, ще поставим Общинския съвет пред приключила история. Или кметът ще натисне фирмите да ударят рамо.
Аз съм един от последните хора в града ни, който ще иска бюджетът на баскетболен клуб „Тунджа” да бъде намален в сравнение с това, което бе давано през прежните сезони. Само че с една уговорка – да е напълно ясно какво точно се прави в баскетболния ни клуб, щом се работи в него основно с обществени, градски пари. И каква е сега клубната ни политика, щом взехме трима сърби, при положение, че парите били по-малко.
Да, американските състезатели са по-скъпи,така е по принцип, но зависи много и от класата, и от възрастта на баскетболиста. Едно е напълно неизвестен в Европа баскетболист, на който му трябва много игрово време, за да опита да премине през следващия сезон в клуб, където ще му плащат доста повече, друго е когато този американец е прехвърлил хубавите си години, или има 15 хронични контузии. И какво правим по отношение на детско-юношеската ни школа?
Дано не се случи това, което се очертава. Защото прекалено дълго „Ямбол” кара сезон за сезон, без да заложи по-твърдо на своята продукция. За да се види има ли изобщо продукция или минават годините, чисто и просто. Имаше наистина големи таланти като Митко Ангелов, Павел Маринов и Павлин Иванов, ала за толкова време това е твърде малко. А става дума не само за най-ярките имена, а за момчета, които щяха да не блестят, но да имат приноса, който дадоха Стоян Петков, преди това Димитър Димитров от времето на „Ямболгаз”. Нито Стоян, нито Митко са възпитаници на ямболската школа, но им се даде време и шанс. Те дадоха, наистина, къртовски труд, за да станат разпознаваме в баскетболна България.
Та пак към лятната селекция. Ако тримата сръбски състезатели останат, те ще бъдат почти постоянно на терена. Постът старши треньор сега влиза за първи път във визитната картичка на Марянович. Той трябва да е самоубиец, за да не иска да постигне силни резултати .При това положение, как ще дава достатъчно време на младите баскетболисти от нашата школа? Щом имаме за този сезон малко пари, а нямам причини да се съмнявам в думите на Чолаков и на Ревански, не беше ли сега моментът да се направи един почти изцяло млад и български тим? Тим, в който дълго на терена ще бъдат и момчета от ямболската школа.
В крайна сметка винаги ще се получава патова ситуация – феновете ще искат победи, ще искат и чужденци или скъпи български играчи, а същевременно желаят да видят и момчета от нашите. Феновете не си дават ясна сметка дали има много пари или малко – те са запалянковци, такава е тяхната природа. Но са проявявали и разбиране през годините. Нима всички забравихме как ходехме да ги подкрепя, въпреки че бяха отпаднали във втора дивизия?
А каква еуфория бе при формацията, която Иван Чолаков вкара най-сетне в елита – Стоил, Пламен Димитров-Черния, Цецо Гачев, Румен Шопов. Та там единственият опитен баскетболист бе капитанът Гено Плачков. Да, дойде тогава точно великият Ясински, но другите си бяха ямболска продукция.
Преди няколко години Варна нямаше пари и заложи изцяло на своите млади баскетболисти.
Взе изключително амбициозния Любо Минчев за треньор, ала всички почти очакваха детската градина да губи с над 30 точки във всеки мач. Не само че не стана така, а „малките” дадоха хубави двубои и станаха бързо играчи. Не съм чувал някой да се научи да плува само със сухи тренировки….
Дано сезонът да е добър за сръбския треньор Марянович, искрено му го желая. Проблемът не е в него, а в един омагьосан, грешен дълбоко в себе си , път на „Ямбол”. Ако феновете помислят спокойно, ще го разберат, те са интелигентни хора, поне по-голямата част от тях.
Борислав Ненов