Един мистичен реалист, или за „Избрано” на Стефан Качаков
Във вторник, 7 юни, в арт галерия „Стойчев”, ценителите на изобразителното изкуство отново имаха среща с палитрата на Стефан Качаков.Този път неговата изложба носи името „Избрано”. Семпло название, но това няма в случая особено значение, защото виждаме цялостният Качаков, каквато е била и идеята на автора и на галериста Красимир Стойчев. Именно Красимир бе приютил платната на този странен, сякаш алиениран от обществения живот на града ни творец преди две лета, предполагам пак той нарече в анотацията за новата изложба на родения през 1954 година? живописец носител на магически реализъм.
Магическият реализъм, знайно е, дойде чрез пищните до неистовост романи на автори като колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и това литературно направление с гръм и трясък превзе терена на словото, показвайки ни, че има и съвсем друг начин на повествование, на мислене за света. Ако е за дефиниции, аз бих определил платната на Качаков, показани ни в „Избрано”, като мистичен реализъм, което в известна степен е същото.
Когато в понеделник гледах на тишина изложбата и търсих шифъра за неговия почерк, си дадох сметка, че природата, изобразена чрез четката на Стефан Качаков, е и привличаща, и плашеща. Че тя е странна, а вече по-късно, си припомних мистичния кораб от романа на Гарсия Маркес „Любов по време на холера”. В този пищен епос на любовта и на Карибието има сякаш култ към водата.Същото е и в картините на Качаков – изписвам го, като ми е пределно ясно, че всяко сравнение куца, по думите на класика.
В „Избрано” страстта на ямболски живописец към реката, към водата, е също лайтмотив, както това бе и в предходната му изложба. Нямаме обаче повторение, кавър версия, защото чрез антологичното представяне на Качаков ние го виждаме и в доста по различна светлина.
На няколко пъти се връщах към ювелирните малки платна на твореца, в които има неочаквана за неговата палитра, за неговото мислене, топлина и ведрост. Има слънце, в този тъй „замислен почерк”, както нарекох преди две години тогавашните картини на Стефан Качаков. В „Избрано” той показва как може да бъде и брилянтен, чист пейзажист, макар че при него сезонните платна са сякаш само претекст, прелюдия, условност, за да разгърне с боите си нещо много по-значимо, по-мощно като внушение.
Внушение, може би, за безкрайност, за необятност, за Тук и Отвъд, като под Отвъд не бива да търсим задължително белезите на смъртта. В природата, излязла от палитрата на Качаков, има призрачност, има една особена,сякаш само негова замисленост, застиналост, има сякаш търсене на Нирвана.
Нирвана, която не може да бъде намерена сега и тук, но това не означава, че е обречено нейното търсене. С новата си, антологична изложба, Стефан Качаков направи една от най-силните изяви от началото на творческия сезон в Ямбол, което потвърждава прецизността с която галеристът Стойчев кани авторите под своята арт стряха.
Борислав Ненов
