Евро-атлантическите ценности и нататък…

Днешното, необуздано, безпринципно и сервилно плямпане в угода на Големия брат, прилича поразяващо на вчерашното, необуздано, безпринципно и сервилно плямпане в угода на Големия брат. И това не бива да ни учудва, щом днешните необуздани трубадури на евро-атлантическите ценности са синовете или внуците на вчерашните необуздани трубадури на Марксистко-Ленинските ценности. Не знам колцина от тези – ако изобщо има такива! – които все още вярват в проповядваните заблуди, са се замисляли над тъжната реалност, но Евро-атлантическите ценности, които трябваше да ни гарантират благоденствие, заприличаха на Светлото бъдеще, на  което така и не се порадвахме. А тъжната реалност вчера е тъжна реалност и сега, досещате се, защото глашатаите на Светлото бъдеще, преди и сега, са същите онези комунистически мошеници, които се пребоядисаха чевръсто, но не станаха по-умни…

Не им стига на тях акъла да направят нещо позитивно за обществото, да подпомогнат някак развитието, пък и моралът им е оскъден, та не се притесняват особено, заради неумението си да работят за общото благо. Инак, мъничките им, но пъргави мозъчета, съумяват всякога да извлекат келепир, файдица, от обществените несгоди и провала на държавата. Провала на държавата и разложението на обществото, те постигат всякога перфектно, еднакво продуктивни са, както действията им, така и бездействието им. Дотолкова продуктивни, че човек се чуди доколко е това фриволен, артистичен жест, и доколко е грижливо подготвен и добре обмислен заговор, но е факт, за жалост, че след празните мечти и големите надежди, иде разруха, страшна, непроходима разруха! И проблемът, големият ни проблем като народ и държава, разбира се, е в морала, тъкмо в морала, а не в некомпетентността, да речем. Некомпетентността, доколкото винаги я има по високите етажи на властта, също е морален проблем, както на дерибействащия във всяко ведомство некадърник, така и на този, който го е сложил там, където не му е мястото. А е сложен той там, този или друг някой некадърник, не бива да се съмняваме, заради вездесъщата корупция, защото е правило, знае се, че колкото по-некадърен е началникът, толкова по-услужлив и по-отзивчив е. Е, не към всички, но към тези, които са му осигурили позиция, за която не е и мечтал, непременно! Така или иначе, кражбата, безбройните и безподобни кражби, съсипват и морала ни, и народа ни, и държавата ни. А причината за тази тъй тъжна реалност са, преди всичко, безсъвестните ни държавници, които никога не свършват под нашето, Южно небе…

Поредният водител на окаяната ни нация, президентът Плевнелиев, е поредното доказателство за учудващо неадекватен, но за сметка на това, учудващо нахален, роден държавник. Неговата неадекватност е направо галактическа и ако ти се прище да я опишеш някак, се чудиш откъде да започнеш, защото в цивилизованите държави, например, дори фактът, че си без половинката си там, където протоколът изисква президентът да е непременно със съпругата си, е не просто смущаващ, а фатален, водещ до срамен провал президента. И ненапразно, защото е пределно ясно, че ако си неспособен да управляваш къщата си и благоверната си, ще си неспособен, съвсем закономерно, да управляваш държавата и народа си. Което се и случва, апропо, тъкмо заради споменатата неадекватност, преди всичко, заради неадекватността, но и заради нахалството, което също бе споменато.

Препират се, гледам, наши и чужди, дали е трябвало, доколко е гаф, допустимо ли е, президентът на държава, която е член на Европейския съюз, да представи речта си на английски език, след като българският език е един от езиците в Европейския съюз. Недопустимо е, разбира се, а гафът е много по-голям, отколкото изглежда, защото е очевидно, че не друг, а президентът на република България, погазва достойнството и на републиката, и на народа си, за да изрази сервилността си пред Британската империя, или САЩ, може би. Пренебрегването на българския език, свещения език на нашите деди, както се изразява най-българският поет, заради суетата да демонстрираш, че владееш прилично английския език, е не просто недипломатично, не просто комплексарство, а направо непонятен за цивилизования свят жест.

И тези, които аплодират Росен Плевнелиев, сигурно е, недоумяват защо се напъва да говори на английски език, след като и без това е достатъчно сервилен и казва повече, отколкото се очаква от него. Неговото комплексарство, трябва да се отбележи нарочно, също е галактическо, колкото неадекватността галактическо, дотъкмяващо, завършващо неадекватността. Така и не разбра този толкова смел мъж, или преструващ се на смел мъж недомасленик, че никак, ама никак, не му подхожда героичната поза на ястреб! Същинска гротеска е, че току плаши Русия, току я порицава, току й се кара, а смущаващото му самочувствие идва Бог знае откъде, щом е публична тайна, че разполагаме с два самолета, четири танка и една фрегата. Не знам дали си дава сметка Росен Плевнелиев, но това е класически комедиен сюжет, онзи познат сюжет, в който някой мъник попържа необуздано противника си, докато се крие зад широкия гръб на батко си. А в нашия случай гротеската е пълна, направо абсурден театър, защото широкия гръб на Бати е въображаем, някаква фикция, дори ако наистина съществува, защото Америка е далече, а Русия близо.

Един държавник, ако е той истински държавник, ако знае какво върши и защо го върши, е длъжен да мисли, преди всичко, за сигурността на държавата и народа си, а не да дразни с повод и без повод някоя от великите сили, с които всички се съобразяват. Манията на днешния ни президент да обяснява на прогресивното човечество, комай през ден, какъв враг на човечеството е президентът Владимир Путин, колко анахроничен е режимът му и колко империалистическа политиката му, е крайно нездравословна мания. Нездравословна за народа и държавата ни, искам да изтъкна нарочно, а не за неговата особа, защото е пределно ясно вече и за недотам досетливите, че този човек съзнателно жертва националните интереси, заради собственото си облагодетелстване. Неговият несекващ вой против Русия няма за цел да уплаши великата страна, разбира се – смешно е дори да го помислиш! – а трябва да покаже, да експонира неговото „верноподаничество”, угодниченето пред американските покровители или други някакви западни покровители. И това не е емоционален жест, а нещо премислено, нещо репетирано, начин да се харесаш тъй, че утре да са щедри и пределно щедри към теб, да ти осигурят не просто прилично съществуване, а да плуваш в охолство. Така ще да е подготвял, репетирал, същият този човек, заклетият наглед антикомунист и върл враг на Русия днес, възторзите си по Съветския съюз и Светлото бъдеще вчера.

Извън всяко съмнение е, че днешният пламенен натегач е бил пламенен натегач и вчера, щом още в първи курс е не просто редови комунист и студент, а член на ВК на БКП, т. е. облечен във власт, досущ като сега, креслив глашатай. Властта, покрай която просперира и богатее този днешен и вчерашен политик, всякога е власт, само власт, без цвят, а той е завършен и безчувствен циник, който се интересува единствено от властта, разбира се, и нищо друго. Логично е, щом е тъй, повече от очаквано, да жертва, да продаде на безценица, да подари, не само сигурността на държавата, но и благоденствието на народа, заради собственото си охолство. Неадекватен е той, но колкото трябва и когато трябва, луд за зелник, както се казва, а инак знае прекрасно кога, кому и как да се поклони, докато е загърбил интересите на народа и държавата…

Докато умните умуват, известно е, лудите лудуват! И докато ние, целият ни окаян и изстрадал народ, гледахме с надежда напред, докато очаквахме добрият Цар или друг някой добър Вожд да ни спасят, да ни преведат през кривините, да ни отведат до благоденствието, се оказа, че водителите, наместо да ни спасяват, си пълнят кошниците. Евро-атлантическите ценности, които ни обещаваха, ценностите, които бленувахме, защото ни гарантираха очакваното благоденствие, се оказаха поредната илюзия.

По-лошо, оказаха се лъжа, удобно прикритие за развихрилата се алчност! Чакаме отново, както винаги, като изнурен пътник върху перона на някоя малка гара, като зиморничаво сгушил се в шубата си пътник, чакаме онзи призрачен влак, дето ще ни отведе до Светлото бъдеще, онзи красив мираж, дето е измамен, както някога…