Европейска нощ на музеите в Ямбол – различното преживяване

DSC08168Една по-различна съботна привечер предложи Европейската нощ на музеите в Ямбол на 20 май. Занимателната, но и познавателна игра „Влез в историята“ имаше за цел да обедини културния продукт, предлаган от пет обекта – Историческия музей, Художествена галерия „Жорж Папазов“, Музея на бойната слава, Етнографския комплекс в кв. „Каргона“ и Културно-информационния център с интерактивен музей „Безистена“. Затова и от началния час 17.30 ч. предимно семейства с малки деца и млади хора тръгнаха из зали и галерии освен да ги разгледат безплатно, но и с лист в ръка. Според регламента на играта  посещението на всеки културен институт бе свързано с отговори на въпроси, „скрити“ сред експозиционните обекти. Верният отговор носеше стикер от съответния обект, а представянето на всички стикери в „Безистена“ –  регистрация за участие в томболата за голямата награда – многофункционален таблет, осигурен от общинското предприятие „Туризъм и култура“. Отделно на някои места обещаваха и свои награди за посетителите-късметлии. Играта продължи 5 часа – крайният час за включването в нея бе 22 ч., а финалът бе 22.30 часа. Регистрацията бе възможна до 23 часа. Тегленето бе обявено за 23.15 часа, а след това до един часа след полунощ имаше акустичен концерт на местни рок групи в „Безистена“. Редът на посещение на музеите и галерията бяха без значение.

DSC08174Художествена галерия „Жорж Папазов“

предложи познавателната игра „Търси се…“ На входа посетителите получаваха един от 6-те варианта с по три въпроса. Те се отнасяха до откриването на конкретна творба от постоянната експозиция с посочени жанр, характерна особеност или описание така, че тя да бъде лесно разпозната. Участникът записва името на творбата и нейния автор. На финала на маршрута следваше проверка на отговорите, получаване на стикер за участие в томболата и регистрация за включване в тегленето на локални поощрителни награди. Игрите – игри, наградите – награди, а сигурната и гарантирана печалба за посетителите бе безплатното разглеждане на живописните платна, графиките, пана, икони и скулптури от местни и национално известни художници.

Историческият музей

DSC08203се включи в  начинанието със занимателната игра „Древногръцки богове и герои“. Тъкмо затова из експозиционните зали ходеха напред-назад младежи в одежди на герои, богове и богини – Зевс, Ахил, Дионисий, Хера, Афродита …. На входа посетителят бе насочван към превъплъщението на конкретен древногръцки бог или герой, който му задаваше три въпроса. Верният им отговор водеше до получаването на стикер на музея и участие в томболата за местната награда – колело. Вариантите на въпросите бяха 15. На моя милост ме падна среща със самия Ахил, а въпросите му си бяха изцяло свързани с неговата собствена личност: къде е слабото място на Ахил; кой е синът на Приам с когото Ахил се бие и как се казва майката на Ахил.

След веселата суматоха в музея се отправихме към

Безистена

DSC08178Там въпросите бяха повечко – шест, но затова пък  само в един вариант и разбира се, изискваха разглеждането на цялата експозиция. Бяха подбрани  от различни епохи и на различна тематика – имаше златен пръстен от античността;ставаше реч за стила алафранга на градския костюм, с който бе облечен манекена; посочване на езиците, на които е информацията от интерактивните табла; изброяване имената на трима автори на икони, а те повечето – все с неизвестен автор и т.н.

След обиколката на разположените в центъра на града обекти, се отправихме към по-отдалечените.

Музеят на бойната слава

DSC08227ни посрещна с военни маршове. Там въпросите бяха шест, но можеш да отговориш само на 1-2 по избор. Отговорът – след като разгледаш залите. И тъй като не си падам много по оръжията, си избрах въпрос за прочутия ямболски цепелин – оказа се, че най-дългото разстояние, което е изминал той е над 6 хиляди километра – от Ямбол до Хартум в Судан. За по-изкушените от военната тематика музеят предлагаше снимка с военна каска в съответната военна обстановка, хвърляне на учебна граната, разглобяване и сглобяване на „Калашников“ и слагане на противогаз.

Етнографският комплекс в Каргона

DSC08280посетих последен, заради неговата относителна отдалеченост и веднага съжалих за това. Дворът, обединяващ няколкото постройки в стар стил бе приятно закътан и уютен, а атмосферата бе слънчево стопляща. Но най-вече – само първите посетители са успели да си купят от вкуснотиите на старите сладкарници, изработени от учениците от професионалната гимназия по хранителни технологии и туризъм – ореховки, баклавички и пр. Затова пък ателието за рисувана коприна си беше на линия и само да ти се рисува – имаше кой да ти помогне за собствения ти прощъпулник в това изкуство.

DSC08284Мини лятното кино на открито чакаше да се смрачи, за да пуснат старата киномашина и лентата, осигурена от Държавния архив. А за да е илюзията пълна, можеше да си купиш и книжна фунийка със слънчоглед, защото какво е кино на открито без най-голямото добавъчно удоволствие – чоплене на семки. Редом с обстановката на старата градска къща, наредена на горния етаж, особено интересна бе изложбата „Цветна магия от Ямболско“ на местни носии на долния етаж, която се показва за пръв път в Ямбол и вече остава постоянно тук. Изложбата е от около 5 години, досега е гостувала на пет места – в „Етъра“, Националния етнографски музей в София, в Банско и пр. В нея е включено е традиционно  облекло от региона с основните типове костюми. Облеклото е показано като част от живота на хората. Основният акцент в изложбата са фигурите в центъра, които илюстрират сватба – булката дарява, зълвата носи даровете, по-назад е един мъж – вероятно деверът. Друга интересна композиция са лазарките фона на снимка на ул. „Криволак“ в Ямбол със стари къщи. Те са своеобразна връзка между експозицията на горния етаж, където е показана промяната от традицията към модерното. И понеже в началото на 20 в момичетата в Ямбол са лазарували с различни носии, според това откъде имат близки и от къде могат да си намерят сукман, лазарките в изложбата са облечени в три различни костюма – от близко село, стралджанска и елховска носия. Друга композиция представя работен момент – едната жена преде, другата е с мотовилка, третата е тръгнала да жъне с бебето на гърба си. Изложбата показва и два преселнически костюма от Одринска и Беломорска Тракия – в началото на 20 в. тук има много преселници. Нареден е и един кариотски костюм от с. Ген. Инзово – това е гърчеещото се население в региона. А всеки разгледал експозициите на Етнографския комплекс получаваше своеобразен знак – стрък здравец, поднесен му от уредничка, облечена в народна носия.

Ямболският вариант на европейската нощ на музеите донесе четири в едно за публиката – освен безплатното посещение на въпросните музеи и галерия, но и надеждата за спечелване на голямата награда, емоции от допълнителните екстри и познания от игрите.

                                                                                                                                                                                  Светлана Чамова

DSC08176 DSC08186 DSC08190 DSC08191 DSC08195 DSC08207 DSC08208 DSC08212 DSC08230 DSC08232 DSC08237 DSC08240 DSC08243 DSC08245 DSC08246 DSC08254 DSC08260 DSC08263 DSC08268 DSC08270 DSC08277 DSC08282 DSC08283 DSC08286 DSC08287 DSC08289 DSC08296

 

 

About the Author :

Leave a reply