Евродепутатът Петър Корумбашев: С каква енергийна политика ще запомним ЕС – само със затваряне на централи ли?

DSC07960–    Прави ли България необходимото да не се затварят топлоелектрическите централи в района на „Марица изток”, там работят и стотици ямболски работници?

–    През март аз бях инициатор на обща декларация на българските евродепутати по повод на големите горивни инсталации. Знаете, че непрекъснато се въвеждат нови по-високи екологични норми, а за съжаление нашите въглища са с по-ниско качество, защото са лигнитни въглища. През април България заедно с още 7 държави загубихме гласуването, за съжаление в последния момент Гърция си промени позицията и даде възможност да се съберат 65,14 % от гласовете, при необходими 65 %. Гърция беше на нашата позиция, защото тя има абсолютно същия проблем. В момента нещата са на ниво, че ще можем да поискаме дерогации (изключение) за сега съществуващите големи горивни инсталации. Онзи ден имах среща с организацията на всички въглищни централи и стана ясно, че Полша ще обжалва това решение и българското правителство също ще се присъедини към това обжалване. Минимумът, който ще се постигне от това обжалване е, че поне ще се разгледа въпросът, тъй като атаката към съда е по-скоро на процедурно ниво, т. е. как е приет документът. От друга страна ние като държава трябва да си дадем много ясен отговор за съществуващите горивни инсталации и това обжалване ще ни даде възможност да поискаме дерогации – те се дават от нашето министерство за околна среда и води, но се дават централа по централа, а не за цялата държава. Цялата политическа класа дължи отговор дали България иска да прави нови централи, защото изискванията за старите централи могат да бъдат преодолени за определен период от време с дерогации, но за новите има нови по-високи изисквания. Нашата въглищна енергетика е буквално единият крак на нашата енергетика – 40 % от енергията е от въглища, 40 % е ядрена и 20 % е от възобновяеми енергийни източници. Когато говоря с мои колеги им обяснявам, че няма как да заменим тези 40 % от въглищните централи, ако ги затворим и покрай тях свързаните производства ще останат без работа близо 100 000 души, но ние няма как да я произведем. Няма как да си внасяме по-евтин газ от Русия.

Ние трябва да имаме много ясна посока, защото много лесно се говори какво трябва да се спре, а много трудно се говори какво трябва да се пусне. България има въглищни залежи до 2060 г. От друга страна така и така си купихме в свободното време два реактора, въпросът е какво ще ги правим и да не се прочуем като най-големият препродавач на реактори в света, защото един път препродадохме вече. Аз не мога да си представя, че България в следващите 10 години изведнъж започва да има 50 или 80 % възобновяеми източници, а и нашата индустрия има много ясна нужда от т. нар. базова енергия, тя не работи с пикове, а трябва да работи постоянно. Аз получавам сериозни писма и от минната индустрия, и от стъкларската индустрия, и от керамичната индустрия, и от циментовата индустрия, за които също ще важат тези по-високи екологични изисквания. Стремя се да го обяснявам на нашите колеги, защото нашата икономика трябва да спазва по-високи изисквания, но ние се състезаваме със съседни държави, за които те не важат.

–    Имала ли е възможност България да защити по-добре позициите си на това гласуване през април?

–    Аз отидох в Европарламента през януари и в началото на февруари започнах да действам по тази тема, но на нашата позиция бяха и държави като Германия, Полша, Чехия и не мога да кажа, че те не са си защитили позициите. Ако трябва да сме откровени генерално настроението в ЕС е към увеличаване дела на възобновяемите източници и на намаляване на дела на конвенционалната енергетика. Отделен въпрос е и това, че като влязохме в ЕС затворихме трети и четвърти блок на АЕЦ, започнахме да строим Белене, оказа се , че с руски реактори не е много подходящо, пропадна и Южен поток заради войната с Русия и Украйна, сега ако трябва да затворим и някакъв вид наша енергетика с каква енергийна политика ще запомним ЕС – само със затваряне. Това е въпрос, който поставям на моите колеги.

–    В коя от позициите, които сте заемали в политиката, се чувствате по-полезен?

–    В политиката съм бил на различни позиции – общински съветник, народен представител и евродепутат. Според мен най-полезната работа, която може да свърши човек в политиката, е тази, която може да се пипне, и това е работата на общинския съветник, защото тя е най-близо до хората. Може да ви прозвучи странно, но това е работа, която се вижда. Дори една улица да направиш еднопосочна, това е полезно за избирателите ти. Докато работата на европейския депутат, е много умозрителна, трудно е да се „пипне”. От друга страна интересите на българските превозвачи, на българската енергетика се определят в Европарламента и ако имаш желание да си полезен, ако работиш добре, можеш да свършиш нещо в интерес на държавата  си. Мога да твърдя, че нашата позиция се чува в парламента, не винаги се приема, но се чува.

–    Как изглежда България, погледната отвън?

–    Радвам се, че някои от нашите български разправии не са видими в ЕС. Питаха ме как се е отразил в Брюксел скандалът с НДК и аз им отговорих  – никак, и добре че е така. Надявам се символът на българското председателство да не са скандалите с НДК и плочките пред него и кой какви пари откраднал. Символът на българското председателство трябва да бъде, че сме помогнали на наши съседи да получат времева рамка и да влязат в ЕС, а не че Гошо прибрал половината плочки, или половината суджук.

–   Смятате ли, че има шанс в политиката Слави Трифонов?

–    Слави Трифонов вече го показа с този референдум.

–    Едно е да те подкрепят, когато си извън политиката, и съвсем друго като политик?

–     Така е, но 3,5 млн. да те подкрепят в един референдум, това политическа партия досега не е успявала да го направи и очевидно той има своите шансове, въпросът е дали има сериозно намерение да влиза в политиката. Като гледам състоянието на сегашната политическа класа, много хора задминаха „Ку-ку”, така че не виждам някакви притеснения за мястото на Слави Трифонов в политиката.  Даже вече ни е трудно да изглеждаме „ку-ку” покрай тези хора. За съжаление наблюдавам в българския парламент и в българската политика езика на омразата, което вече няма нищо общо с „Ку-ку”. Да говориш за някой, че ще го смачкаш като дървеница, това вече отива към 30-те години на миналия век. Какъвто и да е политическият опонент, колкото и да не си съгласен с него, недопустимо е дори да си го помислиш, а не да го кажеш. Политикът трябва да си дава сметка за това, какъв пример дава на тези, които гласуват за него. Аз си мисля, че българският народ като цяло не може да приеме такова говорене, защото той мрази агресията и злобата и не обича крайностите и екстремизма.

Въпросите зададе: Диана Иванова

(използван е въпрос и на друга медия) 

About the Author :