Драматичен театър „Невена Коканова“ подготвя нов проект

Ямбол, 15.01. 2021 г.

Драматичен театър „Невена Коканова“ започна работа по нов проект обединяващ поезия и изобразително изкуство.
В тематичния спектакъл, посветен на любовта са вплетени мултимедия, поезия на живо и разкази за невероятните съдби на едни от най-великите български и световни поети.
Заглавието-посвещение „Спасението е любов“ е избрано не случайно, защото и в най-трудните моменти всеки един от авторите е търсил сили за живот и вдъхновение в любовта.
Зрителите на спектакъла ще имат възможност да се запознаят с емблематични стихове за Любовта и шедьоври на гениални художници и скулптори създавани през вековете.
Подбрани са двадесет поети от цял свят. Сред най-известните са Робърт Бърнс, Пушкин, Емили Дикинсън, Шекспир, Пол Верлен, Яворов, Лилиев.
Автор на спектакъла е Дияна Радева, визуалното оформление е дело на Вълчо Янев. В новия проект на ДТ „Невена Коканова“ участват актьорите Цветелина Кънева, Георги Ружичка, Даниела Райчевска и Михаил Лазаров. Премиерните спектакли ще са през февруари в Културно-информационен център „Безистен”.

About the Author :

1 Comment to “Драматичен театър „Невена Коканова“ подготвя нов проект”
  • Атанас Атанасов
    January 29, 2021 - Reply

    КОЯ Е ДИЯНА РАДЕВА?
    (т. нар. мениджър на театъра)
    Целогодишно живее и пребивава в София, но се води на работа в театъра в Ямбол. Веднъж на две-три години поставя по една пиеса, колкото да се каже че работи нещо. През останалото време имитира дейност, уж че урежда софийските турнета, уж че се занимава с някаква организаторска работа. Никой не може да каже с какво точно се занимава тя. В Ямбол идва като на гости само по време на премиери и театралните празници през м. юни. Самата тя е наясно, че получава пари за нищо и за да замаже положението раболепничи пред директора Михаил Лазаров. Прави се на много дейна и загрижена за театъра. Докладва му, примерно, колко много работа е свършила, как е позвънила на еди-кой си от персонала и какво му е казала да прави, т. е. играе ролята на телефонистка и се разпорежда от 300 км разстояние. Много хора се питат за какво държат тази жена на работа. Очевидно е, че се пръскат пари за глупости и за заплати на хора заемащи ненужни длъжности. Отговорът в такива случаи е, че работата на Дияна не била като на другите. Нейното било „творческа работа” и не се поддавала на ограничения като работно време и точно определена длъжностна характеристика. Може би в досието на Дияна има описание на длъжностната характеристика за поста, който тя заема – „мениджър на театъра”, но това е само фиктивно. Иначе писаното няма нищо общо с това, което Дияна реално върши в София.
    Нека да видим в какво се изразява нейното „творчество” в София!
    В разговори в по-тесен кръг директорът е разяснявал на по-непосветените какво точно върши Дияна. Тя трябвало да седи в София и да поддържа връзката на театъра с Министерството на културата. Трябвало да ходи там и да им напомня, че в Ямбол имало театър. Такава била нейната мисия: да досажда на служителите в министерството, да ходатайства, да се моли за пари, за награди, за не знам си какво, да ги четка, да им се подмазва, ама да не ги оставя на спокойствие, защото иначе щели да ни забравят. С една дума, тази жена не е никакъв „мениджър” както се води по документи, а „дежурен подмазвач” в Министерството на културата. Възниква въпросът: Защо не я зачислят на работа към Министерството на културата и оттам тя да си получава заплатата? Направо да й разкрият нова щатна бройка „дежурен подмазвач” и да й определят график – кога и за какво, кога и на кого да се подмазва…
    „Творчество”, какво да се прави? Който ги е измислил тези врътки, наистина е бил голям творец. А в министерството, вместо да се събудят, продължават да наливат пари в театъра като вероятно си мислят, че всичко се харчи по предназначение. Всъщност парите отиват за глупости в т. ч. и за заплатата на човек без работа, който вместо да живее и работи в Ямбол, идва при тях и им досажда за щяло и не щяло. Сами се поддават на манипулации и не могат да се усетят как от театъра в Ямбол ги водят за носа.
    Подобни сценарии се разиграват и в Община Ямбол. Колко му е? Правиш се на артист и лъжеш: „Ама театърът ни е беден! Дайте ни пари, че нямаме!”, вследствие на което общината спонсорира театъра. Лошото е, че няма никакъв контрол след това – къде са отишли тези пари, за какво са похарчени, имат ли възвръщаемост. Парите потъват в някаква бездънна яма и никой не може да им хване следите.
    Това е положението. Тази измислена длъжност „мениджър” е резултат именно от безхаберие, незаинтересованост и липсата на контрол от страна на министерството и общината върху работата на театъра.

Leave a reply