До 28 февруари можем да подкрепим българското дърво в конкурса “Европейско дърво на годината 2015“

???????????????????????????????България отново участва в  международния европейски конкурс “Европейско дърво на годината 2015“ , организиран от сдружение „Партньорство за околна среда“ (Чехия), чийто член е и фондация „ЕкоОбщност“ (България). През изминалата 2014 година се проведе петото юбилейно издание на конкурса „Дърво с корен 2014“ , който бе организиран от фондация „ЕкоОбщност“(България). До крайният етап на конкурса след национално селектиране са достигнали само 10 дървета финалисти в конкурса „Дърво с корен 2014“. При проведеното онлайн гласуване за избиране на победител измежду тях – България избра своето най-обичано, обгрижвано и дърво с история – това е чинарът от село Арчар , общ. Димово, обл. Видин, който ще представя родината ни на следващия етап на конкурса „Европейско дърво на годината 2015“. Тази година в конкурса ще участват 14 страни от Европа – Англия, Уелс, Ирландия, Шотландия, Естония, Испания, Франция, Белгия, Италия, Полша, Унгария, Словакия, Чехия и България. Гласуването ще стартира на 1 февруари и ще продължи до полунощ (23:59 часа) на 28 февруари

Гласуването ще се проведе на интернет страницата www.treeoftheyear.org , на която ще може да подкрепите българския представител в конкурса – ЧИНАРА от село Арчар. Резултатите ще се оповестят на церемония по награждаване от сдружение „Партньорство за околна среда“ (Чехия), която ще се проведе в Европейския парламент в Брюксел на 22 април 2015 година.

Призивът на кметство Арчар е:

„Трябва да покажем, че нашите дървета имат история, минало и бъдеще, и че те са дървета с корени попивали от традициите на народа ни. Търсим подкрепа от цялата страна, защото Арчар е село с не много голямо население (около 2 600 души). Смятаме, че чинара от село Арчар ще бъде достоен представител на Република България в предстоящия европейски конкурс. Важно е да се обединим и да застанем единно зад кандидатурата на дървото. България заслужава да се нареди на едни от челните позиции, защото би било срамно толкова красива и богата на природни забележителности страна да няма поне призово място за участието си. Нека покажем на нашите деца как се опазва околната среда, какво се нарича любов към природата и как може 51- годишно дърво да бъде духовен приятел на човека? Това ще бъде личен пример за урок по родолюбие и почит и уважение към „майката природа“ !”

История на чинара

Ще ви разкажа за един истински приятел, който от десетилетия стои като храбър боец и защитник на местното население в село Арчар. Това е историята на нашето дърво, с което съм израснал аз и няколко поколения преди мен. Назад във времето, някъде след 50-­те години, Венелин Пашански донесъл семена от дърво на чинар от Южна България и ги посял в кът на разсадника към Горското стопанство във Видин. Поникнали само 7 фиданки, а от тях само една пристигнала за засаждане в Арчар след дълги спорове. Тогавашният озеленител, Кирил Николов (моят прадядо), дал предложение фиданката да бъде засадена пред сградата на Съвета и в близост до училището, църквата и читалището на селото. Засаждането се провело в един ленински съботник през 1963 г. като част от приготовленията за Деня на труда. Фиданката била засадена от моят прадядо Киро и бай Радко Коняра. Дървото стои като исполин на площада, запазено благодарение на хората и любовта им към него. Всички ние трябва да сме благодарни на началните учители, участвали в засаждането на фиданката и нейното опазване. Това са първите хора, които са изграждали културата и възпитанието към околната среда и към нашето дърво. Те се грижели за него, заедно със своите ученици. Традицията да се опазва чинара се е предала през поколенията. Аз също съм участвал в мероприятия заедно с приятели и съученици за почистване и поддържане на дървото и алеята с липи. Чинарът е част от живота на жителите на Арчар ­ свидетел на битието на селския труженик, страничен наблюдател на дейността на читалището, всяка година посреща малките първокласници и изпраща вече големите дванайсетокласници от местното училище. Всяка неделя сгушва под своята сянка хората от арчарския пазарен ден и присъства като част от декора на традиционния арчарски събор „Илинден”. Ежегодно в селото се организира семеен празник, наречен „Аз, мама и татко пред нашето дървото от детството”, на който се събира младо и старо. Празникът винаги е под различен надслов, но чинарът е неизменният и най-­важен участник в събитието.

  Мирослав Людмилов

About the Author :

Leave a reply