Достойна изложба за шестия рожден ден на галерия Стойчев

Borjana Chaparova -  ХрамНа 8 април Арт галерия СТОЙЧЕВ отбеляза своята годишнина с една великолепна изложба в която бяха представени творци, както от Ямбол, така и от други близки градове. Аз много добре зная, колко средства и какви нерви ми е струвало за да подържам излизането на вестника за литература и изкуство ”ЛИК” цели 6/шест/ години. За зависта и преченето въобще няма да споменавам. И подкрепям Красимир Стойчев с цялото си сърце и душа. Дано да издържи в град като Ямбол. Но за изложбата. Ще започна с Ана Трендафилова, която се представи с картината си ”Меки акценти”. Една чудесна палитра от приглушени и нежни, преливащи се топли и студени цветове. Една картина показваща по- особена чувствителност, на която са чужди силовото противопоставяне, крайностите или грубостта. Нежност и мекота това е нейното излъчване.
”Пролетно” на Дона Неделчева – една картина в характерния за нея стил. Къси и дълги цветни ленти. Колкото и да е абстрактна в картините си, в тях, както и тук, почти винаги има някакъв символ или отделен детайл, който те препраща към внушението на авторката – в случая да почувстваш багрите и красотата на пролетта. Cvetan Kazandjiev  - risinkaХарактерни за пролетта цветя са ясно различими за да създадат настроение.
Стефан Качаков- скоро не бяхме го виждали в този му стил. Само с два елемента в картината си ”Южен пейзаж”, палма и бряг, в центъра на богата фигурална цветна гама той успява вьв внушението си и пренася зрителя в един топъл и романтичен свят.
Сашо Казанджиев – ”Ямболски мотив” и ‘Пейзаж от Ямбол”. Родният град и неговата красота е вдъхновявала много художници. Сашо не е изключение. И в двете си картини той ни показва две стари ямболски къщи, чиято красота се руши и загива пред очите ни всеки ден. Това е неговия зов или вик, че нещо ценно от миналото на града ни си отива безвъзвратно. Спасението му обаче е в други ръце и очи, а не ги видяхме на изложбата. Защото макар и рушащи и загубили очарованието си, Сашо ни ги показва красиви и достолепни. Съвсем съзнателно той е поставил ямболските къщи на преден план и то в бяло, а по-модерните сгради са изобразени като символи в далечен план. А по този начин той ни показва красотата на старите ямболски къщи. Наистина трябва да имаш добро художествено въображение, за да покажеш тези почти разрушени стари къщи в красотата им.
Leon Babachev - ZNAKАнастасия Крушкова и нейните три натюрморта. Тя си е майсторка. Тук е в стихията си. Те са толкова реалистични и натурални. Понякога имам усещането, че в тях има една идея в повече, отколкото в действителността. Особено за цветята. Мисля си, че са толкова успешни заради невероятното усещане и чувство към белия цвят и нюансите му, а Христо добави и към светлината. Да той най-добре я познава. А самият Христо Крушков и неговите стари къщи ”Боженци”, ”Етъра”, ”Мелник”. Едва ли трябва да коментираме реализма и майсторството му присъщи на картините.Тук ми се иска да отбележа нещо друго, което споделих с него и на самата изложба. За мен те са израз на една носталгия по един отишъл си живот. Да патриалхален. Живота на нашите баби и дядовци. Един свят чужд на бетона, стоманата, алуминия и мобилните технологии. Да, те са модерни и красиви, но красотата им е студена. Няма я топлината на старите къщи и Крушкова добре е ”уловил” това.
Panajot Panajotov PONATA - Bogorodica mlekopitaushtaА сега Диана Йорданова и нейните картини ”Утро” и ”Привечер”. Една хармония на топли и студени цветове. В ”Утро”, топлите са в центъра на картината, а студените са фон. В ”Привечер” е обратно – фигурално студените цветове са в центъра. В ”Утро” Диана е уловила този миг, когато нощта се отърсва от хладината – дори луната още леко светлее, а топлината е близо, инстинктивно я усещаш, но ги няма първите слънчеви лъчи. А в ”Привечер”. Нали ви се е случвало; след горещия ден, седнеш да си починеш и току преди да се мръкне изведнъж подухне хладен, резлив ветрец и ти леко потръпнеш. Ето това почувствах гледайки картината. Успяла е Диана във внушението.
Катя Колева гостува с две картини; ”Романтично” и ”Видения”. В първата всичко е топлина и страст. Дали става дума за страстна романтична, мечтана любов или изгарящо желание да отидеш в непознати светове не знам. Ето за какво се сетих и изрецитирах на тези покрай мен;

Ти помниш ли морето и машините
и трюмовете пълни с лепкав мрак,
и онзи див копнеж по Филипините
и едрите звезди на Фамагуста.

Ти помниш ли поне един моряк
не впил жаден взор там далече,
където в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства.

”Видения” е по скоро в студени цветове и тя ни пренася в един нереален и мистичен свят. Виденията могат да бъдат спомени или предсказания за нещо, което ще ни се случи в бъдеще. За мен те са състояния на духа ”откъснал” се от досадната плътност на човешкото тяло.
И понеже за мен картините на Катя Колева са и поезия, мисля, че следващия куплет ще пасне най-добре;

Ето – влезе в стаята ми небето.
Под завивките ми се топли сега.
А прозорецът дръпва ми тихо пердето –
имам в стаята сън, небеса, чудеса…

Да, цяло чудо е, че град като Ямбол има ЧАСТНА галерия. Да си жив и здрав Красьо. Аз зная – ще почерпиш чаша червено вино.

Жельо УЧКОВ – издател

Стихове:
Никола Й. ВАПЦАРОВ
Мария ГЮЗЕЛЕВА

About the Author :

Leave a reply