„Долу скъпотията!”, или рекламата в някогашния Ямбол

au bonРекламата е душата на търговията. Това е фраза, която не се уморява да подчертава в своя вестник ”Тракиец” печатарят Иван Марангозов, син на легендарния Костадин Марангозов-основателят на първата ямболска печатница ”Светлина”. В-к ”Тракиец”се появява по сергиите през юни 1923 година и държи безапелационното първенство по дълголетие сред ямболската преса, задържайки се на пазара повече от 21 лета.

Рекламата в печатното издание е сама по себе си израз на колоритния някогашен ямболски дух-тя издава и многобройните чешити, подвизаващи се в ония дни край Тунджа, но и тежките, улегнали търговци и индустриалци. Именно в „Тракиец”, броени дни преди Рождество Христово, Сотир Терзиев ще прогърми с възгласа ”Долу скъпотията!”, предлагайки на съгражданите си да  набавят за Коледа тиранти, яки, нагръдници, жартиери, бастуни, чадъри, че и пудри, помади и парфюмерия.

Дори пословичен скъперник като търговецът Иван Райнов няма да подмине възможността да влезе под кожата на мющериите си чрез рекламни карета, но той все пак ще използва стандартния начин да изброи изобилието, намиращо се в неговия дюкян. Далеч по-авангардно ще подходи към клиентите си сладкарница ”Пчела”, която през 1938 година залага на стихотворната реклама:

 

Боза, бонбони, пък и ”Шанс”

и хиляди сладкиши други-

„Пчела” предлага с елеганс

весден на вашите услуги.

 

„Пчела” на Ламбо Серафим,

сладкарница е тя за всички,

И кът удобен и любим,

де влизаш с мъничко парички.

 

„Пчела”,”Пчела”-се чуе днес

навред из улици, площади!

Това е новата приятна вест,

що радва стари, млади!

 

Стихотворната форма, избрана от Ламбо Серафим, е ефектна, но новият конквистадор на сладкарския бранш трябвало да се справи с утвърдени фирми, каквато от дълги години е ”Радомир”. Тя не стояла апатично, а дала своя рекламен откос, припомняйки на многоуважаемата клиентела, че има собствено производство на целувки, пасти, японки, баклави, осем вида халви, каша от гроздов сок, кисело мляко за закуска, сутрин топло прясно мляко, както и отлична, ръчно направена боза. При това бозаджийница и млекарница ”Радомир” се намирала на пъпа на Ямбол-на площад ”Освобождение”, току до фурната на Митю Русев. И предоставяла на ямболци и уютна обстановка, бърза и вежлива прислуга, като този, който искал да купи от сладките лакомства за в къщи, се ползвал със специални цени.

С грижа за телесната долница на съгражданите си бил и фабрикантът Никола Илиев, който първи в града започнал да произвежда консерви. Те имали етикет, с изобразено на него момиче, и се продавали по всички магазини, както и в Халите.

Положението в Ямбол към 1938 година обаче не бива да се вижда само в розово. Архитектът-урбанист Самуел Мефано, например, надига глас срещу съгражданите си, призовавайки ги да ”изоставят отрицателния си и студен дух към всичко ново, както и систематическата си безразличност и иронията си към всичко , което им се вижда невъзможно”.

От какво точно е предизвикан гневът на архитекта-урбанист с днешна дата по-скоро трябва да гадаем, но в ония дни не е той единственият, намиращ ямболци за тромави, когато иде реч за духовност. През 1938 г.търпи провал опитът да се изгради драматична театрална студия към читалище ”Съгласие”, както по- рано станало с певческото дружество ”Гусла”. Това фиаско накарало да излязат наяве размисли как в съседния и вражески, разбира се, Сливен, от 10 години имали детски театър, ръководен от г-н Костичков.

Причините за тази индиферентност на ямболци към културните начинания ще да са били доста, една от тях е залисията по-далеч по земни истории, като традиционната вечеринка на ловното дружество ”Сокол”, на която се изсипали над 1000 души и авджиите направили приход от 23 000 лева.

Мътила главите на ямболци и винарската кооперация „Мискет”, която вече имала една питиепродавница в града, но това и се видяло малко и през тая същата 1938 г.не само отворила втори магазин край Тунджа, а и продала вина, ракии, коняци и прочие алкохолни напитки на стойност 1 976 418 лева.

И все пак духът на културата намирал сили за изява, особено пък когато вдъхновението има за свой обект поетеса от ранга на Елисавета Багряна:

 

На млади и стари

любимка е тя,

Сърдцата им пари,

гори с любовта.

 

Но модна премяна

я тласка в път нов…

Какво е Багряна

без плам и любов!

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply